Ирена Иванова става санитарка, за да играе в “Безбог”

Филмът на Ралица Петрова вече има

две отличия за най-добра актриса

Медицинската сестра Гана се грижи за възрастни хора с деменция в социален дом. Окаяни, безпаметни, самотни, а Бог е далече, ако въобще надниква там...

Но се оказва, че и от клетите бедни души може да се припечели. Гана краде и продава личните им карти на черния пазар. Парите стигат колкото да издържа майка си и да купи поредната доза морфин, която дели със своя приятел. В тази оскотяваща среда няма какво да тревожи нейната съвест, дори убийството на жена, заплашила да разкрие далаверите. Сред пациентите е и музикантът Йоан, но за света е никой, защото няма документи. Неговата музика някак пробива наркотичната мъгла, в която тъне Гана. Но далаверата с личните карти има последствия. С картата на Йоан е извършено престъпление и той е арестуван. Идва време да се плаща цената на грешките, а тя е висока.

Това е сюжетът на новия български филм “Безбог”. В Гана се превъплъщава Ирена Иванова.

На екрана тя е

мърлява, отчаяна,

с празен поглед

и с вид на животинче, притиснато в ъгъла. Нищо общо със слънчевата и усмихната жена, която държи в ръцете си “Сърцето на Сараево”...

Българската актриса Ирена Иванова вече спечели две престижни награди на европейските филмови фестивали за ролята си във филма на Ралица Петрова “Безбог” - “Златен леопард” в Локарно и “Сърцето на Сараево”. Филмът е отличен и с награда за най-добър режисьор, както и с приза Ecumenical Jury за творби, изследващи проблемите на духовността. “Безбог” ще присъства и на кинофестивала в Торонто. В България може да бъде видян на 24 септември на фестивала “Златната роза” във Варна.

Ирена е родена през 1989 г. в Ловеч. Завършва прочутата езикова гимназия в града. В училището поставят пиеса и тя получава главната роля. Твърди, че актьорството я е тласнало само̀ към себе си. “Може би, когато изоставиш някои детски мечти, те все пак избуяват в един момент, ако силно си вярвал в тях.” Затова нейният призив е “Сбъдвайте!”.

Търсенето на главна изпълнителка за филма “Безбог” продължава близо половин година сред професионални актриси и любителки. Бъдещата актриса учи приложна лингвистика. Но преди да кандидатства за тази специалност е гледала и към НАТФИЗ. Оказва се, че младата преводачка е сред фейсбук приятелите на кастинг директорката на продукцията. Тя харесва снимките ѝ, свързва се с нея и я кани на разговор. Помислих си “Защо пък не?!”. Исках да си дам шанс и отидох”, припомня си Ирена. Процесът на селекция се проточва дълго, но кандидатактрисата не се притеснява. “Имам много силна интуиция и усещах, че ще се случи. В стаята, където се провеждаше кастингът, имаше голяма икона на Исус Христос с вдигната за благословия ръка. Още като влязох, ми се стори, че сякаш ми казва: “ОК, ти си!”. Повярвах в този знак на съдбата.”

Подготвяйки се за ролята,

Ирена стажува в дом

за дементни хора, където помага на болногледачите. Преминава и курс за медицинска сестра, както и шофьорски курс. Изучава църковно пеене. Всичко това постига в рамките на един месец, за да може да придобие уменията на Гана. Споделя, че няма лош живот, но всеки минава през ниското и високото. Заедно с Ралица Петрова черпят от ниското, тъй като “само оттам може да изкараш някое съкровище на повърхността”. Ралица не дава на останалите от екипа да разговарят с Ирена, за да не развалят концентрацията ѝ. “В началото си мислех, че не ме харесват и че ме отбягват, но после разбрах за “пъкления” ѝ план”, споделя Ирена.

След толкова усилена работа и труд идва заслуженото признание. “Първо не можеш да повярваш - казва Ирена. - После разбираш какво се е случило и

спиш с наградите

до леглото

Те ти напомнят, че всичко, което поискаш, се случва, когато дадеш душата си. Но и че все пак всичко е преходно и всяка следваща победа си иска нови кански усилия. Доказваме се, докато сме живи. А най-добре е да се доказваме пред Господ. Тогава се случва истинското изкуство.”

Тя е била и стажант асистент-режисьор на Маргарита Младенова и на Теди Москов. “Не обичам границите в изкуството. Там, където строиш конвенционалното и после го разваляш, се случва новото изкуство. Затова трябва да познаваме и уважаваме основите на изкуството. И най-важното - да бъдем искрени с каквито и средства да си служим, да не бъдем лъжережисьори и в работата, и в живота си”, убедена е тя.

Ирена е движещата сила зад артинсталацията “Аномия” която е създадена като комбинация от аудио- и визуални средства. Освен това е режисьор на “Театър в колата” - 7-минутен спектакъл в автомобил, където публиката седи на задните седалки, а на предните актьорите правят представление по текст на пиесата “Парчета живот” от Захари Карабашлиев. Неин е театралният проект “Мляко с ориз - пиеса без актьори”. Той е на границата между радиопиеса и инсталация. Сюжетът следва разказа на Ирена за преживяванията ѝ като болногледачка, докато се готви за ролята си в “Безбог”. “Мляко с ориз... ” е и първият официален проект на създаденото от нея театрално ателие “Експериментика”.

За опита като актьор, придобит при снимките на “Безбог”, твърди, че е безценен: “Разбрах колко много ми помага това да бъда от другата страна. Вече знам как възникват взаимните връзки между режисьор и актьор, къде нещо може да закуца и какво да изисквам от моите актьори, какво да им давам като режисьор.

Поставям доверието

на първо място”

Тя се надява, че ще има възможност да работи и в други филмови проекти, “но само в дълбокото”.

Ирена е позната в литературните среди като Рене Карабаш. Прекарала е известно време във Франция, където е учила и живяла в Анже. След завръщането приятелката ѝ Ралица Анганаки започва да я нарича Рене и прякорът се разпространява. Взема “Карабаш” от фамилията на майка си и така се ражда творческият псевдоним Рене Карабаш, под който е публикувана и книгата ѝ “Хълбоци и пеперуди”.

В момента работи над роман и прави дълги и задълбочени проучвания: “Предпочитам да си ровя дупката сама и когато я изровя, да кажа: “Хайде, скачайте в нея!”, шеговито обяснява тя процеса на творчеството си над белия лист.

В литературния си блог “Камшици” споделя не само поезия, но и кратка проза, цитира Хулио Кортасар, Дулсе Мария Кардозо и Бекет като част от авторите, които я вдъхновяват и са повлияли върху стила ѝ. За идеите казва, че се черпят от живота, а животът е един. Разликата в писането на проза и поезия е времето и мобилизацията за писане. Вярва, че добрата проза е поезия и обратното. Писането ѝ е лично и емоционално, но въпреки това

тя се решава да го

сподели в интернет

Започва с блог, а после със свободна литературна платформа. Няколко писатели я забелязват и започват да публикуват текстовете ѝ и в литературни издания. Така се достига това, което Ирена нарича “същинската ми реализация като поет и писател”.

Тя е и един от основателите на творческа академия “Валери Петров” при НДК. Подтикната е към проекта от липсата на такъв тип академия, която да дава знания, практика и реализация. Посещавала я е, защото работната среда задвижва въображението, а това е безценно в забързания начин на живот. “Личните разговори с най-големите ни поети, писатели, сценаристи са огромното удоволствие, което от сърце дадохме на нас самите като организатори и на нашия първи випуск.” (Новият семестър на творческа академия “Валери Петров” е отворен за прием до 25 септември.)

Можем да очакваме новия спектакъл на Ирена “Очи сини, коси черни” по едноименния роман на Маргьорит Дюрас. Надява се и филмовите фестивали да не я забавят.

Хората зад Ирена

Голяма заслуга за реализацията на филма има продуцентката Росица Вълканова - възпитаничка на проф. Христо Христов, Георги Дюлгеров и Младен Киселов. През 1995 г. основава продуцентската къща “КЛАС филм”.

А режисьорката Ралица Петрова, която живее и работи между София и Лондон, е завършила визуално изкуство в Лондонския колеж за комуникации, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия. Нейни филми са представяни и награждавани на фестивалите в Кан, Берлин, Карлови Вари и Сан Себастиан, в центъра “Помпиду” в Париж.

ТЕОДОРА НИКОЛОВА