Ива Дойчинова от радио ФМ+: Не държа да съм маратонец в различни формати. Наесен ще съм зад камерата

Радио ФМ+ стартира отново кампанията си

за будителите, но този път ще я заснеме

заедно с БНТ, казва радиоводещата

- Радио ФМ+ организира кампанията “Имаш ли дете”, а вие сте ѝ медийно лице. Какво постигате с тази кампания, г-жо Дойчинова?

- Идеята за кампанията е на фондация “Майки за донорството” и цели да насърчи говоренето по важна тема: голяма част от двойките с репродуктивни проблеми у нас имат нужда от донорски материал. И тук говорим не само за хора, които са в зряла възраст, напротив. Голяма част от тях са твърде млади. Точно този тип двойки обаче не се финансират от Фонда за асистирана репродукция, а се борят сами. Често техните съдби са неизвестни, обгърнати от страх и срам, спотаени там някъде, в дъното на самотното страдание. Кампанията на фондацията и радио ФМ+ дари на такива двойки

7 безплатни инвитро

процедури

с донорска яйцеклетка. Условието беше кандидатите да излязат с лицето и името си и да разкажат своята история. Моята работа беше да чета някои от тези изповеди и, повярвай ми, не можех да премина през текста, без да се задавя от сълзи. Толкова препятствия може да струпа съдбата по пътя на хора, които мечтаят за дете и се обичат безкрайно, колкото лекота в зачеването може да даде на хора, които не могат и не искат да бъдат родители.

Целите на кампанията основно бяха две: да “осветлим” факта, че около 50 000 двойки у нас имат нужда от донорски материал и да популяризираме донорството. Донорството на яйцеклетки в последните няколко години нараства благодарение на фондацията и кампаниите, направени от нея. Но, забележи, главно от жени. Мъжете ни са доста по-скрупульозни и притеснени, когато се налага да погледнат в очите съпричастието и помощта. Мъжки генетичен материал се използва от скандинавските страни, което е странно и непреводимо за мен.

Много държа да благодаря на д-р Стаменов, д-р Бойчев и д-р Ставрев за жеста, който направиха със своята подкрепа и финансирането на процедурите.

- Тъкмо почва лятото, но вече радиото се подготвя и за друга своя традиционна кампания - “Будител на годината”. Какво ще е новото в нея?

- Да, кампанията ни започва за трета поредна година и отново ще я отворим към хората за техните номинации още през август. Този път стартираме по-рано, за да имаме възможност да заснемем портрети и очерци за 10-имата съвременни будители, които да излъчим по БНТ. Благодаря изключително много на обществената телевизия, че застава до нас и споделя будителската идея. Абсолютно убедена съм, че вдъхновяващите истории дават онова вълнение, което осмисля съществуването на медиите.

- Кои са будителите в съвременното ни общество?

- Будителите са тези, които създават за другите. Ще ги познаете по това, че правят живота по-светъл и създават възможности, променяйки средата. Това са отдадените хора, но не само на личното, а на общото. Те са осъзнали, че благодарността е преди искането, а създаването за другите носи по-голяма удовлетвореност от самодостатъчността.

- Защо радио ФМ+ се ангажира с подобни кампании?

- Това по същество са кампании, които информират за важните и градивните неща в живота ни и начина да ги видим и развием. Ние правим и “Убий скоростта, спаси дете”, която пък може и да стряска и да променя поведение. Работата на медиите е много отговорна, така, както я разбирам аз. “Какво казваш, как го казваш, за какво го казваш” са важни въпроси пред всеки журналист и медия. Именно защото

ефирът и тиражите го

умножават по хиляди

и то достига до толкова много хора, си суперотговорен. Всяка медия трябва да си дава ясно сметка какво храни в своята аудитория - дали мечтите, дали вдъхновението, дали празното любопитство и объркването. Медиите, които обслужват, и медиите, които служат, са две различни неща. И всеки журналист избира къде да вложи труда и таланта си.

- Когато започвахте предаването си “Ива от сутрин до обед”, обещахте на слушателите, че това ще е радиошоу за нормални хора. Защо?

- Избрахме нормалността, за да избегнем претенциите. Когато сложиш отпред на слоугъна си “най-” нещо си - ставаш претенциозен, наричаш се някакъв “лидер” - в информацията, смешките, забавите или музиката. Тази етикетност не я разбирам. Когато решиш да се видиш с приятел, така ли го избираш? Ей сега ще се видя с най-информирания, после с най-забавния,

а този, който танцува

най-добре, ми е за

вечерта

Отваряш вратата към тези хора, с които се чувстваш нормално, говорейки и правейки нещата, които са важни в живота ти. Те са здравето, семейството, любовта, средата, в която живеем, готината музика и хубавото чувство за хумор, зареждащата енергия, която остава накрая. Затова и в предаването говорим за тези неща с хора, които си струва да бъдат чути. Слушателите ни са много реактивни на актуални теми - засипаха ни със сценариите си за Брекзит от последните дни, но и с радост споделят снимки на цветята в градината си, мнения за образованието, вълнения за връзката си, образованието на децата си.

- Кои са темите, по които ви е трудно да говорите, но журналистическата честност изисква да го правите?

- Ох! Убийството на Тодор, самозапалването на Пламен, разправите на мутри с шофьори по пътя, малоумията на Волен, изтрещяването на популистите, евродепутатлъкът на Бареков, скокът на Цвети... На 24 юни започнах предаването така: “Здравейте на 24 юни, деня, в който Великобритания се събуди ужасена от това, което направи.” След това обаче група Coca Nova, тотално неизвестна и талантлива, свири на живо в студиото. Животът е пъстър и понякога хубавата музика може да е точно толкова силно послание, колкото и вица: “Един англичанин и един уелсец излезли от ЕС и влезли... в един бар.” И докато Великобритания изтрезнява, не е лошо да звучи хубава музика от талантливи хора вместо вещаещи потоп коментари в студиото.

- Радиорейтингът все още трудно се измерва у нас. Знаете ли какви и колко хора ви слушат?

- Рейтингите са удобна разменна монета в страна като нашата, в която всеки, който си плаща на правилната агенция, получава правилните рейтинги. Докато работех

в телевизиите, всяка

сутрин се започваше

с “резултатите”,

които се измерват в брой хора, които са те гледали. Оказва се обаче, че огромния брой хора, които изобщо не те гледат, никой не отчита. А може би това е по-важният показател - на тези хора ти с нищо не си им бил важен и интересен. И хората, които не гледат, са много пъти повече от тези, които гледат. Моето “обратно огледало” са хората, които общуват с нас, тези, които пишат всеки ден, вълнуват се, дават обратна връзка с мнение. Обаждат се и казват: “Благодаря”. Да, има и такива хора, които се обаждат не за да те наругаят, а точно обратното - да похвалят.

- Дълги години бяхте и телевизионно лице. Защо вече не сте на екрана?

- До миналата година бях телевизионно лице в предаването “Супердоктор” по “България он еър”. Отказахме се от това предаване с много хубава идея, защото не ни се даваха добри условия да го реализираме и да го правим по-добро. Ако не се развиваш на екран с продукта, който правиш, по-добре да спреш. Аз не се изживявам като “лице”. Аз съм журналист и в живота дори - така мисля, така гледам, критична съм и съм създател. Затова за мен проектът с БНТ за будителите в момента е много важен - реализирам една лична идея за това, което трябва да се говори и начина, по който да се показва. Не държа да се показвам аз, нито пък да бъда маратонец в различни формати. И ще бъда зад камерата, защото тя ще е за хората, които представям.

- Къде е по-лесно - пред микрофона или пред камерата?

- Камерата затруднява слушането и следенето на разговора, защото разсейва с визията. Много често съм се шашкала защо хората, които са гледали определено предаване, не коментират него, а косата, грима и роклята ми. Както казваше една моя учителка: “Тоя човек много го харесвам как говори, ама като го гледам такъв омачкан, чудя се има ли жена да го глади?”.

В телевизията има доста воайорство и ексхибиционизъм. Там частта с шоуто, сълзите и близките планове е доста застъпена. Но това е и плюс, и недостатък. Ако се посветя да гледам един филм или документалистика - гледам именно заради това. Но студийните разговори обикновено са диванче, гости, покрития и снимки, които не дават нищо повече от това да видиш кой говори. След това си вършиш работата и слушаш разговора като радио. Затова драматургията на един разговор е по-важна за мен от визията. Събуждането на въображението е по-високата кинематография. Кое е по-лесно - да направиш много хубав разговор или да изглежда добре картинката, не мога да отговоря. Това е все едно да сравняваш книгите с филмите. Майсторите са си майстори, а тука лесно няма.

CV

Ива Дойчинова - най-красивият радиоглас в ефира, всеки ден води авторското си предаване “Ива от сутрин до обед” по радио ФМ+. Била е и тв водеща на предаванията “Часът на мама” и “Денят е прекрасен” по Би Ти Ви, както и на “Супердоктор” по “България он еър”. Наесен ѝ предстои да заснеме за БНТ тв очерци за съвременни българи като част от кампанията на радиото “Будител на годината”.

Омъжена е, има две дъщери.