Тодор Чардаков-Голям Тошо от “Черно фередже”: Не знаех, че имаме над час репертоар без мръсни думи

- Всички свирите в “Черно фередже” за удоволствие, но имате доста участия. Къде бяха последните ви концерти?

- Имахме турне, което приключи в края на април, и след него направихме голям концерт на 4 юни в зала “Универсиада” - “20 години “Черно фередже”. Иван Ласкин и Алекс Сърчаджиева бяха водещи. Юлиян Константинов се включи с оперно пеене. Специално за шоуто от Америка се прибра кака Силва, която ни е първата певица. Винаги много се забавляваме на концертите ни.

Наскоро бяхме в предаването на професор Вучков и трябваше да пеем час и нещо. Не знаех, че имаме такъв репертоар без мръсни думи. Голям майтап беше. Той гледаше малко особено и даже, докато вървеше една от рекламите, каза: “Увеличете ми времето с още 10 минути.”

Гостувахме и при Милен Цветков, бяхме с роклите, с които пеем на 2 февруари. Там беше и шефката на психиатрите в Курило. Казах на другите, че може направо да ни вземе за пациенти.

- Обикновено пишете песните си на маса, а къде репетирате?

- Зависи за какво. Понякога в студио, а за по-леките неща се събираме или в моя офис, или в този на Фънки. Няма проблем със съседите, изобщо не ни чуват, репетираме акустично. Но се е случвало да не сме свирили много време, събираме се и правим убийствени лайфове. А ако дълго време репетираме, може да прегреем и да направим грешка.

- Кога ще се появи нов албум?

- Имаме материал, вече половината е записан. Някои песни ще отпаднат, но ще сложим нови, още няма име. Страх ме е да кажа кога ще се появи, защото сме малко мързеливи, не ни е основно занимание, а за забавление. И трябва да ни стане хубаво, за да го направим.

- Откъде идва името “Черно фередже”?

- Бяхме една компания, в която единственото, което правехме, беше да се крием от кварталния. Освен да се бием и да купонясваме, друго не правехме. Събирахме се на плажа “Веселие”, тук по апартаменти и си пеехме такива парчета. Един ден Денис Ризов ни каза: “Абе, пичове, дайте да ги запишем тези песни в някое студио, да си направим по една касетка, да си имаме за спомен.” Съгласихме се,

купихме бутилка

ракия, буца сирене

и отидохме в студиото на радио 99. На един акустичен микрофон с раздрънканата стара китара на Малък Тошо, Чочо с две лъжици и една вилица, кака Силва и аз - на примависта, каквото излезе. Не гоним качество. Правим го, за да си имаме спомен. Тогава Тонто (Антоний Георгиев от “Ахат”, бел. авт.) беше зад пулта. Пяхме, пяхме, последното парче малък Тошо го изпълняваше сам и аз отидох при Тонто да видя как се чува. А той ми вика: “Абе Денис знае ли какво става тук?”

Като питаш за името, на всяка песен, независимо какво изпълняваме, завършвахме със: “С Черно фередже, оле!”

Минаха няколко месеца и един ден стоя аз в офиса, чета в. “24 часа” и ми звъни телефонът. Малък Тошо ми казва: “Пич, на пазара сме.” Аз му отвръщам: “На кой пазар? И аз ще дойда.” Мислех, че пият някъде бира. Обясни ми, че става въпрос за албума, а аз не мога да разбера за какво иде реч. Отидох на музикалния щанд в бившето кино “Левски” и гледам на витрината се мъдри касетка, на чиято обложка пише “С Черно фередже, оле!”. Един наш приятел художник я направил и нарисувал отпред бутилка “Слънчев бряг”, чаша, пепелник с два фаса. Две момчета продаваха на щанда и си говореха с други двама за джаз, за сериозна музика. Срам ме беше да ги попитам за албума. В крайна сметка се обърнаха към мен и взеха да ровят за касетките, но не намериха. Единият се сети, че някакъв човек от Пазарджик купил всички бройки. Дадоха ми тази от витрината, взех си я за 4 лева. Като се прибрах в офиса, я пуснах да я чуя,

умрях от срам!

Всъщност никой не е слагал име на групата, така тръгна от обложката, не сме имали и идея да правим група.

- Кога започнаха да ви канят по участия?

- Явихме се на първия фестивал на мръсната песен през 1996 г. в столичен клуб. Там бяха още “Хиподил” и една група от Перник, която се казваше “Ти отгоре, аз отдолу”. Но като запяха - хавлиено нещо, нямаше нито една мръсна дума, само завоалирано. Тогава излязохме за първи път пред публика. Аз имах такава сценична треска, че целият треперех. Добре, че се бяхме почерпили преди това. Излязохме, изпяхме каквото трябваше, заснеха ни на VHS касетка, едната я подарихме на кака Силва, защото веднага след това заминаваше за Америка. Още една има при Малък Тошо, аз даже не съм я гледал. После започнахме да пеем по клубове, журналисти взеха да ни се обаждат за интервюта.

Като замина кака Силва, дойде Ния да пее. Преди това, като свирехме на “Веселие”, я бутахме настрани да не слуша тия работи, беше малка. Тя е племенница на наш приятел. В някакъв момент се присъедини към нас, но след това изчезна, натисна я любовна мъка и половин година никой не знаеше къде е. Знаехме само, че е жива и е някъде тук. Пуснахме кастинг за нови певици, направихме няколко проби, но само една ставаше. Казваше се Криси и беше на 16 години, но заради възрастта й казахме да идва само с брат си, който беше по-голям. Тъкмо се върза с групата и Ния се появи, преодоляла любовната мъка. Завърши Консерваторията, сега е в Националната телевизия - тонрежисьор. После се присъедини и Геша на барабаните. Свирехме в неговия клуб и го поканихме в групата. След него се включи и Фънки.

- Следите ли новините за забраните на фереджетата, които вече въведоха в няколко града в България?

- Нека ги забраняват, аз съм за. Не ми харесва, че си крият лицата и не знаеш кой кой е. Ние сме светска република и не може да се носят фереджета. Има законодателен орган, който решава, и тези хора трябва да се съобразяват, както и с мнението на хората, които са около тях, а те са против. Това е мое мнение.

Сега се сещам, че един-единствен път сме свирили в Кърджали. Не сме повторили не за друго, а защото този район е малко по-беден и човекът, който организира концерта, каза, че иска отново да ни покани, но не може да ни плати. Тогава, след участието, ни извика да ни запознае с две жени на около 50 години. Живеят в Турция, но си бяха дошли в България, за да се видят с роднините. Когато пристигнали в града, видели на автогарата афиш, че ще свирим в града, и

от автобуса

дошли директно

при нас да ни видят.

Не влагаме нищо в името на групата ни, нито в песните, което да е обидно за мюсюлманите. Освен “Крали Марко”, която е историческо-революционно мазен бълвоч (смее се).

- Трябва ли в цялата страна да се забранят фереджетата?

- Според мен - да. Със забрадките съм окей. Преди време четох, че в Иран манекенки са снимали фотосесия и пуснали кадрите във фейсбук. Моментално ги арестували и ще ги съдят, защото са били без фереджета. Към статията имаше снимки на момичетата, много красиви бяха, как да го скриеш това?

- Казвате, че искате да виждате лицата на хората, притеснявате ли се, когато са скрити?

- Обичам, като говоря с някого, да го гледам. Когато комуникираш с даден човек, не се взираш само в очите, цялото лице говори - изражение, мимики. От тази гледна точка не бих искал да разговарям с някого, скрит зад фередже, не заради религията. Самият аз се кръстих преди 5 години. В нашата традиция липсват такива дрехи. Стотици години не е имало, защо сега да ги приемаме? А иначе и да се притесняваш, и да не се притесняваш, не знаеш откъде какво ще ти дойде.

- Защо според вас изведнъж започнаха у нас да се носят фереджета?

- Разни фундаменталистки движения тръгнаха да се разширяват към Европа. Ние сме една от първите държави, в които могат да го направят, а и сме бедна страна. Доколкото съм чувал, плащат на тези жени, за да ги носят. Не вярвам, че го правят заради религия. Повечето са от ромски произход. Вижте какво става по изборите, който даде повече, той получава гласовете.