За мене е голяма радост, че ще изпълня на 2 октомври ролята на Виолета от „Травиата” на Верди в Софийската опера и балет. Това заяви албанската певица Рамона Туломани.
Ето какво каза още тя:
Друга голяма радост за мене беше поканата, която получих от Ватикана, за да пея на концертите, организирани от Светия престол, по повод канонизирането на Майка Тереза. Много съм горда, че Майка Тереза е албанка. Тя вече принадлежи на целия свят. Нека всички се молим на тази жена, защото тя носи само доброта.
Пях в катедралата на «Санта Мария дел Анджели» във Bатикана, пях албански и италиански песни. Майка Тереза отдавна е светица за мене. Чувствах се много щастлива, усещах, че аз стоя пред нея и тя ме благославя.
Същото изпитах и в Софийската опера, когато миналия сезон пях ролята на Виолета от „Травиата”. Струваше ми се, че моят прадядо , инженер Георги Лилов, който е строил операта, стои някъде в тъмното и се радва, че пея на тази сцена. Бях толкова доволнa от дългите аплодисменти, сълзи, цветя , а после и от сърдечните поздрави от различни хора от българската публика.
„Травиата” е вулкан от чувства, в либрето всичко ме привлича. Трагичната съдба на Виолета, прекрасните звуци на Верди ме вълнуват от върха на пръстите до върха на главата ми. Аз пресъздавам тази роля с много любов, защото имам чудесна връзка с българската публика. Възнаградена съм от нея и чувствата са ни взаимни.
Когато бях девойка четох романа на Дюма „Дамата с камелиите”. Виолета се опитва да живее във висшето общество, което е един балон, но то е лицемерно към нея и не я приема. Макар че нейната страст и любов към Алфред свършват със смъртта й, никой не й съчувства. Когато пея тази роля аз винаги намирам нещо ново в нея, което не съм показвалa по-рано.
За мене тя винаги е за първи път.
В живота знам, че не съм Виолета. Силна личност съм, стъпила съм здраво на земята и винаги ще се боря за своята любов.
Оценявам поканата на академик Пламен Карталов да гостувам в новия сезон в “Tравиата” на Bерди. Софийската опера има прекрасен персонал, високо квалифицирани кадри, истински професионалисти с ясни виждания за мястото и ролята на операта в съвременния ни живот. Това е покана, която ще остане незабравима за мене и за моето семейство.
Обичам много София и се чувствам добре тук. Ходя с удоволствие по улиците и парковете на града. Припомнят ми детствотo, българските приказки, песничките, които майка ми и баба ми пееха тайно с много любов.
Прадядо ми Георги Лилов беше завещал на дъщеря си, баба ми, скъп подарък от архитект Лазар Парашкеванов - „История на европейската опера”. За мене това е много ценен спомен и сега се пази в нашата къща в Tирана.
Лазар Парашкеванов и прадядо ми са работили с много любов на строежа.
Чувствали са се като привилегировани и за тях това е било голяма награда.
Aз съм eдна Виолета, идващa от Албания, но не забравям никога моите български корени. Пея с много голяма любов за Българя. Така, както може да правят само албанските жени. Майка Тереза е албанка, а тя чрез живота си направи една прекрасна характеристика на албанските жени. Приживе каза вдъхновени думи, които са за мене ориентир за всеки ден. Те са свещени:
„Половината от човешката красота е думата. Говорете сладко, това не ви струва нищо!”
Коментари (0)
Вашият коментар