Най-новият зам.-кмет на София иска администрацията да работи със страст

Ралица Стоянова избира общината пред кантората заради творчеството в създаването на ред и правила

Ралица Стоянова работи от 12 години в Столичната община. Започва като юрисконсулт към Столичния общински съвет, после 7 години е главен секретар на общината, а от месец вече е зам.-кмет и отговаря за законността, координацията и контрола на София.

Колегите ѝ я описват като спокойна, организирана, упорита и работохолик, но без да демонстрира усилията, които полага. Вероятно и затова столичният кмет Йорданка Фандъкова избра тя да поеме ресора, който дълго заемаше Юлия Ненкова, преди да бъде избрана за шеф на КЗК.

“Работата в общината ми е дала много и като опит, и като казуси, с които съм се сблъсквала. Познавам добре и хората, които работят в администрацията. Убедена съм, че когато има ред и правила, всяка структура работи по-ясно и по-добре. Те носят надеждност”, смята Стоянова. Казва, че за нея е важно, от една страна, администрацията да знае точно какво се иска от нея, а от друга - гражданите да бъдат запознати с точните срокове и възможностите за решаването на проблема им, защото “не може да очакваме от хората да познават всички норми и закони”. Затова неин приоритет са по-добрата координация и комуникация между администрацията и гражданите. “Искам хората в администрацията да вършат работата си със страст и отношение. Например

да си

представят

човека и

съдбата му,

когато

подготвят

отговор по

даден казус

Да се спазват всички правила, но процедурите да са обяснени разбираемо и да има отношение към всеки случай”, обяснява Стоянова.

Иначе за новата си позиция казва, че “просто сменя попрището”. “Ключово е кой прави предложението, защото нито едно не е на всяка цена. Табелката срещу името ми никога не ми е била самоцел. Работата е много отговорна, но човекът, с когото работя и заради когото приех - Йорданка Фандъкова, импонира на разбирането ми за законност и ред”, откровена е Стоянова. Възприема предложението на Фандъкова като признание за нейната и на екипа ѝ работа, като възможност, но и голяма отговорност.

“Всеки си има своите лични страхове дали ще се справи, но предложението го прави кметът на София. Като главен секретар на общината отговарях за организацията на изборите. Наясно съм колко хора я подкрепят. Това задължава много и знам, че трябва да оправдая доверието, което ми е гласувала”, обяснява Стоянова.

Помни началото в общината преди 14 години - не познавала никого и

голямата зала на

СОС я стреснала,

когато влязла в

нея за първи път

Завършила е право в Софийския университет. Преди да отиде в общината, е работила в адвокатска кантора и е видяла и тази страна на правото. Избира обаче администрацията заради творчеството. “Да съм част от създаването на правила, които влияят пряко върху хората в една общност. Тоест да правиш неща, които ще рефлектират върху много хора, включително и върху близките, а не само върху един човек”, обяснява Стоянова защо е предпочела администрацията пред кантората.

Завършила е класическата гимназия в София. Казва, че ѝ е дала много - богата обща култура, и ѝ е помогнала да намери себе си. Избира правото, защото обича реда и ясните правила.

Най-голямата ѝ

слабост обаче е

дъщеричката ѝ Леа

Шегува се, че и при избора на името ѝ е имало анализ. “Леа на латински означава “лъвица”, но същевременно звучи нежно и женствено. Освен това е интернационално, ако реши да учи в чужбина, когато порасне”, смее се Стоянова. Времето, което остава извън общината, е посветено изцяло на почти 5-годишната Леа. Двете четат приказки, рисуват и готвят - правят питки или курабийки.

Зам.-кметът на София се шегува, че дъщеричката ѝ е мандатна - родена е малко след местни избори и така било ясно, че на всяка четворка идва нов вот. Пак с гласуване, но този път на националния референдум за АЕЦ “Белене” пък е свързано прохождането на Леа.

Малката направила

първите си крачки в

деня на допитването,

докато майка ѝ била

в общината

и се занимавала с организацията на вота. “Обади се майка ми и ми каза, че Леа е проходила. Пусна ме на спиикър, за да говоря с нея. Така че не съм класическа майка, в тази ми роля ме подкрепят близки на сърцето ми хора – семейството и приятелите. Не видях първите ѝ крачки, но пък няма как да забравя датата - 27 януари 2013 г., заради референдума”, разказа Стоянова. Всъщност преди няколко години тя повлече крак и постави началото на бейбибума в общината - в рамките на около година родители станаха няколко от зам.-кметовете, а други се радваха на внучета.

“Детето е смисъл. То е барометър накъде отиваш, защо и какво ще оставиш. Когато го има, сърцето ти е навън - животът е там и ти не го контролираш, а същевременно трябва да направиш най-доброто”, казва Стоянова.

Намира време и за друга своя страст - книгите. Казва, че е на периоди и редува испанска и английска литература, фантастика и исторически книги.

В общината не остават незабелязани и цветовете, които избира за тоалетите си. Стоянова рядко може да бъде видяна в черно, сиво или кафяво - тъмните и строги нюанси, в които обикновено се облича администрацията. “Не съм се замисляла, но може би е някакъв опит да вкарам цвят в това, което правя. Животът трябва да има цветове като отношение, работа или емоция”, смята Стоянова.

В кабинета ѝ има няколко икони. Казва, че е религиозна и вярва, че “всичко, което правиш, се връща”.

“Вярвам в доброто

и че хората трябва

да са такива,

защото в един момент животът се обръща и не се знае от коя страна на спиралата ще се окажеш”, обяснява Стоянова.

Иначе като главен секретар е оженила много двойки - толкова, че вече ѝ е трудно да посочи точна бройка, но първата вече имала три деца и до момента нямало нито един развод. За всеки ритуал подготвя специална реч. Задължително си говори предварително с младоженците, за да научи историята им и да напише специална реч, свързана с тях. За нея казват, че има лично отношение към всеки от колегите си и проявява изключително внимание към детайлите. Вероятно затова всяка година, когато наближи Коледа, цялата община си чака късметчетата от нея. “Правя го от години - подготвям късметчета за всички. И държа всяка година да са поднесени по различен начин - прикрепени към химикалка, с коледна играчка или като гривничка с камъче, което има някаква символика. Вярвам, че положителната обща емоция ражда положителен резултат и се предава”, каза Стоянова.