Като дете дядо Антоний искал да стане лекар или полицай

- На 24 години Живко Михалев бил постриган за монах

в Клисурския манастир, на 35 г. станал митрополит
     - Най-младият владика кара джип на 11 г.,
общува със свещениците по вайбър, говори английски
и руски език, ползва гръцки и навлиза успешно в немския

“Няма дете, което да казва, че иска да стане свещеник, когато порасне. В онази буйна възраст всички търсят идеала на героите, на хората, които са ги впечатлили. И аз исках да бъда лекар или полицай - професии, които имат своите достойнства. Но се оказа, че Бог е предвидил нещо друго за мен.” Така днешният Западно- и Средноевропейски митрополит разказва за началото на дългия път на някогашния ученик от Стара Загора Живко Михалев до днешния владика Антоний.

Този път, от една страна, следва строгата църковна йерархия от монашеския постриг в Клисурския манастир до избора му за митрополит от Светия синод, но от друга - върви търпеливо по талвега на съзряването за вярата, който за дядо Антоний е процес, “ръководен невидимо от подателя на всички блага Бог”.

Когато завършили основното училище, съучениците му се юрнали кой към елитните гимназии, кой към техникумите, Живко избрал да продължи

в Духовната

семинария

“Св. св. Кирил

и Методий”

в Пловдив

“Като едно средностатистическо дете имах нормално детство благодарение на моите родители - баща ми беше цял живот автокранист и се пенсионира във “Водно стопанство”, майка ми беше главен счетоводител в същото предприятие. Никога никъде не са заемали високи постове, не са били свързани и пряко с църквата. Но и двамата са закърмени с православието - майка ми е от Чирпан, баща ми - от Тополовград. Те ме насочиха към църквата индиректно. Успяха да изградят у мен здрава нраствена система, техният най-голям урок е да уважаваме достойнството на ближния, да се отнасяме морално, нраствено и подобаващо с другите.

Бях дете, когато моите родители откриха търговско заведение в един фургон край Калофер, на границата с природния резерват Джандема. Няколко лета помагах там и имах възможност да общувам с монахини от някогашния мъжки манастир, с преподаватели от Пловдивската академия, които тогавашният владика Арсений изпращаше там на летен отдих, с млади свещеници, дошли на стаж, и това събуди интереса ми към вярата. Но си давам сметка, че

съзрях за своята

мисия, след като

завърших

Богословския

факултет

на Софийския университет. Бях вече в една зряла възраст, в която човек може по някакъв начин да преосмисли своето място в света. Дори тръгнах по нелекия път на монашеското служение малко преди да завърша висшето си богословско образование”, разказва дядо Антоний.

На 24 години приел монашеския постриг в Клисурския манастир.

Игуменът, архимандрит Сионий, днес Велички епископ, му дал монашеското име Антоний. “До този момент не знаех какво име ще получа. Приех го като духовен подарък, защото съм роден на 17 януари - деня на свети Антоний Велики, и така нещата си дойдоха на мястото, той е моят покровител”, разкрива владиката.

Избират го за владика, когато е на 35 години - най-ниската долна граница, която позволява уставът на Българската православна църква (най-високата е 70 години). При това - с формално нарушение на този устав.

“По устав

епископът трябва

да има 10 години

монашески стаж,

за да бъде кандидат за владика. Но аз скоро бях положен за йеродякон от Видинския митрополит Дометиан и Бог отправи моите стъпки като ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария по практически богословски дисциплини - литургика, богослужение, църковно деловодство, поради липса на преподаватели съм преподавал в един период и свещено писание на Новия завет.

Сутрин и вечер водех богослуженията в учебния параклис - там семинаристите прилагат на практика наученото. Не съм излязъл от манастира по собствени причини, а с решение на Светия синод, затова не съм нарушил и устава”, обяснява дядо Антоний.

За кратко време той е зам.-ректор по учебната част на семинарията в Пловдив, след като става архимандрит, по-късно Пловдивският митрополит Николай го кани за протосингел на Пловдивската света митрополия, след това - вече ръкоположен за епископ с титлата Константийски, е изпратен като викарен епископ в Смолян, местят го в Берлин като викарий на тогавашния владика там Симеон... “Никога не съм отказвал послушание, което църкавата ми е възлагала, както не отказах и преди дни, когато ме определиха за временно управляващ на Старозагорската епархия. Няма как да избираме своите послушания, това означава да не се оповаваме на Божия промисъл”, казва за себе си владиката.

Сега е на 38 години и продължава да бъде най-младият български митрополит.

“Не смятам да влизам в никакви рекорди с този факт.

Нямам и амбиции

за патриарх,

както ми предричат някои. По народен обичай обръщението към владиката е дядо и го приемам на тази си възраст като уважение към сана, не толкова към личността. Но и Иван Вазов не е бил толкова стар, когато започнали да го наричат дядо Вазов”, коментира духовникът.

Отстрани работата на един владика може да изглежда лека и лъскава, но в действителност ежедневието му е много натоварено. Като Западно- и Средноевропейски митрополит районът му е от Лисабон до Будапеща, България в момента има 35 църковни общности в 15 европейски държави.

“Основната ни задача е да удовлетворяваме духовните потребности на нашите сънародници, които живеят далеч от родината и с миграцията се увеличават. Стремим се, където има желание за формиране на нови общности, да откликнем на техните нужди, стига наистина те да бъдат постоянни, трайни, а не да бъдат някакъв каприз, защото практиката показва, че където прибързано основаваме църковни общности, ентусиазмът бързо секва. Сега предстои да формираме такива общности в Тоскана, Италия и Медуей, Англия. Много важно е да се намерят млади свещеници в Европа, които да пътуват и да приемат своето служение като мисия.

В нашите среди се знае, но по-малко в обществото, че в задграничната епархия има и един-единствен манастир - “Света Троица” в Германия, недалеч от Хановер. Там живеят и служат 4-ма монаси и 2-ма послушници - немци, които са приели православната вяра. Игуменът е бил на послушание в българския манастир в Света гора, после се е прибрал в Германия. Интересно място е.

За временната ми епархия - Старозагорската,

задачата ми е

до 6 месеца

да организирам

каноничен избор

на нов

митрополит

на мястото на

дядо Галактион,

който заради тежкия инсулт и влошеното си здраве не може да изпълнява задълженията си”, разкрива владиката.

В това си служение, признава той, за личен живот остава все по-малко време. Не е футболен запалянко като заклетия фен на “Левски” дядо Галактион, но обича спорта, разходките в парка, риболова, “ако има възможност”.

“Човек, когато се посвещава на това служение, естествено преценя и се осланя на Божията благодат. Ако разчитаме само на нашите човешки сили, няма как да се справим, но Бог дава сили. И ако всичко се изпълнява със сърце, всеотдайно, тежестта не се чувства. Нали Христос е казал: “Иго благо, бреме леко, носим ги с удовлетворение”, коментира временният Старозагорски митрополит.

В тази си необичайна “професия”

владиката трябва

да се бори и с

всички съблазни

и изкушения,

която тя неизбежно предлага.

Максимата му е, че когато си тръгва от този свят, човек не взема нищо със себе си. Разказва, че собственият му автомобил е джип “Мерцедес”, производство 2005 г., който му е подарък от приятел. Но когато е в Берлин, най-често ползвал добре уредения тамошен градски транспорт. В Стара Загора пътува със служебния автомобил на митрополията - възстаричък мерцедес Е класа. За него по щат няма шофьор, управлява го дяконът, който по канон така или иначе трябва да съпровожда митрополита.

Като млад човек, говори английски и руски, вече навлиза успешно в немския, ползва говоримо гръцки език. В работата си се осланя на съвременните технологии - общува със свещениците по вайбър, по електронна поща. “Ползвам всичко от съвременните технологии, което е полезно. Така улесняваме нашата комуникация, пестим време, а и пари. Още по-важно е нашите послания да стигат бързо до хората”, обобщава той.