Пиарът на БСП нарисува ядосан портрет на царя

Валентин Иванов избрал псевдоним Кардамски, защото е роден в Кардам

По светло той е пиар на БСП, но щом се прибере вечер вкъщи, наяве излиза истинската му същност - застава пред статива и започва да рисува. Първото е работа, а второто - призвание, казва Валентин Иванов-Кардамски, шеф на пресцентъра на БСП.

Не парадира много с творческите си заложби, но преди дни изненада цар Симеон Втори с два невероятни портрета - негов и на баща му цар Борис III. Подари портрет и на президента на ПЕС Сергей Станишев за 50-ия му юбилей.

За него журналистиката и изкуството си приличат много: “Да си добър журналист означава да рисуваш с думи, да обясняваш. Ако си добър художник, трябва да можеш да пресъздадеш образа така, че с един поглед да се види какво искаш да кажеш.”

Ако не е в костюм и със строг поглед зад очилата, той прилича много повече на творец и човек на изкуството. С артистичен поглед и тънка усмивка. С потник, който

разкрива голяма

татуировка, правена

по негов проект

Тя е комбинирана от войнски символи на маорите и други полинезийски племена. С безкрайните си познания за историята на изкуството. Те го превръщат в перфектния гид в градове като Рим, в галерия или сред културни и архитектурни артефакти където и да е у нас и по света, дори по време на служебни пътувания.

Изкуството и журналистиката се преплитат през живота му. Рисува от малък, макар в семейството му да няма художници - майка му е касиер, а баща му ветеринарен лекар. Завършил е индустриален дизайн в университета в Русе. По време на следването си

рисувал

декори в

Русенската

опера,

но успоредно почнал работа и като журналист към БНР-Русе. Псевдонимът му Кардамски дошъл естествено - роден е в Кардам и така му викали състудентите.

В университета му преподавал Иван Токаджиев, с когото сега си общува покрай партията. Бил много конфликтен и труден студент. “Беше ме оставил на поправителен по рисуване, защото правех забележки на всичките си състуденти как рисуват, дори си бях позволил да направя забележка и за неговата живопис. С днешна дата си давам сметка колко глупаво е било, но така съм преценил тогава. Може би, защото виждането ми за живопистта е по-различно - не използвам академичните норми. Рисуването или го имаш от Бога, или не. Не казвам, че академичното образование е излишно, но в рисуването аз съм си оставил само най-общи правила. Трябва да го усещаш”, казва Вальо. Според него много от художниците в днешно време рисуват единствено с мисълта за пари. За себе си не го чувства така, затова си е избрал да има друга работа - в момента на “Позитано” 20.

И в техниката за рисуване излиза извън рамките -

прави го с мистрии за

шпакловка и със

стари кредитни карти

Основно използва акрилни бои. Работи с двете ръце едновременно - с лявата прави основите с мистрия, а с дясната моделира и склуптурира боята с картата. “Ако е равна, една картина е скучна. Трябва да бъде жива, драскана, не от една линия. Животът е непрекъснати промени”, казва той.

Има много пейзажи, но най-много обича да рисува портрети. Снимката може да излъже хората какъв е един човек, но от боята не може да избяга. Рисува хора, които го впечатляват, защото само така може да “вкара душа” в един портрет. Проучва дълго обекта, преди да застане пред платното. Нарисувал е Владимир Путин, Майкъл Джексън, Невена Коканова. В момента работи върху портрети на Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Мечтата му е да направи

изложба с лица

от политиката и

театъра

А най-голямото предизвикателство, за което още не е готов - да нарисува Левски и Ботев, но различни, а не “тези преекспонирани образи, които не оставят усещания”.

“Много дълго време исках да нарисувам царя. Прерових купища снимки, върнах се в спомените си като журналист. Нарисувах го, но нещо ми липсваше, не беше ядосан. Отразявал съм царя и помня добре моментите, когато се ядосаше. Една нощ ми дойде зеленото като идея, за да мога да го ядосам. Изчаках да се съмне и хванах боята - и тогава от платното наистина ми излезе Симеон с характер, с душа”, разкава художникът. Царят бил впечатлен и трогнат, когато му подарил портрета. “А когато погледна този на Борис III, видях емоцията в него. Каза ми, че това са очите на баща му. Дълго ги гледа”, споделя Валентин.

При Станишев било по-лесно, защото е работил за него, познава го добре. Но въпреки това се изненадал, когато му “излезли” два цвята - червено и синьо. Портретът трогна много рожденика.

Именно Станишев покани Валентин на работа в БСП, въпреки че по това време бе един от най-яростните му критици в медиите като автор на публицистично предаване в дясната тв “Европа”. “Критиките ми винаги са били принципни, за недобри политики, а не просто защото са комунисти”, обяснява той. Помни как веднъж Румен Петков казал на Станишев: “Докъде го докарахме, Сергей, най-големият ни критик да е шеф на пресцентъра!” А Станишев му цитирал Хелмут Колв отговор: “Ако мисля по този начин, по който съм мислил преди година, значи съм глупак.”

“Не казвам, че съм променил мисленето си, и в момента критикувам някои от решенията, които намира за неправилни или популистки - това е от полза за партията. Опитвам се през моите очи хората да разберат ползите от политиките, които БСП прави”, обяснява Валентин.