Тв сериал и холивудски мюзикъл на кинофестивала във Венеция

На 10 септември журито обявява наградите

Най-старият филмов фестивал в света се готви за 73-и пореден път да короняса най-добрите в киното, представени на червения килим във Венеция.

На 10 септември журито на фестивала, оглавявано от британския режисьор Сам Мендес, ще обяви кой е носителят на “Златният лъв” - най-важната награда на започналия на 31 август фестивал, който се организира от Биеналето на Венеция.

На практика това е една от най-важните културни институции в света, която нерядко е като трамплин за наградите “Оскар”, измислени 2 г. по-рано. Но те са само награди, докато във Венеция публиката гледа и самите филми. “Бърдмен” и “Спотлайт” например спечелиха “Оскар” за 2015 и 2016 г., след като вече бяха представени във Венеция.

Миналогодишният “Златен лъв” беше спечелен от венецуелския филм “Отдалече”, но той беше сметнат от мнозина за твърде елитарен. Тази година обаче са рояк филмите от 20-те творби в конкурса, които се харесват и на критиката, и на зрителите.

18 ленти дефилират в извънконкурсната програма. Именно една от тях беше и специалното събитие на фестивала, като се има предвид, че предизвика най-голям интерес, макар и с различни оттенъци. Става въпрос за представените

две серии от

10-серийния тв филм

на Паоло Сорентино

“Младият папа”

(The Young Pope) с Джъд Лоу. Международната копродукция, която ще тръгне на 21 октомври в Италия по канала Sky Atlantic, затвърждава една скорошна тенденция, станала част от последните кинофестивали в света. Откакто най-големите холивудски продуцентски къщи започнаха да отделят все по-високи бюджети за тв сериалите си, превръщайки ги във висококачествени продукти, те са желани от много от световните фестивали, които ги включват с удоволствие в програмите. Още преди години идеята беше лансирана от римския кинофестивал, който представи пилотна серия на “Престъпна империя” на Мартин Скорсезе. След това крак повлече и фестивалът “Сънданс”, където беше представен 11.22.63 по романа на Стивън Кинг и с участието на Джеймс Франко. На Берлинския фестивал също бяха представени няколко тв сериала, сред които и The Night Manager. С една дума – на много фестивали, в това число и на този във Венеция, се услади да показват тв продукции от висока класа.

“Младият папа” представя историята на първия американски папа в историята - Лени Белардо, или Пий XIII, в когото се превъплъщава Джъд Лоу.

Папа, който пуши

конвулсивно,

нахлузва джапанки,

като стане от леглото си, а на закуска сърба кока-кола с вкус на ягода. Всичко това, естествено, не се харесва нито на католическата кинокритика, нито на Ватикана (а и как, след като папата казва във филма “Не вярвам в Бог”), малко скептично беше посрещнат и от критиците в залата, но за сметка на това публиката го прие ентусиазирано и ръкопляска 7 минути след края. Сериалът е на английски и в него има куп звезди, като се започне от Даян Кийтън, която играе секретарката на папата – във филма носи тениска с фразата Like a Virgin от песента на Мадона.

Има и българска следа във фестивала – тя е в секцията “Хоризонти”, посветена на филми, “представящи нови естетически и експресивни тенденции”. Като такъв е класифициран “Белгийският крал” на дуото Бросенс-Удуърд, смятано за едно от най-интересните на европейския хоризонт.

Валентин Ганев и

Нина Николина са

част от екипа

на филма копродукция на Холандия, Белгия и България. Той е сниман почти изцяло в България и именно от най-известните ѝ хорове (“Мистерията на българските гласове”, ансамбъл “Филип Кутев”, квартет “Славей”) идват и фолклорните певци, играещи във филма. Ясно е, че с тези участници лентата отразява изцяло балканския дух и атмосфера, вървейки по стъпките на измисления белгийски крал Николас III.

Той се намира на дипломатическа визита в Истанбул, където снимат за него документален филм. Междувременно обаче Валония обявява независимост, всички полети са отменени, така че кралят трябва да се върне по земя. Така започва едно гротескно пътешествие из България, Сърбия, Черна гора и Албания. По едно време един сърбин пита краля “Как така сте центърът на Европа, а не можете дори вие, дето сте мъничка страна, да останете обединени?” По мнението на мнозина филмът е изключително интелигентен и вкусен,

пълен с добре

премерен сарказъм,

на който зрителят

се смее с кеф Въпреки че изглежда лек, той не е лековат и със сигурност рамките на секцията “Хоризонти”, сред които е сложен, са му тесни. Във филма Валентин Ганев играе зам.-шеф на турските тайни служби, а Нина Николина е българската фолклорна певица Ана, която печели сърцето на краля.

Що се отнася до 20-те филма от конкурсната програма, които се борят за “Златният лъв”, тази година има за всекиго по нещо.

La La Land (“В страната Ла-ла-ла”) на американския режисьор Деймиън Шазел с участието на Райън Гослинг и Ема Стоун вече намирисва на “Оскар” за изданието през 2017 г. Това е нещо като връщане към златната ера на холивудските мюзикъли.

Филмът

разказва просто за

една любовна

история между

кандидат-певица и

джаз пианист

Райън Гослинг е като скроен за тази роля, или по-скоро е обратното. Както пише един британски критик, този филм е като любовно послание към аналогичния живот, предшествал дигиталната ера. Или онзи живот, в който, за да каже нещо на любимата си, един мъж е способен да запали автомобила и да измине стотици километри, за да стигне до нея. Филмът на Шазел откри фестивала, който този път е встрани от помпозния блясък в знак на почит към жертвите от неотдавнашното земетресение в Централна Италия.

Сред най-котираните филми на фестивала са още и Nocturnal Animals на Том Форд, “Пристигане” на Денис Вилньов с Ейми Адамс и Джереми Ренър, “Джаки” на Пабло Ларейн с Натали Портман в ролята на Джаки Кенеди. Доста очаквания има и към “Красивите дни на Аранхуес”, първият триизмерен филм на Вим Вендерс.

Сред изключително очакваните филми във Венеция са и два аутсайдера – италианският документаен филм за безсмъртието Spira mirabilis, както и чилийската драма El Cristo ciego на Кристофър Мъри. Според директора на фестивала във Венеция Алберто Барбера повлияният от Пазолини филм ще бъде може би неговото най-голямо откритие.