Двамата художници са заедно 60 години, тя се грижи 10 г. за него след страшната диагноза алцхаймер
Миличък Гриша! Зная защо стигна до тези страдания, до това заболяване! Нека го чуят тези, които търсят причините за алцхаймер чрез своите науки!”
Това е написала за състоянието на своята голяма любов - художника Георги Ковачев-Гришата, съпругата му Милка Пейкова. Когато го поразява болестта, тя сама се грижи за него. Повече от 10 години! Наскоро Милка Пейкова напусна този свят на 97 години, ден преди да ги навърши. Четири години след своя Гриша. Имаше куп свои си болежки - никой не разбра за тях... До края...
Наричаха художничката
“дамата в розово”,
но животът ѝ съвсем не беше в този така обичан от романтиците цвят. Иска се голяма обич, но и голяма сила да признаеш за страданието на най-близкия си човек. И да разкажеш за него. За да знаят другите, които се грижат за болни с такава диагноза, какво да правят...
“Мисля, че с твоя добър и обаятелен характер, с твоята култура и силна памет в живота те препънаха няколко жестоки неща: участието ти и раняването ти в Отечествената война; с болезнената си чувствителност не можа да понесеш обидата от трите критични статии за изложбата през 1972 г.; силни страдания ти причиниха разводите на единствения ти син - Колето, а по-късно и неговата загуба; с голямата си любвеобилност не можа да се порадваш на внуци и правнуци, които са далеч зад граница. Накрая
не понесе рушенето
на твоите идеали
за справедливо гражданско общество.
Не можах да ти помогна...”
Милка Пейкова си води дневник на заболяването. Да се четат тези редове, е страшно и мъчително до сълзи. Защото описва угасването на един буден, великолепен, пъргав и красив ум...
Първите симптоми на болестта Гришата сам записва:
“Изглежда, че изпадам в компютърно задръстване. Не е това! Просто износената ми мисловна паметна система все повече се изхабява.”
“Кофти съм с ориентирането в София. Днес, след като взех рамкираната картина, пак, както вчера, си тръгнах в обратна посока!!!”
“Дали загубих дарбата божия? Или ме налегна елементарен мързел? Не знам! Все повече губя желание за рисуване...” (Записките са между 2001 и 2005 г.)
А ето какво е записала Милка през 2010 г. - това са вече само бълнуванията му...
“Какво стана с мен, та се разпилях?”
“Много неща падаха на главата ми. Сривам се... Мъчно ми е за теб, Милче... Обичам те...”
(Плаче) “Не мога, не мога! Разпадам се. Не съществувам... Няма човек, който да ми помогне... Ще полудея!”
“Сега съжалявам и много ми е тъжно, че не родих децата на Гришата, изповядва тя.
Тежко
ежедневие!
Денем - легнал, той блуждае с неясен поглед към тавана. Опитът му да каже нещо спира някъде, защото мисълта се затлачва. Думите не стигат до яснота. Рефлекси на нежност и извинение все още има. През деня се разхождаме от северния прозорец на капандурата в кухнята до южния в спалнята. Нашето пространство за двама в мансардното жилище.
На походното легло до него
през нощите усещам
кроткото му дишане Упоен е от силните лекарства. Спазвам всички всички разпореждания на най-добрия специалист при това заболяване - проф. Лъчезар Трайков. Наясно съм, че целта е само опит за стопиране на боледуването. Понякога нещо бълнува... И въздиша тежко. Когато направи някоя беля го питам - Гриша, защо събори компютъра ми? Защо слагаш одеалото на радиатора и на пода? Винаги ми казва: “Не знам!” И аз не зная! Ни отговора на смисъла на това, което написах, ни смисъла на рисуването...
Ни отговора за
смисъла на живота...
Не зная!
Гришата умира на 20 август, 2012 г.
Коя е тази силна жена, която устоява на това изпитание на съдбата?
Милка Пейкова е родена през 1919 г. в с. Павел, Великотърновско. Ученичка е на Дечко Узунов в Художествената академия. Работи в областта на живописта, текстилната пластика, оформлението на книги, шрифт, пощенски марки. Излага свои творби в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Алжир, Лондон, Бон и др. Пътешества. Носи албуми от цял свят, които дарява на Художествената академия. Влиза в кръга на големия български художник Борис Ангелушев.
Общува с Емилиян
Станев, Елисавета
Багряна,
Христо Радевски, акад. Петър Динеков, Григор Вачков, Йордан Радичков, Николай Шмиргела. Особено ласкави са отзивите за нейна творба на големия френски писател Пиер Сегерс: “...колко съм щастлив да бъда в компанията на нашата хубава картина. Това е едно българско присъствие, което ми е скъпо... едно удоволствие за очите, които не лъжат.”
Майсторка е на портрета и на т.нар. “шрифтови” картини, в които вплита цитати на големи творци. Една такава нарисувана епиграма става причина портретът ѝ на Радой Ралин да не бъде приет на обща художествена изложба през 1977 г. Тя е цитирала неговото “Изучаване на живота”: “Когото са били, знае си боли ли.”
Идеята за портрета на Багряна дава Сузи Радичкова - съпругата на писателя. Милка опитва три пъти, а вдъхновението идва, когато препрочита стихотворението ѝ “Стихии” от 1925 г. Така се ражда портретът в бяла рокля. 92-годишната Багряна, припомняйки си за младостта си, пише стихотворението “Портретът в бяло”:
Добре дошла!
Нима се връщаш у дома
след толкоз лутания по света?
Как в стаята ми стана светло изведнъж...
Моля те, тук остани до края ми!
Ти пак си в тази бяла рокля,
в която беше - помниш ли,
когато онзи неразумен млад човек
сред улицата падна
пред тебе на колене?
С Гришата се запознават в партийната организация към Съюза на художниците. Той има семейство и малък син. Женен е за художничката Лидия Ковачева, бъдещата нашумяла лечителка с глад. Двамата заявяват пред партийния секретар, че се обичат. Въпросът е поставен на дневен ред в организацията, проявата им е обявена за неморална. По това време такова поведение се квалифицира като “битово разложение”. “Със срам, притеснение и ужас слушах няколко часа обвиненията и ругатните,
оплюването на
моите святи чувства
към Гришата
Това бе моята първа любов, която продължи 60 години! От тях 5 незаконни и 55 с документ”, пише Милка Пейкова в автобиографичната си книга “Дните предишни”. В нея разказва за пътуванията си по света, особено за посещенията в обичания и от двамата Париж. Понякога е там без него. Всеки откъс от дневника ѝ завършва с думите: “Лека нощ, Гриша! Лека нощ! Целувам те нежно.”
Двамата бяха най-възрастната и най-влюбена артдвойка. Сега са пак заедно в небесното си ателие. Сигурно и то е мансардно... С много слънце...
Коментари (0)
Вашият коментар