След 54 години и 16 дузпи Германия най-после би Италия, на полуфинал е

Германия за първи път взе нещо като победа над Италия в официален мач и се класира за полуфиналите на европейското първенство във Франция.

Редовното време и продълженията на 1/4-финала в Бордо завършиха 1:1, а при 11-метровите по-точни, всъщност - по-малко неточни, бяха играчите на Бундестима с 6:5 от 18 удара.

Досега статистиката на световни и европейски финали беше 4 равни и 4 победи за италианците, като първата им среща е на чилийския мундиал през 1962 г. и завършва 0:0.

В полуфинала Германия ще срещне домакина Франция или сензацията Исландия, които затварят 1/4-финалите в неделя на “Стад дьо Франс” в парижкото предградие Сен Дени.

Решителна за крайния резултат се оказа 17-ата дузпа, която Матео Дармиан би слабо, а вратарят Мануел Нойер спаси, преди младият Йонас Хектор да приключи всичко с точен удар от бялата точка.

Първото полувреме само започна равностойно, след това германците взеха топката и блокираха рано-рано опитите на съперника да си я върне и да поиграе с нея. Към 20-ата минута Италия владееше топката само в 36% от времето, което даже за отбор, играещ предимно на контраатаки е малко прекалено. Освен това е и рисковано, защото пресата на германците понякога дори пречеше на Буфон да вкара топката в игра от аут - на линията на наказателното поле стояха по трима играчи в бяло и само дебнеха някой да се похлъзне.

В същото време тримата италиански централни защитници на "Ювентус" Бардзали, Бонучи и Киелини сигурно са прекарали заедно повече време, отколкото с жените си, та се разбират не само без думи, но дори и без поглед. На моменти, когато си разменяха пасове в наказателното поле по интуиция, изглеждаше, че все един момент ще сбъркат, но поне през първото полувреме им се размина.

Опарването, макар не заради въпросното спокойствие, можеше да е около 40-ата минута. Тогава първо Марио Гомес би силно, но неточно с глава след подаване на Кимих, а после Томас Мюлер продължи традицията да не вкарва на европейски финали и пропусна от добра позиция.

Буквално в ответната атака дойде и най-опасното положения за Италия, когато при опит за изкуствена засада Джакерини се измъкна и подаде силно и опасно успоредно на вратата. Топката бе избита към връхлитащия в наказателно поле Стураро, чийто удар обаче бе блокиран от защитник.

Без промени в съставите от края на първото, второто полувреме започна с впечатляващи атаки и към двете врати. Все пак най-опасното беше отново пред италианската и този път даже Буфон щеше да е безпомощен, но се намеси Фларенци с акробатично изпълние и изби в ъглов удар. Някъде по това време италианците натрупаха три жълти картона за две-три минути и вече трябваше да внимават. Двама от тях - Стураро и Флоренци, нямаха предишни, за разлика от Де Шильо, който щеше е наказан, ако Италия се беше класирала.

В 65-ата минута синята крепост все пак се пропука фатално. Атаката започна от вратаря Мануел Нойер, мина през грешка на Флоренци, двойно между Гомес и Хектор, който намери в наказателното поле Месут Йозил. Шпагатът на притичалия Джакерини закъсня и халфът отблизо разстреля Буфон.

Това не можа да направи минута по-късно от няколко метра обаче Марио Гомес. Той бе изпуснат сам в наказателното поле, обърна се с гръб към вратата и опита да вкара с пета. Реакцията на капитана бе фантастична, а Гомес скоро бе сменен.

Голът промени ситуацията на терена, но не в посоката, която очакваха или поне желаеха германците. Вместо да затвърдят успеха с второ попадение, то получиха изравнителен гол в своята врата след по-малко от четвърт час.

Изненадващо сбърка може би най-добрият на терена - централният защитник Джером Боатенг, който в опит да изчисти висока топка вдигна двете си ръце, все едно се предава и я докосна с едната. Леонардо Бонучи се засили колебливо, но би авторитетно и неспасяемо за 1:1.

Оттам нататък за италианците да докарат нещата до продължения си беше детска игра, отработена от поне половин век. За германците пък това бяха първите допълнителни две по 15 минути на европейско първенство от победата над Чехия във финала през 1996 г. още на стария “Уембли”. Тогава изравнителен, а после и “златен” победен гол вкара Оливер Бирхоф, който в Бордо беше до треньора Льов в качеството си на спортен директор на Бундестима.

Най-интересно през продълженията беше как за малко съдията Касай щеше да подаде голов пас за Италия. Нойер изрита топката напред, тя удари в петата тичащия напред унгарец и се върна в наказателното поле, където беше Грациано Пеле. Той обаче се замота, сбута се със защитниците и Касай с облекчение измисли нарушение в полза на Германия.

Дузпите си бяха като истинска рулетка, късметът сменяше фаворита си след всеки удар. Италианците получиха преимуществото да бият първи и да са на вратата към тяхната агитка, но това в крайна сметка не им помогна.

Първи в резултата дръпна Бундестимът, след като Дзадза прати вън втората дузпа за Италия. Куреозното е, че той влезе само за дузпите. След това последователно се провалиха Мюлер и Йозил и напред вече беше Италия, за която обаче сбъркаха Грациано Пеле и Леонардо Бонучи. Оттатък се издъни Швайнщайгер и първите 10 удара приключиха при 2:2. След това последваха по три вкарани дузпи, пропуск на Матео Дармиан и победно попадение на Йонас Хектор.

Германия - Италия 1:1 (сл. пр., 0:0, 1:1), 6:5 с дузпи. Голмайстори: Месут Йозил (65); Леонардо Бонучи (78-дузпа). При дузпите: За Германия вкараха Тони Кроос, Юлиан Дракслер, Матс Хумелс, Йошуа Кимих, Джером Боатенг, Йонас Хектор, пропуснаха Томас Мюлер, Месут Йозил, Бастиан Швайнщайгер. За Италия вкараха Лоренцо Инсиние, Андреа Бардзали, Евануеле Джакерини, Марко Пароло, Матиа де Шильо, пропуснаха Симоне Дзадза, Грациано Пеле, Леонардо Бонучи, Матео Дармиан. Съдия: Виктор Касай (Унгария). Жълти картони: Матс Хумелс, Бастиан Швайнщайгер; Стефано Стураро, Матиа ди Шильо, Алесандро Флоренци, Грациано Пеле, Емануеле Джакерини.

Германия: Мануел Нойер, Бенедикт Хьоведес, Джером Боатенг, Матс Хумелс, Йонас Хектор, Месут Йозил, Сами Кедира (16-Бастиан Швайнщайгер), Тони Кроос, Йошуа Кимих, Томас Мюлер, Марио Гомес (72-Юлиан Дракслер).

Италия: Джанлуиджи Буфон, Андреа Бардзали, Леонардо Бонучи, Джорджо Киелини (120+1-Симоне Дзадза), Алесандро Флоренци (87-Матео Дармиан), Стефано Стураро, Марко Пароло, Емануели Джакерини, Матиа де Шильо, Грациано Пеле, Едер (106-Лоренцо Инсиние).