Новата шефка на софийските прокурори не готви, но помага на дъщеря си за училище

Емилия Русинова е първата жена начело на Софийската градска прокуратура

Когато влизаме в кабинета на градския прокурор, намираме елегантна и усмихната жена. Всъщност първата жена на поста административен ръководител в една от най-тежките прокуратури в страната.

Изглежда леко смутена и с усмивка признава, че няма богат медиен опит. Много бързо обаче успява да разсее първоначалното ни впечатление и да разберем, че зад крехката ѝ визия се крие силен и борбен човек. Самата тя се определя като такава. Зодия Рак е. “А и все пак жените сме по-силният пол”, вмъква с усмивка.

Емилия Русинова е с 15-годишна кариера като прокурор. През тези години тя е изпратила не един и двама престъпници в затвора.

Началото на август обаче е изправена пред едно истински голямо предизвикателство, защото е избрана единодушно от Висшия съдебен съвет на поста градски прокурор. Макар и непозната за широката аудитория, Емилия Русинова е добре известна в магистратските среди. Преди да оглави СГП, 2 г. е зам. градски прокурор. Отговаря за отдела с едни от най-тежките дела.

Решава да се кандидатира за административен ръководител най-вече защото среща подкрепата на голяма част от колегите си. “Казаха ми: Ти можеш, ще се справиш, нека да е някой от нашата прокуратура. Човек, който познава проблемите ни. А и имах поглед върху административната работа, която е много по-различна от прокурорската”, казва новият ръководител на СГП. И добавя:

“Чувствам се

в свои води”

Тя е в СГП от 2006 г., а “10 г. да работиш на една място, не е малко, познавам проблемите, а и с две трети от колегите сме заедно от много години”.

Близките ѝ подкрепят решението ѝ. 17-годишната ѝ дъщеря дори разтревожена я попитала какво ще стане, ако не я изберат. “Обясних ѝ, че ще си остана прокурор”, казва тя.

Не така обаче стоят нещата преди 2 г., когато е предложена за зам. градски прокурор. Тогава реакциите на семейството ѝ са по-емоционални и дори противоречиви.

“Майка ми, с която сме силно свързани, беше много щастлива. Дъщеря ми обаче никак не се зарадва, защото за нея това означаваше, че ще стана разпознаваема и хората ще вторачват поглед в мен, когато сме заедно на улицата. Освен това бе разтревожена дали ще имам време за нея. Попита ме: “Ти сега ще можеш ли да ми помагаш в училище?”

17-годишното момиче е ученичка в Италианския лицей в Горна баня. Съвсем естествено, от дете е решило да тръгне по стъпките на майка си и да учи право, но не и да стане прокурор.

Първо мечтаела да е съдия, после да има собствена адвокатска кантора. “През последната година вече е категорична, че ще продължи с право, но не и в България. За съжаление, повечето деца избират да учат в чужбина”, признава новият шеф на СГП. “Посъветвах я само, когато прави избор на професия, да се ориентира каква ще е след това реализацията ѝ и дали тя би я удовлетворила.” Всъщност и собствената ѝ майка - пенсионирана учителка, изиграва решаваща роля при избора ѝ на професия преди години.

Израствайки в семейството на педагог, нормално като дете си играела на учителки. “Залепвах дъска на вратата в стаята и преподавах уроци на въображаеми деца”, спомня си настоящият градски прокурор.

Докато учи в гимназия с разширено изучаване на чужд език в родния Видин, историята е любимият ѝ предмет.

Затова кандидатства История и география във Великотърновския университет.

“По това време приемаха много малко кандидати и претърпях неуспех”, връща се назад Емилия Русинова. Тогава се замислила, че може би трябва да кандидатства и друга специалност, а не само история.

И тук вече решаващата роля е на майка ѝ. “Тя непрекъснато ми говореше, че Софийският университет е най-доброто учебно заведение, а правото е една много добра специалност. Казваше ми така: “Право в Софийския университет, само това е”. За нея и до днес Софийският университет си остава най-добрият”, казва прокурорката.

“Следването не ми беше трудно,

защото съм от

т. нар. читанки,

възпитана съм

в учение

А и как да е иначе при майка преподавател”, усмихва се тя.

Наказателното право ѝ става любим предмет заради проф. Лазар Груев (бивш председател на ВКС), който тогава е асистент и води упражнения на групата, в която е бъдещата шефка на СГП.

“Толкова ни беше интересно, че голяма част от колегите от групата се занимаваме с наказателно право”, добавя тя.

След университета постъпва на работа в следствието, което тогава е разделено на териториални служби към районните управления на МВР.

“Не знам защо, но много исках да бъда следовател. Не бих казала, че е, защото съм чела много криминални романи или съм гледала много такива филми”, уточнява Емилия Русинова.

В онези години се давала възможност на студентите, докато карат юридическия си стаж към даден съд, с допълнителен договор да работят и като помощник-следовател. Така започва и кариерата на Емилия Русинова. Първо е помощник-следовател, а от 1997-а до 2001 г. е следовател в една от териториалните следствени служби.

“Много интересно беше постъпването ми в следствието. Тогава още се работеше с пишещи машини. Пристигаш на работа и веднага ти връчват една камара дела срещу неизвестен извършител, при които, ако има нужда, се провежда разпит, ако ли не - се пише постановление за спиране”, спомня си тя. Никога обаче няма да забрави първото си дело срещу известен извършител.

“Аз, помощник следовател на два петъка служба, получавам делото и трябва да се подготвя за работа с обвиняемия. Да му предявя постановлението за привличане, да му разясня правата, а пък все още трудно пиша на машина, нервна съм, притеснена. И изведнъж се оказва, че обвиняемата е учителка, разследвана за документно престъпление. Тя беше по-притеснена и от мен. Като я видях, някак си се успокоих и успях да си приключа работата”, спомня си сега прокурорката.

Друго дело, което се е запечатало в съзнанието ѝ, е срещу организирана престъпна група за разпространение на наркотици, действала на територията на Пето РУ в София. Човек от групата им дава информация, благодарение на която успяват да осъдят 17-те членове на бандата. “Той сам ни потърси. Когато го задържали, казал, че иска да говори с наблюдаващия прокурор. В първия момент, когато го доведоха в кабинета ми, не ми изглеждаше много надежден, струваше ми се психически неустойчив”, спомня си тя.

В деня, в който задържат бандата обаче, в района настанала истинска паника сред наркозависимите. “Бяхме замразили пазара на дрога за един ден, защото на всички телефони на дилъри, никой не отговаряше”, казва тя.

През годините на прокурор не е била заплашвана и не че “се правя на безстрашна, но не изпитвам притеснение”. Неприятен спомен обаче са оставили

две нападения

в тъмното,

които преживяла

като ученичка

И макар нападателите да не ѝ сторили нищо, се наложило дълго време баща ѝ да я посреща от училище, защото се страхувала.

Признава, че работата ѝ я направила по-подозрителна. “Непрекъснато давам съвети на дъщеря ми да внимава, защото нещо лошо може да се случи, а тя ми отвръща: “Мамо, ти се филмираш, това не е твоята работа. Случвало се е обаче да се убеди, че това, което казвам, наистина може да се случи.”

Това я кара да се сети за времето, когато е работила в Софийската районна прокуратура, и се е явявала на няколко заседания по дело срещу мъж, обвинен в изнасилване на повече от една жена.

“Той ги причакваше и дърпаше в градинките. Мина време и една сутрин, тръгвайки за работа, спрях такси близо до дома си. В момента, в който отворих вратата на колата, го видях зад волана. Вече почти бях в таксито. Може би когато човек изпадне в такава ситуация, не реагира адекватно, защото нормално беше да не се кача, но аз сторих тъкмо обратното. Признавам, че през целия път бях като изтръпнала, защото не знаех накъде може да ме закара.

Историята приключва безаварийно и шофьорът я откарва до работата. “Вероятно дори не ме разпозна”, казва прокурор Русинова.

Връщайки се отново на темата за другата “отговорна професия в живота си” – тази на майка, описва себе си като строга - такава, която се опитва да въвежда правила. Но не дебне детето си във фейсбук.

Откровено заявява, че кухнята не е нейната стихия и готвенето хич не ѝ е страст. Освен, че не ѝ остава време, се възползва от завидните кулинарни умения на майка си.

Все още успява да намери време три пъти седмично да спортува, а лошото настроение, скуката и еднообразието лекува с най-скъпото – семейството.