Наричат я сладка, приказна, вълшебна книга… Може би е такава, защото ни показва, че за да съществува доброто, има нужда от дом. А най-подходящият дом за него е сърцето… или паметта, която да го съхрани завинаги.
Всъщност “Бяло сладко” на Димитър Шумналиев е роман, който на моменти е провокативен и различен. Той разказва историята на толкова познатия Петър Дънов по такъв начин, че да ни покаже, че всъщност ни е съвсем непознат. В книгата не са засегнати толкова духовните търсения на Учителя, а неговите тайни. Разисква се дали е имал дъщеря, колко близък е бил с Георги Димитров и какви тайни пази архивът на личната му стенографка. Преплитайки няколко сюжетни линии, няколко житейски съдби, авторът успява да създаде една изкушаваща мистификация, един модерен прочит на институция като Бялото братство, пред която мнозина се прекланят, без да посмеят да анализират. На премиерата на книгата авторът подчерта, че той самият не е дъновист и “Бяло сладко” не е роман за Петър Дънов, защото “неговият свят е толкова богат, че няма как да бъде възпроизведен”.
За да създаде този роман, Димитър Шумналиев ползва архиви, спомени, записки и свидетелства на Бялото братство. Авторът признава: “Работата в архивите ми достави истинско удоволствие. Установих, че еуфорията на свидетелите всъщност развива легендата. Напластява още и още факти към едно величаво за времето си, но и днес явление, наречено Бяло братство. Фолклорът около името на Петър Дънов удостоверява обаянието и дълбоката почит към личността и духовния ореол на този знаменит българин. Затова не бива да виним разказвачите за тяхната благородна фантазия.”
Коментари (0)
Вашият коментар