Бохемът, заклет купонджия и на моменти доста циничен писател Фредерик Бегбеде вече е и примерен съпруг и любящ баща… и все още е бохем, заклет купонджия и на моменти доста циничен.
“Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринайсет години, а любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката”, подчертава френският автор в култовия си роман “Любовта трае три години”. Застъпникът на теорията, че бракът е катастрофа, никога не е крил, че любимият му герой Марк Мароние е прекалено близък с него самия. Днес уникалният Бегбеде е на път да постави под въпрос собствените си представи за любовта. Причината за това е Лара Мишели – 26-годишна красавица, която учудващо за самия писател успява да го заведе до олтара.
Всъщност, когато се запознават, Лара е още студентка. Тя учи история на изкуството, а в свободното си време между лекциите участва в различни ревюта, прави сериозна кампания за марката The Kooples и печели титла от известното Рали на принцесите. Самата тя признава във визитката си за участие в женското състезание, че много се наслаждава да кара ретро коли, но всъщност не е родена за рали състезател. Мишели разкрива, че именно непохватността й в шофирането в крайна сметка я събира с Бегбеде. Двамата са гаджета в продължение на няколко години, но познавайки принципите на най-големия циник в любовните отношения, Лара не смее да прави каквито и да било планове за бъдещето - нито го притиска, нито го пришпорва.
Един ден красавицата трябва да вземе писателя от летището, но на път за там катастрофира, така че вместо тя да го откара, той идва да я прибере от болницата. И тогава Бегбеде решава, че не желае да я изпуска от поглед, и я пита дали не иска да заживеят заедно. Предложение, което Лара не е очаквала да чуе от него, но и не се колебае нито секунда, преди да приеме. Няколко месеца по-късно вдигат сватба на Бахамските острови. Самият Бегбеде признава, че след първия си развод с Делфин Валет не е вярвал, че някога отново ще мине под венчило. Все пак той е автор на думите: “Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всичките тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.”
Днес обаче Бегбеде е категоричен: “В първия брак търсим идеала, във втория – истината.” Според писателя тайната на добрата връзка е разликата във възрастта. В свое интервю за “Мадам Фигаро” той дава като пример за идеални отношения Уна и Чарли Чаплин, който е с 37 години по-възрастен от нея. На въпроса дали смята, че и неговото ново семейство ще е успешно по същата причина, Бегбеде се шегува: “Кой знае? Все пак моята жена е само 25 години по-млада от мен.” Въпреки това искрено заявява: “Най-важното не е да бъдеш обичан, а да обичаш.” И става дума за същия човек, който проповядваше: “Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”
В края на миналата година Лара и Фредерик станаха родители на дъщеря, която кръстиха именно Уна. Всъщност това е второ дете за Бегбеде, чиято голяма дъщеря е вече на 16 години. Той не крие, че заради нея му се налага да слуша Риана и дори се е опитал да прочете “Здрач”, но е останал ужасен, че тийнейджърката предпочита такива произведения пред тези на Борис Виан или Селинджър, които той й препоръчва.
Пред “Мадам Фигаро” с типичната си ирония той признава, че засега малката му дъщеря поне не го ядосва, защото спи добре нощем и не го буди – него, 51-годишния вече мъж. Но Бегбеде категорично ненавижда думата “възрастен”, напротив, той разкрива, че се отвращава от своите връстници и предпочита да общува с двайсетгодишни, защото те са много по-позитивни.
Обяснява го със стремежа си да пише: “Вярвам, че за всеки писател е задължително да не остарява, а да остане в известна степен детето, което се учудва от всичко, което гледа света с любопитен и жаден поглед".
Защо Бегбеде се самоопределя като вампир, четете в хартиеното издание на "168 часа".
Коментари (0)
Вашият коментар