Най-голямата заблуда в любовта е чакането на подходящия момент. Защото истинската обич идва и в най-неподходящото време, в трагедията, в скръбта и тогава е най-живителна и изцелителна.
“Аз още броя дните” не просто разплита съдбата на двамата млади, които светът нарече “сараевските Ромео и Жулиета", а направо ни хваща за гърлото и не ни оставя да си поемем дъх, докато не прочетем и последната страница. Но това не е клиширана история за любовта, а раздиращ до кръв, задушаващ, убиващ разказ за нещо толкова красиво в този толкова ужасяващ свят. В две нощи, разделени от двайсет години, се пресичат съдбите на четирима човека и ни водят към най-важните въпроси : “Кой запали тази война? И кой спечели от нея?”
Християнинът Давор и мюсюлманката Айда са взели решението да избягат от обсадата на Сараево – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта. Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си, и след няколко обърнати бутилки погребаните тайни сами излизат на повърхността.
“Аз още броя дните” е картина на ужаса на войната и на неизмеността на любовта. Както пише Милена Ташева от “Аз чета”: “Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия.” Като че ли наистина емоциите, преживяванията и страстите на нас, балканските народи, са подсилени, умножени по две или дори са винаги на квадрат. И любовта ни е по-изпепеляваща, и войните са ни по-жестоки. А любовта и войната сякаш винаги вървят ръка за ръка.
С този роман доцентът от Геолого-географския факултет на СУ Георги Бърдаров спечели писателското риалити “Ръкописът”. Но тази книга е и победа над него самия, защото толкова истински роман няма как да не е изстрадан лично…
Коментари (0)
Вашият коментар