Първият ни олимпиец срещу Коперник и Айнщайн

През 1896 г. игрите в Атина променят

     светогледа на Тодор Йончов

Тодор Йончов е апостол на олимпийската идея. Името му свети редом до това на Пиер дьо Кубертен. През 1896 г. Йончов води наша делегация на първите съвременни игри в Атина. Този акт нарежда България сред 14-те страни, които възкресиха древната олимпиада.

Тодор Йончов е роден през 1859 г. в Лом. Син е на чорбаджи Йончо Тончов, влиятелна фигура в града по време на игото. Тодор учи при неколцина даскали, между които и Кръстьо Пишурка. През 1873 г. унгарският пътешественик

Феликс Каниц

открива

будното българче

и заедно с екзарх Антим I му издейства стипендия от Австрийския ориенталски музей. Тодор заминава за Виена, изкарва осмокласното Бюргершуле, а след това и педагогическо училище.

После една година е извънреден слушател във Виенския университет. Продължава образованието си в Цюрих, където през 1888 г. завършва химическия и земеделския отдел на Политехническия институт.

Тодор Йончов е сред най-учените българи на своето време. По леонардовски надарен, той оплодява какви ли не идеи. Организира земеделската кооперация “Орало”. Конструира прочутата печка тип “Перник”. Измисля популярния поздрав “здравейте!”. Автор е на полемичното съчинение “Защо се издигат паметници”.

Физическото

възпитание

е средоточие

в многостранната деятелност на енциклопедиста. Йончов първи у нас прозира, че здравият дух може да битува само в здраво тяло. По тази причина през 1895 г. основава гимнастическото дружество “Юнак”, а следната година застава начело на нашите юнаци в Атина.

Олимпиадата променя светогледа на Тодор Йончов. На грандиозния стадион “Панатинайкос” атлети с тела на Аполон бягат, скачат и се премятат. Движенията им са съвършени, шлифовани са до най-малкия детайл. “Как е възможно това, ако Земята се върти?”, чуди се Йончов. Той отваря тефтерче и започва да смята по формули, които е учил във Виена и Цюрих.

Грубите изчисления сочат, че скоростта на въртене на земния шар е в субординарна диспропорция с ирелевантната наситеност на гравитационното поле. Конфигурацията на Слънцето пък влияе префенциално на земната магма. Иначе казано,

при задно салто

гимнастикът

няма да се приземи

на краката си,

а ще си счупи врата

Тодор Йончов се връща в България, за да доразвие своята теория. Денем е учител по химия в Първа мъжка софийска гимназия. Нощем трескаво търси истината за динамиката на Вселената. Квартирата му на ул. “Патриарх Евтимий” 33 е пълна с дебели книги, сложни чертежи, странни стъкленици, огледала и призми. Пет години олимпиецът измерва, наблюдава, пресмята.

Николай Коперник греши, заключава най-сетне Тодор Йончов. На 4 декември 1901 г. той излага твърденията си пред Ученото събрание на гимназията, а през март 1902 г. начева списание “Светлина и мрак”. Мисията на изданието е да разгласи, че Земята не се върти.

“Мен са ме убеждавали - пише Йончов, - че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чудовищно, вервал съм, както верват и всички други; убеден обаче никогаш не съм бил, както не са убедени даже и самите астрономи, що доказват, че Земята се върти.”

Не всичко в Йончовия

анализ върви гладко

Ученият се сблъсква с термина kurve (извивка, крива). Сепва се за миг, но със замаха на гения намира изход. “Занапред вместо думата “курва”, която на наш език значи друго нещо, ще употреблявам думата “кривулиц”, решава проблема той.

Теорията на Йончов за земния покой прониква в университета. Книжките на “Светлина и мрак” тайно се четат под банките. Стилиян Чилингиров разказва за една неочаквана среща с литературния законодател д-р Кръстьо Кръстев. Неколцина студенти избягали от лекцията му, но връхлетели на самия него на ул. “Московска” зад княжеския дворец.

“Той идеше на лекция от 6 до 7 вечерта, а ние бягахме от нея - признава Чилингиров. - Отивахме в първата мъжка гимназия да чуем лекция от химика Тодор Йончов. Той чрез опита на френския физик Арман Физо щеше да ни докаже, че не Земята се върти около Слънцето, а обратното, Слънцето се върти около Земята. Срещата беше толкова внезапна, че ние нямаше как да я избегнем.”

Д-р Кръстев връща

бегълците

в полупразната

аудитория

Намества си пенснето, подпира се на катедрата и казва: “Не знам тоя забъркан човек дали ще докаже, че Слънцето се върти около Земята, но вашите отсъстващи другари доказаха, че обичат да се въртят около глупостта.”

Тодор Йончов не се интересува от мнението на Кръстев. Той спори със самия Коперник. В книжка 5-а на “Светлина и мрак” първият ни олимпиец съобщава: “Моите самоучения върху тия извънредно важни въпроси ме наведоха на цел ред разкрития, които разкрития ми помогнаха да си обясня произхождението и зависимостта на явленията и природните процеси, и които разкрития ме осветлиха и върху въпроса за землевъртението.”

Тук Йончов поема дълбоко въздух и се провиква: “Въз основа на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 г. обявявам, че Земята не се върти!”

След като разгромява

Коперник, Йончов взема

на мушка Айнщайн

Легендарният физик си търси белята, чоплейки проблемите на относителността. През 1905 г. той формулира специалната, а през 1915 г. общата Теория за относителността.

“Е=М.С2 е абсурд!”, спонтанно възкликва Тодор Йончов, когато вижда историческото уравнение. Той е с двадесет лазарника по-възрастен от Алберт Айнщайн. “Тоя младок иска да преобърне Земята с главата надолу!”, гневи се българинът и отново заляга над сметките. Дълго се рови в Айнщайновите скрижали, докато най-сетне изготвя поредната контратеория.

На 10 февруари 1926 г. Йончов облича нов костюм, лъска чепици, вчесва мустак и с куп листа под мишница се изправя пред Българското химическо дружество. След като хвърля закономерен мост между случая “Коперник” и случая “Айнщайн”.

ораторът започва да вади

вода от много кладенци

Според него научната немощ на онзи, когото са провъзгласили за втория велик евреин след Христос, е повече от прозирна. “Релативните явления остават завинаги релативни и те никогаш не могат да се оплитат в математически формули, а още по-абсурдно е да предскажеш появяване на явления, на които самата им поява е релативна!”, отсича Йончов.

Аудиторията наостря слух. “Още по-фатално за самата теория е твърдението на проф. д-р Айнщайн, какво всички явления в природата не са абсолютни, а релативни, т. е. предизвикват се едни в присъствието на други”, изобличава критикът. Публиката почва да си води записки.

“Е, добре - продължава Йончов, - да приемем това негово предложение, което той поставя като основен камък на релативитетната си теория, за вярно. Ами сега се явява най-главният въпрос: Кое е онова първородно основно вцепенено явление, по отношение на което изявяват всички явления във Вселената своето релативно битие?” След четири часа Йончов преграква и слиза от трибуната.

Съмишленици

му стискат десницата!

Контратеорията на Йончов е пратена в писмен вид на ул. “Граберланд” 5 в берлинското предградие Шонберг, където живее Айнщайн. Професорът с трепет отваря пратката. Вътре е книга с оранжева подвързия, върху която на немски е отпечатано: Die Widerlegung der Einsteinschen Relativitatstheorie.

Отдолу на кирилица се нижат заглавията: “Теории и истината. Теориите пред залеза си. Оборване Айнщайновата релативитетна теория. Простотворно изложени разсъждения и заключения.”

Ако е искал да прочете съчинението, Айнщайн е имал подръка преводач в лицето на стажанта Рашко Зайков. Двамата се запознават през 1926 г., когато олимпиецът изпраща труда си в Берлин.

“Айнщайн ме прие много любезно и в продължение на три часа (до 9 часа вечерта) ме запознаваше с проблемите, които го вълнуваха по това време”, спомня си Зайков.

Физикът не отваря дума

за конфузната книга

Той е бил във връзка с доста българи като биолога Методий Попов, юриста Йосиф Фаденхехт, композитора Панчо Владигеров, германиста Константин Гълъбов. Отнасял се е с внимание към тях, за някои дори е ходатайствал.

Само Тодор Йончов отминава с мълчание. Защо? Защото другите са благоговеели пред авторитета Алберт Айнщайн. Единствен олимпиецът Йончов дръзва да се изправи срещу него. А светилата в науката не обичат някой да се съмнява в абсолютната величина на тяхната непогрешимост.

В Париж бягаме по терлици

Заради пословичната ни завист български атлет излиза по терлици на Осмите олимпийски игри в Париж. През 1924 г. в нашата делегация са включени бегачите Александър Цветанов и Васил Венков.

Сашо е надут, напомпан със самочувствие. Васко обратното - свит и скромен. По-бързият обаче е Венков, той е побеждавал Цветанов с чувствителна разлика.

Олимпийците потеглят с влак. На границата отварят куфарите за проверка. Цветанов наднича в багажа на Венков и вижда гуменките му. Дяволска мисъл светва в главата на завистника. “Много са стари, ще ни изложат пред света!”, отбелязва Сашо.

Грабва гуменките

и ги изхвърля

през прозореца

Щом пристигнат, ще му купи нови, обещава спортният Салиери. В Париж обаче Цветанов екипира само себе си, а на Венков казва да бяга с терлици, защото са по-леки и удобни от гуменките.

Българите са включени в дисциплината 10 000 метра. Двамата излизат на стадион “Коломб” и стъпват на пистата, покрита с кълцан кокс. По тогавашните стандарти това е най-добрата настилка за бягане.

“Бях обул терлиците от майка ми - разказва Венков - и понеже ми бяха доста широки, завързах ги здраво с канапа, нанизан на отвора. Първоначално мислех да бягам бос, но в съблекалнята не видях нито един бос състезател и ме досрамя.”

“Освен Цветанов с гуменки имаше още няколко души, а останалите бяха с нови шпайкове. Много мъчно ми стана, като ги гледах. Мислех си - толкова ли скъпо щяха да струват на държавата едни шпайкове?”, тюхка се терличеният маратонец.

Съдията дава сигнал

и състезателите

хукват да гонят

славата

Двадесет и пет обиколки трябва да навъртят до финала. Васил Венков си спомня: “Правехме вече четвърта обиколка, когато бях успял да заема седмо място. Цветанов не видях къде е, защото назад имаше компактна маса бегачи и вероятно той се намираше някъде между тях. Повече от седми не можах да се придвижа, защото отведнъж задуха силен вятър и след малко се изсипа пороен дъжд.”

Метерологическата обстановка рязко влошава положението на Васко. Терлиците му започват да се пълнят с вода и сгурия. “Постепенно водата се изцеждаше, но сгурията оставаше - описва мъките си бегачът. - Тежината на терлиците ми се увеличи до такава степен, че бягането ми стана невъзможно, а да не говорим за острите частици. Болката стана вече нетърпима, та реших, каквото и да става - дали някой ще се смее, или не, да хвърля терлиците.”

Васко пробва

да отвърже канапа,

но той е попил влага

и се е затегнал

“Намирах се в страшен капан - продължава разказа си страдалецът. - Единственото, което ми оставаше, бе да се навеждам и от време на време да изхвърлям с пръсти сгурията от терлиците. При всяко навеждане обаче губех ценно време и бегачите зад мене постепенно ме задминаваха, докато разбрах, че съм останал предпоследен. Зад мене беше само един индус, с коса като на жена, завързана в кок на темето. Цветанов също отдавна ме беше задминал.”

На деветнадесетата обиколка Венков най-сетне успява да се отърве от кошмарните пранги. Като волна птица литва напред, за да навакса загубеното. До финиша успява да изпревари около 30 състезатели. Класира се 13-и. Цветанов е на крачка пред него, благодарение на гуменките взема 12-о място.

След състезанието

френският президент

Гастон Думерг

се среща

с Васил Венков

Стиска му десницата и казва: “Малък господине, наблюдавах вашето бягане и вашите невероятни усилия и това ме накара да ви видя по-отблизо. Вие бягахте така, както някога са бягали първите олимпийци в Древна Гърция. Вие ни доставихте това удоволствие да се пренесем в ония стари времена, когато са започнали първите олимпийски състезания.”

Думерг декорира гърдите на българина с медал и го кани на прием в Елисейския дворец. “Все пак, изглежда, че не съм се представил толкова лошо, щом президентът на републиката ми оказа внимание”, заключава героят на терличения бяг Васил Венков.

Финландецът Виле Ритола печели дисциплината 10 000 метра. Нашият състезател Васил Венков се класира 13-и.