“Защо да играем в Япония “Шинел” на английски, като го имаме преведен на японски?”, попитал наскоро младият актьор Димитр Несторов партньорката си от театър “Кредо” Нина Димитрова. “Ами защото, Митко, това е труден език и трудно се учи”, отговорила му опитната актриса. На 16 септември театърът заминава за десети път за Страната на изгряващото слънце, където спектаклите “Шинел” по Гогол и “Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен ще се играят в различни японски градове като Токио, Осака, Йокохама, Сапоро, Фукушима, Окинава, Якумо и др. Тази година към списъка ще се добавят Кобе, Кагава, Нагоя, Ишима Айланд и Иида. В самата Япония ще изминат толкова път, колкото и да стигнат до нея.
“Добре, Нина, дай ни 10 дни и ще научим текста на японски”, присъединил се към колегата си Стелиан Радев, който ѝ партнира в постановката по Андерсеновата приказка. Нина се поусмихнала и им връчила 11 страници текст за едната пиеса и 14 страници за другата, стотици и стотици думи. Убедена била, че накрая пак ще опрат до универсалния английски. Двете култови постановки на театър “Кредо” се играят от години на езика на страната, в която гостуват - “Шинел” има варианти на 9 езика, “Каквото каже дядо...” - на 4.
Каква била изненадата ѝ, когато нейните момчета наистина за седмица и половина проговорили на японски, че и с аристократично произношение. То не е само да кажеш коничиуа (здравей) или охайо гозай мас (добро утро), ами да произнесеш сложните Гоголеви фрази. Например: “Фамилното име на чиновника беше Башмачкин. Вече по това личеше, че името му е произлязло някога от обувка, но кога, в кое време и по какъв начин е произлязло от обувка, за това нищо не се знае...” и т.н. И на български ще се препънеш.
“Това е то, ново поколение, с нов “софтуер”. Голям мерак им беше, научиха си репликите и на японски”, доволна е Нина от амбицията на Димитр и Стелиан. Тримата ще бъдат толкова убедителни на сцената, че дори самите японци няма да могат да повярват, че те въобще не говорят техния език.
Коментари (0)
Вашият коментар