Специално запазена част от праха на световноизвестния американския поет и носител на “Пулицър” Уилям Мередит ще бъде разпръсната днес, сряда, в 14,30 ч над Рилския манастир. Другата част е погребана в родината му.
“Приживе той бе голям почитател и приятел на България - сподели нашият голям поет и негов приятел Любомир Левчев. Какво би казал над праха му? “Сбогом, Уилям! Ще те помним докрай”, казва той пред “24 часа”, оценявайки този жест на големия творец. Днес той дълго разговаря с човека, който ще отвори малката кутийка и ще пръсне по вятъра праха на Мередит.
А той не е случаен. Повече от 30 години до поета неизменно е бил неговият приятел, също поет и писател, Ричард Хартайс, по-късно основал фондация на негово име. Когато Мередит получава тежък инсулт, Ричард е до него. Поетът едва говори, но споделя: “В България е много хубаво, нека там да се разпилея”, спомня си Хартайс, изпълнявайки сега, почти 10 години по-късно, това завещание. Мередит умира на 30 май 2007 г. Ню Лондън, Кънектикът, САЩ, на 88 г.
Мередит е роден на 9 януари 1919 г. в Ню Йорк. През 1941 г. постъпва във военновъздушните сили и взема участие във Втората световна война. През 1988 г. получава наградата “Пулицър” за поезия и наградата за литература на в. “Лос Анджелис таймс” за книгата си “Частична равносметка: Нови и избрани стихове”. През 1997 г. печели Националната книжна награда за поезия за “Говор с усилие”. От 1964 до 1987 година Мередит заема поста председател на Академията на американските поети. В стихотворението си “Основна работа” той пише: “Стихове трудно четем. Слаб за картини е взорът. Слухът за музика - глух. И трудни за обич са хората...” - това е една от най-цитираните му творби.
През 1986 г. излиза редактираният от него сборник “Поети от България”, съдържащ 73 стихотворения от 24 съвременни български поети, превеждани от автори като Джон Ъпдайк, Ричард Уилбър, Максин Кумин и самия Мередит.
Той получава и световната награда за поезия на името на Вапцаров. “Когато у нас започна атаката срещу Вапцаров, Уилям вече беше получил тежкия инсулт. Не можеше да се изразява с думи, а с жестове. Та тогава той позлати медала си с Вапцаровия лик, сложи го на верижка и го носеше като икона. Ето това е велика поезия”, разказва Любомир Левчев.
Коментари (0)
Вашият коментар