За риба с Цанко: На Болата гъмжи от хищници

За първи път от 6 г. насам водата е кална от паламуди и лефери

До 60 кг паламуд ловят на чепаре варненски въдичари с лодки на Калиакра.

Такова чудо не е бивало от 6 г. насам, твърдят опитни рибари. Това, което се лови на чепаре, е мешано - заедно с паламуда се хващат чернокопи и едри сафриди.

“Не знам какво да правя рибата. Прибрах се с 60 кг, ръцете ми станаха на дупки от непрекъснатото ловене, няма даже на кого да подаря паламудите”, казва рибарят Лъчезар Янков. Той пуска лодката си между Болата и Зеленка от двете страни на нос Калиакра.

Паламудът изчезна

временно край Варна

заради северните

ветрове, но се появи

в изобилие в Поморие

Местните рибари също го трепят на чепаре и го продават от лодките по 8 лв. за килото.

Руски туристи изкупуват всичко на кея надвечер, тъй като паламудът е позната и любима риба за тях.

В момента рибите стигат малко над половин килограм, но според опитните рибари след 15 дни ще нараснат до 900 г, защото в морето сега има много дребни рибки за отхранване.

Заедно с паламуда се разхождат и дребните лефери, наричани чернокопи, които дори се настаниха във Варненското езеро да гонят иларията и хамсията. Леферите по килограм пък биха цената на калкана и стигнаха до 40 лв. на варненската рибна борса.

Големи успехи в нощния улов на чернокоп има вече и на варненския вълнолом. Надвечер мераклиите грабват чепаретата и ловят дребни сафриди - граци, които се крият до самата стена на кея. След това от тях се правят кървави филета, които се слагат на вързани една до друга куки.

Обикновено чернокопът се лови на 1-1,50 м пред вълнолома на светещи плувки. При кълването обаче тази риба отнася стръвта и куките за миг и притежава изключителна мощ дори и да е 200-грамова.

За това въдичарят трябва да е постоянно нащрек и да реагира светкавично. Големите сафриди още не са изчезнали пред вълнолома, тях ги ловят на морски червей.

На Синеморец няма нищо, даже в ресторантите предлагат само пържени попчета, оплака се варненската въдичарка Даниела. Тя е прекарала 4 почивни дни на юг с надеждата, че зарганът и чернокопът са тръгнали, но се натъкнала само на чернокопчета, тип бръснарски ножчета. Явно

водата продължава

да е топла и задържа

рибата на север

Това пък обещава по-дълъг риболовен сезон, поне до края на ноември.

Това лято сафридът, паламудът и леферът останаха край нашите брегове и не отплуваха към Крим. Според учени причината за тази съкратена миграция са военните учения и сонарите за търсене на руски подводници, които объркват рибите и делфините.

Ли: Виетнамците усещаме рибата, няма други тайни

Един виетнамец броди по кея във Варна и удивлява варненци с постоянните си риболовни успехи. И да има, и да няма риба, 59-годишният строител Ли винаги хваща. Особен майстор е на иларията и платерините, рибите, които пипат внимателно стръвта и за които трябва вроден усет, за да ги уловиш. Така с годините вадещият винаги пълен живарник азиатец се е превърнал в любимец на риболовците.

“Ли винаги казва как и защо кълве рибата. Никога няма да те подведе и да те излъже дали има риба, или не”, обяснява колежката му Дора Георгиева. Оказва се, че
Ли налага белената
скарида и парчетата
солена сланина
като стръв през горещите летни месеци. От него варненци научиха и използването на захранка за шарани при улова на морски кефали.

Ли е майстор и на улова на сафрид с чепаре, винаги си носи свои чепарета, направени фино и с азиатска прецизност. “Аз съм от провинцията и във Виетнам никога не съм ловил на морето. Тук станах морски риболовец”, разказва Ли. Той например си признава, че никога не е ловил чернокоп и пита чистосърдечно как да си направи такъма с две куки, та зъбатата твар да не му го изгризе.

Виетнамецът с готовност влиза в задочен спор с риболовеца Павлин Петков от София, който е преподавател по литература в гимназия. “Отиваме на едно платено с кръстника Иван. Още не сме захранили и гледаме до някакво паднало дърво един виетнамец. Докато се разположим, той вече бе хванал 20 пъстърви. Имат някакви тайни номера тези виетнамци, мажат стръвта с нещо да мирише, където и да отидем, появи ли се виетнамец, винаги хваща”, заключава Петков.

Ли обаче е категоричен и приема подобно твърдение с лека усмивка: “Нямаме никакви тайни. Нито пък мажем стръвта с течности от костно брашно или умрели октоподи. Просто се съсредоточаваме и усещаме кога има риба и как кълве!”

Виетнамецът се разграничава от китайците във Варна, които също ловят. Ли не се интересува от групата от 3-ма мъже и жена, които всяка нощ бродят по вълнолома с фенер и кеп и търсят морски раци за известен китайски ресторант.

“Аз раци не ловя и не ям”, категоричен е Ли. Той е женен за българка и отдавна живее тук, но това не пречи да го питаме дали е вярно, че когато в България имаше много виетнамци, помиярите били изяждани от тях.

“За местиите ли питаш, това са измишльотини, че сме ги изяждали”, казва той.
Под местии разбира жаргонната нашенска дума за “мастия”, демек помияр. Но не отрича, че кучетата са деликатес в родината му. “Печеното куче на вкус е като агнешкото”, усмихва се Ли, който се слави и като майстор на приготвянето на всякаква морска риба.
“Тайната на
печеното куче е в
тревите и билките,
които са характерни само за Виетнам. Тук не можеш да го приготвиш”, категоричен е рибарят.

Докато Ли прибира такъмите и хванатите 20 дребни сафрида за стръв на чернокопа, малко коте се върти около кофата му с улова. Варненският риболовен кибик Митко подхвърля: “Това коте май иска да влезе в тигана!” Ли обаче само извръща глава и с будистки непукизъм обобщава: “В Азия всичко се яде.”

Кльонкат сомовете в яз. “Цонево”, после ги удрят с ток

Електронните пулсатори, които продават в рибарските магазини, намират масово употреба на яз. “Цонево”. След разрешаването на нощния риболов бракониерите влизат с лодки уж да ловят на тролинг, но всъщност кльонкат, обясниха местни жители.

“Когато сомът се издигне нагоре, раздразнен от кльонка, му пускат ток и го зашетеметяват. Лошото е, че така избиват и дребната риба”, каза селски любител въдичар, който се страхува да каже името си.

Според специалисти новите пулсатори вече дори могат да се настройват за ловене на люспести или безлюспести риби. Няма как ИАРА да хване през нощта хората с апаратите на ток - те са малки и се крият лесно, обясни опитен рибар.

През 2007 г. бе забранен стопанският риболов в яз. “Цонево”, уж за да се запази рибата. Бивши арендатори на ивици обаче твърдят, че след този акт водоемът е останал напълно без контрол.