Петко Симеонов в ролята на непретенциозен будала

Политиката е беля и оставя белег за цял живот

В битовия смисъл от родния Михайловград (сега Монтана) в София дойдох с възглавница, одеяло и десет лева. След митарстване на десетина места, накрая със Златко, съученик и приятел (пенсионира се като професор в СУ), намерихме стая три на три метра в кв. “Надежда”. Наемът беше поносим (30 лв. на месец), хазаинът - “наш човек”. Трифон Соколов - държа да изпиша името му. Геолог. Обикаляше баирите и събираше важни камъни. По тях после се определяше къде има смисъл да се търси нещо полезно.

Софийският университет е величественият български Храм. Влязох като в Храм, излязох като пребивавал в Храм. Университетът предопредели съдбата ми. Имах значими интелектуалци за учители - Аристотел Гаврилов, Елка Панова, Исак Паси, Кирил Василев, Добрин Спасов, Асен Игнатов, Илчо Димитров... Кажи ми кои са ти били учителите, за да ти кажа кой си.

Не помня как

се запознахме

с Желю Желев

Било през 1963 или 1964 г., когато заради десертацията му го изключваха от БКП. Първо познавах Маруша, бъдещата му жена. Тя беше историчка и имахме общи лекции. Желю беше аспирант. Квартирата му бе при моста “Чавдар”. Грохнала едноетажна къща. Там живееше и Стоян Бакърджиев - големият преводач. Слушахме западните станции. Политиканствахме.

В политиката влязох, когато тя ме извика. Власт не съм искал. Исках свобода. Властта е наркотик, който не ми действа. Рано осъзнах, че обществото, в което съм се родил и живея, може да те смачка.

Формирах двата варианта, за да оцелея. Да се правя на непретенциозен будала, което е вариант при вътрешна емиграция. Не е трудно. Талантът ми на будала е безспорен. От тази позиция можех да наблюдавам и да говоря каквото мисля, когато поискам, пък и да не искам. Ау, какви разправии съм имал! Става навик и начин на живот.

Като се огледам около себе си, виждам, че това не е мое откритие. Гледаш го будала, готов си да го прескочиш, а той изведнъж те забие с Е=M.C на квадрат.

Неслучайно в онова време Швейк беше един от най-популярните герои. Зная - българинът не се нуждае от смяна на чипа, а от социални условия, които да го направят свободен човек. Свободните българи ще издигнат България.

На 19 февруари 1990 г. ме избраха за председател на Централния избирателен клуб на СДС. Стефан Стоянов ме попита ще издържа ли на натоварването. Отговорих, че не знам, но се надявам. Натоварването ми вероятно прилича на натоварването на футболистите на европейското първенство по време на мач. Само че нашият мач продължи пет месеца без съдия, без прекъсване, с оглушителни скандирания и освирквания от трибуните. Играехме срещу Държавата, облякла екипа на партия.

Благодарен съм на съдбата, че ми се даде такава възможност. Участвах в изграждането на СДС, бях съавтор и последен редактор на Програмата на СДС, директор на в. “Демокрация”. Основните инициативи на кампанията са мои, през моя санкция са минали всички плакати, песни, листовки, значки, кибрити, ленти, балони... Моя беше инициативата за Синята утрин и Големия митинг на 7 юни.

Но без десетките хора, които ми помагаха, нищо да не съм направил. Борис Карадимчев, Георги Минчев, Еленко Божков, Теодоси Томов, Веселин Панайотов, Тео и Тони Шишманови... Мария и Мая, двете Лилета, Краси Кацаров, екипът на в. “Демокрация”, екипът на Стефан Гайтанджиев, Емил Кошлуков, Миро Севлиевски и БСЧИ...

Беше празник!

Когато стана ясно, че губим изборите, спах цяло денонощие. После лежах с дни като след прекарана тежка болест. Медитирах с часове. Около мен се пукаха фойерверки. Знаех, че бях свършил изключителна работа. Това е шанс.

Не исках да се занимавам с политика. Бях започнал нов роман. Героите ми бяха ясни. Сюжетът - почти. Исках да се върна и да го продължа. Остана недовършен. Политиката не е нещо, в което влизаш и излизаш, когато ти скимне.

От лятото на 1991 г., когато подписах конституцията, не съм в активната политика. Там, където се взимат националните решения. Политиката е беля. Макар че “беля” няма етимологична връзка с “белег”, има съдържателна. За яснота ще посоча забележителни личности:

Богдан Филов не е големият учен, на чието име може да се именува улица, той е политик. Любен Беров не е професорът по стопанска история, а бивш премиер. Иван Костов, каквито и приноси да има в изследването на кризите, си остава политик. Жан Виденов е отличен университетски преподавател, но няма как да се измъкне от присъствието си в политиката... Подчертавам го, защото е важно за младите. Изберат ли политическата кариера, втурнат ли се в нея, да знаят - белегът е за цял живот.

От 1992 г. изведох

в приоритетите си

писането

Със значима част от политическите дейности на лидера на партията Българска партия “Либерали” се заеха мои сътрудници.

Въпреки личния приоритет - стремежа ми е бил членовете и активистите на партията да имат широко поле за маневриране в бъдеще, без да бъдат натоварвани с излишни “белези”. Пред някои отварях врати. Всеки сам избра пътя си.

На първо време реших, че докато спомените ми са свежи, трябва да опиша създаването на СДС и избирателната кампания за Седмото ВНС. Така се роди книгата ми “Голямата промяна”. Само това да бях написал, разместването в приоритетите си струваше.

После подбрах от написаните работи преди 10 ноември 1989 г. и издадох романа “Света Петка Българска” и “Пилето на рендовалната машина”. Написах хумористичния роман “Годините на заека” като контрапункт на “Голямата промяна”, както и поредица новели.

През 1996 г. с политиката можех да приключа. Бил съм достатъчно отговорен в политическата си дейност. Допускал съм грешки, но са били неволни. Колкото съм могъл - толкова.

Бях в политиката във вълчо време. Без съюз с групировките нямаше как да си платиш тока. Живеехме в общество, в което политиката беше беля, белег. Ако си бил учител и станеш депутат, а после отново учител, колегите ще те мразят. Могат да те издебнат и набият в клозета. Зная за такъв случай!

Може да си бил премиер, а след това да гладуваш и да живееш със заплатата на жената. Или бивш вицепремиер, който не можеше да си купи предписаните му лекарства. Зная за депутати, които след депутатството работиха като хамали, бягаха от родното си място, бяха мачкани от мизерията. Това беше в началото. Сега беден човек не може да стане нито депутат, нито министър.

Голямата грешка на СДС е все в тази посока. Опитах се на кръглата маса да поставя въпроса за издръжка на СДС и партиите въобще. Щях да бъда разкъсан от политически простаци (по израза на Яковлев). (Александър Яковлев - секретар на ЦК на КПСС по времето на Горбачов - б.а.) За каква демокрация, за какви идеи съм се бил борил, щом като съм поставял въпрос за пари?

Не се реши нищо

Партията трябва да плаща наем за офиса си, ток, вода, телефон, бензин за коли и тяхната поддръжка, командировки, заплати на технически персонал, а пари откъде?

Ами ясно откъде - от фирмите на БеКаПе. Ако вие не знаете как се просят пари, аз зная. Разбирам Доган и го оправдах, когато спомена “обръча от фирми”. Партиите бяха принудени към нечисти договорки с фирмите, за да се издържат. Създаде се стандарт на връзка политика-бизнес. Това беше катастрофалната грешка на СДС, на БСП, на Кръглата маса, на Великото народно събрание. Това беше истинският заговор на Промяната. Заговорът беше на тези, за които подозирате.

Какво отношение към политиката на страната имат криминални типове, за да определят листите на партиите? Местата в листите се купуваха! Пари в брой. Зад кулисите в политиката се намесваха “банкери”, “патриотични индустриалци”, “главни редактори на медии”, дори “журналисти” като посредници.

Не се реши навреме въпросът за държавната издръжка на партиите. Пълно неразбиране, че политиката не е бизнес! Разговарял съм с банкери, мениджъри на държавни фирми, главатари на групировки, бизнес тарикати...

Аз говоря за политическите задачи пред страната, той ми говори за далавера. Той ме мисли за глупак, аз зная, че той е такъв, макар и образован.

Кошмарно неловко.

Вълчо време!

Тогава в задкулисието се появиха бодрите младежи от книгата на Лаверн. Те свалиха Филип Димитров и други подробности. Безотговорни персони. (“Експертите на Прехода. Българските think-tanks на прехода и глобалните мрежи за влияние” от Достена Ангелова-Лаверн - б. р.)

Взех твърдо решение да пиша, да не допусна да ме завлече техният водовъртеж, физически да оцелея. В крайна сметка има ли значение дали покрай книгите ми се шуми? Важното е, че за мен писането е смислено и се забавлявам. Позната вътрешна емиграция. Ролята на непретнциозен будала.

От 1997 г. се заех със сайта “Приказката България”, или omda.bg. Това е мой проект. Правехме го с нетскейп-композер, телефонна връзка, писукането на модема... Древност! В Оmdа още има файлове от онова време. После Институтът по социология, Университетът... Вече пенсионерствам и се въртя около сайта си.