“Умен” куршум поразява цел на 10 км

- “Интелигентна”
граната се
взривява над скрит
зад преграда
противник

- Засега проблем
е изработката на
самонасочваща
глава и много
високата цена

Снайпер, който изстрелва реактивен управляем куршум на големи разстояния с висока пробивна способност, са разработили руски учени, съобщиха наскоро специализирани издания. При тестовете “умният” куршум пролетял 10 км при запазена поразяваща способност.

Оказва се обаче, че

в САЩ подобни

разработки датират

от далечната 1998 г., когато е издаден патент № 5788178. В него като Smart bullets е описан малокалибрен боеприпас, който се управлява автономно с помощта на лазерен датчик. Куршумът се изстрелва от гладкоцевна пушка, а далекобойността му достига 3000 м.

Автор на изобретението е талантливият учен Ролин Барет. Той заложил като идея възможността за поразяване на противник, скрит в окоп или зад преграда. Интересът към изобретението рязко скочил, след като в световен мащаб зачестили опитите за вземане на заложници.

Разработката на “умния” куршум била грабната от американската агенция за перспективни изследвания за отбраната Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA), която вложила много усилия и около 25 млн. долара в проекта Extreme Accuracy Tasked Ordnance (EXACTO).

През 2008 г. на бял свят се появил първият опитен образец на smart bullets. Той представлява миниатюрен снаряд-стрела, който успява да порази цел на разстояние около 1000 м, без да се влияе от атмосферните условия. Барет монтира в снаряда специален изчислителен блок, който

коригирал

траекторията 30 пъти

в секунда

През 2010 г. изчислителят бил заменен от лазерно коригиращо устройство.

След 2-годишни тестове било съобщено, че експерименталният куршум може да лети по права траектория към целта без каквито и да е отклонения. Това било постигнато благодарение на високата аеродинамичност и устойчивост на конструкцията, като центърът на масата на куршума бил изнесен напред, а тялото - снабдено с насочващи стабилизатори.

През 2014 г. “умният” куршум бил изпробван успешно по движещи се цели. За стрелци използвали както професионални снайперисти, така и новаци. И в двата случая ефективността на пораженията била 100%!!!

На този етап като основна слабост на разработката се счита ниската далекобойност на куршума. Поставена била задачата да се достигне поразяване на целта на 6500 м.

Паралелно с колектива на DARPA още двама талантливи американски инженери - Ред Джонс и Браян Каст, също започнали работа по проекта на “умен” куршум. Техният боеприпас бил дълъг 10 см. В него монтирали чувствителен оптичен елемент, който улавя лазерния лъч, насочен към целта. Сигналът от този датчик преминава през микропроцесорна система за управление, която коригира траекторията на куршума чрез страничните му стабилизатори. Изпитанията показали, че ефективността на стрелбата достигала до 98% на разстояние 2000 м.

До този момент за тестовете използвали гладкоцевно оръжие. Оттам нататък усилията били насочени

към внедряване на

куршуми за нарезно

оръжие

с калибър .50 (12,7 мм).

Голяма част от специалистите обаче били настроени доста скептично към разработките главно заради прекалено високата им цена. Те считали, че пасивното насочване към целта може да стане единствено с помощта на самонасочваща глава, след като куршумът разкрие целта по нейното топлинно излъчване или по издавания звук. Такива миниатюрни глави в днешно време обаче са невъзможни за изпълнение по редица технологични причини. Експерти отбелязват, че дори и при наличието на подобни глави целта не ще може надеждно да се идентифицира. Те се обосновават на невъзможността да се установи на големи разстояния разлика в температурата между човешкото тяло (вероятната цел) и температурата на околната среда. Отчитат се и методите за маскировка, които допълнително усложняват процеса.

Ако обаче снайперистът трябва да унищожи лекобронирана цел, задачата става още по-сложна. Самонасочващата глава в този случай не може сама да определи уязвимото място на бойната машина.

Скептици отбелязват, че единственото направление за бъдещи разработки може да бъде свързано с внедряване на оптична система, която ще позволи на снайпериста

да следи

траекторията на

куршума и да я

коригира

при необходимост. Наричат това управление полуактивно.

Не са оптимистични и прогнозите за използването на лазерни целеуказатели. Идеята е те да работят по време на целия полет на “умния” куршум до целта. На големите разстояния, на които се разчита да се води стрелбата, куршумът ще лети около 3-4 сек, което е достатъчно за противника да разкрие позицията на снайпериста или да използва блокиращи аерозоли за лазерния лъч.

В рамките на проекта “Войник на бъдещето” идеята за “умни” куршуми получила развитие и в създаването на “умни” гранати за подцевни гранатомети към щурмовите пушки. САЩ разполагат с такова оръжие и то носи обозначението XM-25. Американските разработчици твърдят, че използваните 25-мм гранати за него са радиоуправляеми. Лазерен мерник определя разстоянието до целта или до препятствието, зад което тя е разположена. Стрелецът може да коригира с 3 м разстоянието, на което да се взриви изстреляната граната. Нейният полет се контролира и коригира с електронен чип, който получава радиосигнал от блока за управление на оръжието. Ефективността на стрелбата с това оръжие достига до 700 м. С такива “умни” гранати може да се поразяват цели извън обсега на щурмовите и снайперовите пушки, което поставя сериозни проблеми пред маскировката на стрелците. Очаква се американската армия да купи като начало 12 500 оръжия от типа XM-25.