Фредрик Бакман беше тук

След "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" или обожавате Фредрик Бакман, или не го разбирате. А ако сте вторите, аз лично също не ви разбирам.

Но любителите на автора няма как да не се насладят на "Брит-Мари беше тук". Мрънкащата перфекционистка, с която се срещнахме още в "Баба праща поздрави и се извинява", този път не е просто второстепенната героиня, която изглажда гънки и измита трохи. Новият роман на Бакман ни разкрива целия объркан свят на тази 63-годишна жена, която след 40 години брак напуска и неверния си съпруг, и големия град, за да открие, че понякога в живота най-важното не са подредените прибори, колосаните яки и блестящата чистота, постигната със сода бикарбонат.

Брит-Мари решава, че има нужда от работа, и това й дава възможност да тормози много повече хора, отколкото в старата си кооперация. Абсурдни обстоятелства ще я доведат до това да стане треньор по футбол – нима има по-подходяща професия за някой, който обича вечно да прави забележки на другите. Естествено, при сблъсъка с футболните топки – някои от които право в лицето, с реалността и най-вече със собствените граници Брит-Мари ще се промени… Но не и без да промени околните. А жена, която е в състояние да изчисти и най-мръсния прозорец на света, може да се справи с всичко.

"Брит-Мари беше тук" е роман за съдбата, която винаги може да те изненада, въпреки стотиците стриктни списъци, които си направил за бъдещето; роман за това колко трудно човек се разделя с предразсъдъците си и колко лесно се влюбва във футбола. 

Да създаде герой, който е досаден, изкарващ от нерви и побъркващо упорит, и в същото време да накара читателите да се влюбят в него… това е запазената марка на Бакман.