Нашите допитвания до народа
са най-манипулираните
Британският референдум е на път да влезе в капана на българските. На мъгливия Албион гласуваха за излизане от Европейския съюз. Сега обаче проевропейците искат да вкарат народната воля в мъглата на политическата коректност. Щяло да има нов вот, който да покаже правилния резултат.
Тази шашмалогия е запазена марка на българските референдуми. Нашенецът тича, пуска бюлетината, но не знае какво става с нея. Манипулации и фалшификации деформират плебисцита и
в крайна сметка
щръква онова,
което желаят силните
на деня
През 1890 г. е приет Закон за допитване до народа по общински работи. Ако трябва да се вдигне училище, да се прокара водопровод или да се сключи заем, населението може да поиска референдум. Кметът на съответната община е длъжен да разгласи въпроса и да осигури условията за гласуване.
Изборният ден трябва да е празничен. “Държане речи в деня на допитването и въобще разискване “за” или “против” решението не се позволяват; но в другия празничен ден, който предшества деня на допитването, устройва се публично събрание, дето стават такива разисквания”, повелява законът.
На това събрание жребий определя двама пълнолетни, които заедно с кмета съставят изборно бюро.
Гласува се
с “да” или “не”
“Събирането, преброяването и прочитането бюлетините става от бюрото, но и всеки гласувач има право да надзирава и контролира”, демократично отбелязва член 7.
Този закон действа до 1934 г., когато Деветнайсетомайският преврат му тегли секирата като прекалено либерален.
На 17 август Министерският съвет го отменя с друг закон, докладван още същия ден на царя. Борис III парафира и попарва надеждата да станем Швейцария на Балканите.
През септември 1922 г. БЗНС тика в затвора почти всички опозиционни водачи. Става международен скандал и оранжевите бързат да узаконят стореното. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи.
Ще се пускат черни
бюлетини
за “невиновен” и
бели за “виновен”
Върху белите са изредени имената на 22 бивши министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
На 19 ноември са взети драконовски мерки за ред и тишина. Дружбашите най-много се плашат от виното и ракията.
“Питейните заведения от снощи 10 часа са затворени. Днес и довечера ресторантите ще бъдат отворени само за обяд и вечеря, без да се дават спиртни питиета”, съобщава в. “Утро”.
В бяло гласуват БЗНС и БКП. Широките социалисти са също за съд, но апелират Темида да подбере и земеделците. България не помни по-корумпирани властници, пледират те.
Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на ВМРО. От 926 490 гласували 647 313 казват “виновни”, 223 584 вотират “невиновни”.
55 593 бюлетини
са обявени
за невалидни
Ексминистрите сядат на подсъдимата скамейка, но процесът се проточва. От затвора ги спасява Деветоюнският преврат през 1923 г. Събитията от 1923 г. и 1934 г. налагат традицията у нас превратите да вървят след референдумите и периодически да заличават волята на масите. Допитването за република или монархия след Девети е изключение и потвърждава правилото.
През 1946 г. парламентът приема закон, според който българският народ трябва да реши съдбата на монархическия институт. По този повод ЦК на БРП (к) провежда пленум, а ОФ разгръща мащабна кампания. За агитационни нужди писателят Васил Павурджиев съчинява песничката:
На царчето вече
готвят му вагона -
ще го експедират
с герба и със трона.
Роялистите пък
плашат, че страната
ще стане съветска
република
“България няма да бъде съветска република - опонира Георги Димитров по радиото, - но тя ще бъде народна република, в която ръководеща роля ще играе огромното мнозинство на народа - работниците, селяните, занаятчиите и народната интелигенция.”
Тогавашният премиер не подозира, че следовниците му на два пъти ще се опитат да вкарат отечеството ни в семейството на съветските народи.
“Според последните сведения в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 процента, от които само 1 процент е бил за монархията и 1 процент - бели бюлетини”, съобщава радио “Лондон” на 8 септември вечерта.
Официалните данни сочат, че
в референдума
участват
91,63% от
избирателите
92,72 процента дават гласа си за република, а 4,37 процента са за монархия. Останалите бюлетини са недействителни.
Референдумът “Република или монархия” е последван от всенародно допитване “Кръчма или сладкарница”. През 1947 г. Шестото велико народно събрание гласува Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството.
Заведенията ще пускат кепенци по волята на народа, отсичат великото депутатство. “За затваряне” и “против затваряне”, ще пише на бюлетините.
“Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени”, постановява законът.
Така със замах е решен проблемът “избори-чашка”, който е още от Алеково време и мъчи референдума на Стамболийски.
По време на вота
дори легендарни
пиячи
стават ренегати
Според сп. “Илюстрована седмица” трима юначаги от Пазарджик изпивали близо 100 кила вино. Всеки божи ден! Сега обаче под милиционерски надзор гласуват за сладкарниците.
С техния решителен вот кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души, а в селищата с над 30 000 жители 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив.
В закона обаче е допуснато недоглеждане. “След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета”, гласи алинея 1 на член 20.
Съдържателите газят народната воля и каращисват лимонадата с ракия, установяват контрольори.
През 1952 г. алинеята
е поправена
с указ и сухият
режим е затегнат
На 8 май 1971 г. Народното събрание решава новата Конституция на НРБ да бъде приета с референдум. Същия ден е гласуван закон за провеждането му. Виненочервена бюлетина с “да” и бяла с “не” ще решат съдбата на конституцията.
Референдумът е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие. “Провъзгласяването на приетата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.”, сочи член 12 на закона. Така правилният резултат е обявен предварително.
Във вторник, 18 май, спортната зала “Универсиада” диша тържестена атмосфера.
Тодор Живков
се изправя
на трибуната и казва,
че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. “Иначе не можеше и да бъде!”, отсича Първия и разяснява: “Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.”
През 1983 г. е приет поредният Закон за допитване до народа, с който се определя редът за провеждане на референдуми. Той обаче си остана на книга, защото по схемата референдум-преврат дойде превратната дата десети ноември 1989 г.
Последната манипулация с народния вот стана на референдума миналата година. Властимащите зачеркнаха въпросите за мажоритарното и задължителното гласуване и оставиха само електронното. Задължителното го решиха със закон, като погазиха конституцията.
Сега на път е нов референдум, в който има въпрос за намаляване на депутатите от 240 на 120. Захари Стоянов обаче предлага да не са повече от 80. (Виж по-долу.)
Според Захарий Стоянов
80 депутати стигат
“Много баби - хилаво дете”, аргументира се летописецът
Най-много депутати обитават Третото велико народно събрание - 493. Най-малко са в Третото обикновено - 47. Тази бройка защитава Захари Стоянов. Като се аргументира с пословицата “Много баби, хилаво дете!”, той пише:
“50, най-много 80 депутати, като си имаме, било с тупкане по гърба, било с други някои средства, ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап?* Се ще се намери някоя крастава коза, която да ги оскверни.”
“Проблемът не е в броя на депутатите - сочи Валери Найденов, - а в това, че те не представляват избирателя, не работят за него, не зависят от него, де факто изобщо не са избрани от него, а от партийните елити.”
Затова той предлага т. нар. народни представители да са колкото парламентарните партии.
Ако 6 партии влязат
в парламента,
излъчват шестима
говорители
Ако са 3, само трима ще обитават камарата от името на съответната политическа сила. Справедливо и икономично!
Като влязат в Народното събрание, депутатите горят от ентусиазъм за работа. Ето как е отворен парламентът на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода дядо Цеко Петков.
“Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.”
Думата на дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни почивка.
Измамно е впечатлението, че народните представители мързелуват. Дори когато отмарят, те мислят за благото на отечеството.
“Нищоправенето
също е работа!",
казва Ларошфуко. Тази мъдрост не може да разбере философът от Шопско Елин Пелин. През декември 1902 г. той се гневи в сп. “Селска разговорка”:
“Ето вече два месеца заседава Народното събрание, толкова, колкото обикновено трябва да заседава, и ние не можем да съобщим на нашите читатели нищо такова, което да развесели техните сърца. Два месеца се минаха в едно съвършено безплодно дърдорене, без да се вземе какво-годе полезно и добро решение за всички, та и за нашия обеднял земеделец.”
Груба грешка е да се сочи парламентът за празнословна говорилня. По тази плоскост се хлъзга и Константин Иречек. “Народното събрание - пише той, - множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.”
* Излиза ли се насреща.
Носят баба столетница до изборната урна
Бабите и дядовците дадоха своя решаващ вот на референдума “Република или монархия”. Макар че животът им е минал в царска България, те масово гласуваха за република. С бастуни отиваха до урните, а най-немощните бяха носени на ръце.
Такъв е случаят с баба Стоица Петрунова. Родом от село Горни Лозен, през 1946 г. тя живее при внуците си в София. Коравата шопкиня гони 100-те, но настоява да гласува. Вестник “Работническо дело” помества възторжен репортаж за беловласата републиканка:
“Вчера, когато всички демократични сили пуснаха своя глас срещу омразната монархия, най-възрастните граждани също откликнаха на повелята на деня. Ярък пример за гражданско себеотрицание даде Стоица Петрунова. Въпреки че е на 96 години, тя беше занесена от двамата си внуци до 4-а избирателна секция в столицата. Пред наш репортьор тя сподели, че нейният глас е за републиканска България.
Този акт нареди баба Стоица до юначните баби в нашата история като баба Вида, баба Тонка и баба Илийца!”, прави смело сравнение вестникът.
Коментари (0)
Вашият коментар