Случвало ми се е три пъти да си тръгвам от любовта.
Два пъти аз поех по пътя, един път ме напуснаха.
Но и трите пъти се чувствах по-влюбена след края, отколкото в началото.
Не можех да спра да мисля за този, чийто аромат отдавна беше изоставил атомите ми.
Не можех да спра да търся голямото на ръцете и малкото на страховете му.
Не можех да спра наглото напомняне на дебелоокото чувство, че съм се разминала с моя пореден безкрай.
И докато раздялата е мигновена и обелва горния пласт кожа, без да бърза, то разделянето с любимия е нетленна горест.
Утрините вече имат мирис на кафе, неразумно дълго прегаряло в кафеварката.
Обедите са сиромашки, следобедите - сиротни.
Залъгваш се, че това, празното отляво, е ефимерна нетрайност, а влагата в очите е детска прищявка на изгубило пътя си прецъфтяло глухарче.
Залъгваш се, че копнежът за любов боли само защото я искаш толкова много.
Че лепкавата депресия върху устните всъщност е рояк водни кончета, които пият тъгата ти.
Че срамът от това да искаш още малко обич е нищо повече от астматичното ехо на сърцето, задъхало се от мъглата, в която е ослепяло.
Да разлюбиш, е раздрана плът, която всеки следващ ден е по-инфектирана, а всяка нощ е по-гнойна в овдовялото легло.
Когато си тръгвах, исках да ме накарат да остана.
Да ми дадат да разбера, че си е струвало да я позная тая любов.
Когато си тръгвах, исках да ме спасят от засмукването на кахърното.
Да сломят обиденото ми сърце, неприпознало фантазията за безмерна отдаденост.
Когато си тръгвах, исках да остана. Да давам още, да получавам повече.
Не исках след това да си повтарям обезумяла мантра, събрала в себе си всичките ни съжаления.
Когато си тръгвах, не исках да го правя. Не исках да усещам разочарованието на непотърсени милувки и неизпуснати вопли от щастие.
Когато си тръгвах, исках да остана.
Когато те намерих, не мисля да си тръгвам.
Тук съм до края на стъпките си. Тук съм и отвъд.
Коментари (0)
Вашият коментар