"Тангра" свири в Холандия преди 25 години, мислят я за английска банда

След дълга раздяла групата се събра за първи път на сцена в Габрово

След 30 години група “Тангра” отново се събра и свири пред българската публика. На 21 май бе първият ѝ концерт, който се състоя в Габрово. И въпреки проливния дъжд публиката остана до финала и пя заедно с бандата незабравимите хитове от началото до края.

Преди броени дни музикантите бяха на сцената на наградите на БГ радио в Благоевград. А снощи направиха 2 концерта в “Сити Марк Арт Център” в София. На 1 декември феновете на бандата ще могат да чуят най-големите й хитове в зала 1 на НДК, където ще представят и новия си албум.

От последния състав на бандата днес в нея са Косьо Марков, Стенли и Йордан Ганчев. Към тях се присъединиха гост-музикантите Иво Чалъков - китари, и Стефан Попов - ударни, от “Гравити Ко”. Те са на мястото на Валери Миловански и Емил Герасимов, които от години живеят в чужбина, но с които отново ще работят заедно.

Всъщност последните участия на “Тангра” са преди 25 г., когато бандата приключва след концерти, продължили пет години в скандинавските страни. Преди да замине зад граница,

групата е на върха

на славата си

в България,

но решава да започне от нулата на една друга, непозната сцена. И тръгват - Косьо Марков - бас китара, Дани Ганчев - клавишни, Емил Герасимов - ударни, Валери Миловански - китара. Вместо Стенли като вокал с тях пътува Светослав Славев.

“Предварително знаехме какво искаме да направим и как то да се осъществи”, казва Косьо Марков. Поискали голям заем от агенцията, с която имали договор. От Германия купили най-хубавите и модерни за времето си инструменти, взели и голям бус, с който да пътуват и да пренасят техниката. Първоначално започнали да свирят всяка вечер в ресторанти, но след около осем месеца влезли в клубовете в Норвегия. “Тези ангажименти са два пъти в седмицата и всеки път си на различно място. По-трудна, но по-хубава работа”, разказва Косьо Марков, който е бас китарист на групата от нейното създаване през 1976 г.

Първата година, през която изплащали заема си, музикантите от “Тангра” разполагали с 200 крони на месец, с които по онова време можело да се купят пет бири. Хотелът и бензинът им били платени, имали и осигурена храна. Но заемът им дал възможността да бъдат конкурентни на местните банди.

Така българските музиканти са забелязани от холандска агенция, която също ги кани да свирят в клубове. Музикантите превели на английски собствените си песни, но изпълнявали и кавъри, което по тези места е задължително. А от агенцията пишели на плакатите, че “Тангра” е английска банда.

На тази съвършено различна сцена, с други порядки те научават доста нови неща. У нас музиката звучи толкова силно, че чашите в клубовете подскачат и на никого не му прави впечатление. Там не е така, недопустимо е. Има определени нива на звука, с които трябва да се съобразяват, репертоарът е различен от тукашния. Срещат се с различни стилове, което прави музиканта универсален.

Веднъж от агенцията ги изпратили да заместят някаква група, която не успяла да поеме ангажимент във Финландия. Пред сградата, където трябвало да свирят, ги чакала някаква жена - мениджър. Казала им да не бързат да разтоварват техниката, нямало и нито един техен плакат, с който да се рекламира участието им. Обяснила, че ги е проучила и че са напълно неподходящи. “Нямаш представа какъв шок е да ти го кажат в лицето”, казва Косьо Марков. Но понеже нямала друг избор, трябвало да се съгласи групата да свири. Оказало се, че в града има световен оперен фестивал и, разбира се, рокгрупа не се вписва в планираните събития. Когато започнали да правят проби, жената изисквала от тях да свирят все по-тихо и по-тихо, дотолкова, че

все едно са

изключили

електрическите

китари

Посочила им и два магазина: от единия да си купят рединготи, а от другия - ноти за списъка с репертоар, който им дала. В този период - 1988-1990 г., те излизали пред публиката с бели ризи, потури и цървули, което винаги предизвиквало огромен шок, защото изпълнявали рок. За един ден и две нощи успели да направят изцяло нов репертоар с 60 песни, евъргрийни. Хората, пред които трябвало да свирят, искали да слушат парчета на Том Джоунс, Франк Синатра, а началото се поставяло със салонна музика. Организаторите изобщо не очаквали, че българите ще се се справят толкова бързо. На втория ден мениджърката им обяснила, че трябва да свирят изключително тихо, защото сред гостите ще има две световни оперни звезди.

Вечерта, на пет метра от тях седнали две дами, все едно излезли от филм от началото на миналия век - с шапки с воалетки. “Когато започнахме да свирим, една от жените ме повика и ми каза: “Знаете ли, това е най-прекрасното пианисимо (възможно най-тихото - б.а.), което съм чувала през живота си.” Адски се издигнахме в очите на организаторите”, смее се Косьо Марков.

На петата година Косьо Марков решил да се върне в България, защото правилата за работа в скандинавските страни се променили. В началото отивали с договори за 6 месеца и нямало никакво значение къде ще свирят. След това обаче започнали да им искат договор за всяко отделно място, в което имат ангажимент, а той трябвало да бъде заверен в три различни институции. Така получавали разрешение за работа за конкретното място, независимо че е само една вечер. И това много усложнило нещата. За да останат там, трябвало да започнат отново в ресторантите, където се свири по един месец и е по-лесно. Косьо Марков решил, че не иска да се връща, откъдето е започнал. А и през 1990 година в България вече започват промените и хората имат надежда за по-добър живот. “Пък и човек си тежи на мястото, а моето е тук”, добавя той.

Останалите се опитали известно време да свирят по ресторанти, което продължило няколко месеца, и решили да емигрират в Белгия. Вальо заминал за Щатите, където продължил да се занимава с музика. Сега свири в престижни клубове с много добри музиканти и преподава джаз. Емо и Дани продължили известно време да работят с местни музиканти в Белгия. След това Емо, който има техническо образование, започнал работа във фирма за прецизни поточни линии за опаковане. Стартирал от обикновен служител. “Направи много добра кариера, днес е нещо като качествен контрол на фирмата и ходи навсякъде, където се инсталират нови линии”, разказва Косьо Марков.

Дани продължил да свири, една от бившите му съпруги е словенка и известно време прекарвал при нея, за да се вижда със сина си.

Всъщност той е човекът в групата, който най-дълго е бил зад граница. Още в средата на 70-те години заминава с други музиканти в Югославия. Прави много успешна кариера на тамошната рок и джаз сцена. Свири с едни от най-известните им групи. В един момент

започват

антибългарски

настроения

и тръгват процеси и разследвания срещу българи, работещи във всякакви сфери. И през 1983 г. се връща в България. По същото време Косьо Марков и Емил Герасимов искали да направят нова, различна “Тангра” от последния ѝ варинт, в който жъне успехи с Чочо Владовски. И започва ню уейв периодът на бандата.

Косьо и Дани се познават от тийнейджъри и неведнъж са свирили заедно. Запознала ги учителката по пиано на сестрата на Косьо, при която Дани също ходел известно време на уроци. Все разказвала, че е изключително талантлив и ако бил продължил да се занимава, щял да направи световна кариера. Двете момчета заедно с още няколко приятели все ходели пред читалище “Алеко Константинов”, за да слушат “Бъндараците”, които репетирали там. След време музикантите от бандата пуснали тийнейджърите при тях. Когато Кирил Маричков и Пепи Цанков напуснали групата, Косьо Марков и Дани поели щафетата. Дани завършва гимназия, отбива казармата като миньор, след уволнението се заминал за Югославия и пътищата на двамата се разделили.

За да отложи по-нататък военната служба, Косьо се записал да учи в Минногеоложкия институт, специалност “Електромеханика и автоматика на производството ”. Но не изоставил музиката. Бил едва на 18 години, когато се явил на прослушване за групата на Емил Димитров. Харесали го и с нея пътувал около две години. Но голямата българска звезда получила предложение за работа във Франция без група и тя се разпаднала.

“Бях тотално

зашеметен

от това, което видях, отидох на съвсем друго ниво. По това време Емил Димитров беше на върха на славата си и правеше по три концерта на ден. Пътувахме в Съветския съюз, Чехословакия”, разказва Косьо Марков. Лили Иванова е другото голямо име, с което младият музикант работи малко повече от две години. С двамата певци е прекарал общо около 28 месеца в пътуване само в Съветския съюз. По време на турнета учи за изпити в самолетите и влаковете и успява да завърши образованието си.

Освен интересна работата е и много изтощителна, и след едно турне с Лили Иванова Косьо Марков решава да спре, пък и вече нямало как повече да отлага казармата. Изкарал шест месеца и когато се уволнил, създава “Тангра” заедно с Александър Петрунов. “Винаги в групата са свирили много качествени музиканти. Никога не съм гледал на нея като на някаква фиксирана величина във времето и пространството. Беше постоянно обновяващ се проект. Едни идват, други си отиват и всеки носеше със себе си нещо ново. Никога не е имало скандали”, казва той.

В бандата са били много имена от музикалната ни сцена. Сред тях са Васил Найденов, Вили Кавалджиев, Людмил Христов, Антон Бубев.

“Рокът е философия, верую, естетика и начин на живот”, споделя Косьо Марков с усмивка.