Катето Евро като няма точилка, точи корите с бутилка от узо

Няма по-голям кеф за мен да ме похвалят

с пълна уста на масата, казва актрисата

В тази книга (“Тетрадка за рецепти и спомени”) има много смях, топло женско приятелство, ледено узо и невероятно вкусни български домати от Кокаляне, прошепнати женски тайни под звездното лятно небе, аромат на узрели праскови и топъл хляб, смях и шум на море, свистящ под гумите горещ асфалт, звън на чаши с вино и още смях и приятелство...” Така започва цялата вкусна и добре “сготвена” история журналистката Милена Попова. Става на книга!

За нея “ тази книга е женска пакост, която ние трите: Катето Евро, Диди - Диана Шингарова, дизайнер и фотограф, автор на пет малки книжки със здравословни рецепти, и аз, авторката, която също обича да готви, съчинихме и хитроумно започнахме на остров Корфу в най-горещите дни на август 2012-а.

Сърцето и душата на тази книга, разбира се, е Катето, която имам удоволствието да не ви представям, защото едва ли има някой, който да не я познава. Във вилата, която наехме на Корфу, тя неуморно ни готвеше: мяташе палачинки със сладко от кумкуат - специалитет на острова, прави се от миниатюрни портокалчета, пържеше патладжани за гръцка мусака, бъркаше магически сосчета, печеше риба,

подреждаше

“албанска” салата

от лично отгледани

от нея домати,

ръсеше подправки в прясно сготвеното ястие - забъркваше ги като алхимик от безбройните хартиени пликчета, които носеше със себе си, топеше шоколад, месеше хляб и точеше кори.

Всъщност точеше е малко неточно казано, защото вместо липсващата точилка Катето използваше бутилка узо. А от време на време облизваше пръсти, за да пусне във фейсбук някоя и друга снимка от своето свещенодействие за разни приятели. Заедно обикаляхме откритите пазари на Корфу, за да търсим пресни риби, резене, розов пипер, скариди и бели патладжани, и след много калимера, калиспера, евхаристо и пара кало се връщахме със съвсем различни неща, обсъждахме рецептите през смях, разказвахме си вицове, а вечер на една тераса над морето запалвахме свещички и опитвахме “книгата”.

Катето ни разказваше някоя от безбройните си смешни истории, животът бе прекрасен. Така се роди “Тетрадка за рецепти и спомени от Катерина Евро”. Книгата е без нито грам претенция, а

рецептите са прости,

но вкусни, както и

включените спомени Започнахме я в Корфу, но я довършихме в Кокаляне, където растат “най-вкусните домати, чушки и краставици в света” по думите на Катето, а подправките в градината ѝ ухаят омайно.

Всъщност още в Корфу, записвайки рецептите, установих, че най-важното нещо, което трябва да имаш, за да напишеш книга с рецепти за готвене, е тирбушон. Във вилата нямаше тирбушон, а пазарувайки продукти, ние все забравяхме да купим тирбушон за виното, което изстудявахме за вечерта. Едва когато на третия ден купихме този безценен атрибут и успяхме да отворим първата бутилка вино, книгата потръгна. Защото

смисълът и магията

на добрата храна е

да я споделиш с

приятели

На Катето затова ѝ се получава всичко, което готви. “Няма по-голям кеф за мен да ме похвалят с пълна уста на масата” - обича да казва тя. Дано и на вас да ви е вкусно. И не забравяйте да държите тирбушона подръка.

Лаская се от мисълта, че ни свързва приятелство - скрепено с много текила и цигари в пет сутринта, когато хората са склонни да доверяват живота си. Мога да говоря много за нея, за нейната щура спонтанност, за майсторството, с което танцува ирландски танци, за шантавите диалози, които води с катаджиите, когато се връща посред нощ с колата си в Кокаляне, където живее, за бързината, с която се изстрелва да спасява закъсал приятел, за обожанието, с което я гледат в кварталния магазин, в автосервиза, в телевизионното студио, за смешките на килограм, които пръска около себе си, за откачените идеи, на които винаги е навита...

(Предговор на книгата “Тетрадка за рецепти и спомени”, предоставен ни любезно от издателите - “Колибри”, рецептите също са от книгата.)