България има нужда от Екатерина Велика

Само една Екатерина Велика ще оправи дереджето на многострадалното ни отечество. Желязна ръка в дамска ръкавица може с обратен гард да нокаутира пословичната ни бедност, престъпност и прочее национални дефекти.

Сега е историческият момент в контекста на световната “нежна инвазия”. В Европа две могъщи страни се управляват от жени. За генерален секретар на ООН се търсeше особа с токчета. Ние предложихме две. В САЩ Хилари Клинтън е на крачка от президентския пост. У нас за същата институция ще се състезават Цецка Цачева и Татяна Дончева.

Груба грешка е,

че българката

е аполитична

След Освобождението жените искат да гласуват, но в уж демократичната Търновска конституция е записано: “Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини.”

Под “български граждани” се разбира само мустакатата половина от нацията, сукманите и фустите не влизат в сметката. През 1880 г. парламентът приема Закон за избиране на представители на Обикновеното и Великото народно събрание. Член 1 от него повтаря конституционния текст и утвърждава неправдата.

Русчук, който винаги е бил най-близо до Европа, ражда първите амазонки. На парламентарните избори през 1884 г. три оперени русчуклийки погазват закона и отиват да гласуват.

“България броеше първите свои суфражетки”, коментира дързостта им Симеон Радев, като ги сравнява с английските боркини за равноправие.

Изборното бюро

прогонва нашенките,

а един мъжага

се провиква:

“Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!”

От героично Русе е Екатерина Каравелова. Тя не само е съименничка на руската императрица, но и копие на коравия й характер. Родена през 1860 г. в Болярската махала, Екатерина заминава за Русия. Учи в Киев и Москва, дипломира се със златен медал.

През 1880 г. една от най-образованите българки по онова време отива под венчило с Петко Каравелов. Сватбеното пътешествие от Русе до Лом е с австрийски параход, на който се развява националният трибагреник. Петко Каравелов е министър-председател!

Екатерина първо

вкарва

мъжа си

в правия път

Каравелов бил страстен картоиграч. Дни и нощи разигравал шарените хартийки.

“Петко кипваше - разказва съпругата, - караше се и когато (на втория или на третия ден на Великден) захвърли картите в лицето почти на партнера си Утин или Кочановски (които аз отдън душа възневидех), тихичко се измъкнах от стаята.”

Тя си стяга куфарите и само тържественото обещание на мъжа й, че ще остави порока, я разубеждава да не го напусне.

После Екатерина се хваща да оправи политиката. Летописецът на епохата Димитър Маринов хроникира: “Приятелите на Каравелов забелязаха, че в неговите разпореждания се бърка женска ръка. Тя назначаваше, тя уволняваше,

тя дори диктуваше

министерските

разпореждания

Без нея нищо не ставаше. Когато Министерският съвет заседаваше в дома на Каравелов, кака Катя вземаше живо участие в разискванията по всички въпроси, били те административни, финансови, държавни или по просвещението. Дори по въпроси, касаещи армията, много пъти нейното мнение е преодолявало…”

На 27 април 1881 г. е извършен държавен преврат. С помощта на военния министър и консерваторите княз Александър Батенберг сваля правителството на Петко Каравелов.

Насрочени са избори за Велико народно събрание в Свищов, което да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

Резултатът е смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти.

“Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис “Конституция”, разказва Екатерина, която придружава мъжа си.

Тази жена се опълчва

срещу Стефан

Стамболов

По време на режима Екатерина Каравелова публикува серия фейлетони във вестник “Търновска конституция”.

В тях разголва тиранията на Стамболовото управление. Най-впечатляващ е “Нов Меемиш-а-а”, който Пенчо Славейков нарежда след “Политическа зима” на Христо Ботев.

Стефан Стамболов е озлочестен! Една фуста се гаври с достойнството му!

През 1887 г. вкарва Петко Каравелов в софийския затвор Черната джамия. Заръчва на своя човек Коста Паница да направи каквото може. Съвременникът Добри Ганчев свидетелства:

“Когато последният бе затворен в Черната джамия, Паница влиза в затвора, придружен от друг като него негодяй, от македонеца Робчето, съдържател на шантан, влиза и започва да бие нещастния затворник. Бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата.

Хвалеше се по-после Паница, че бил накарал Робчето да содомиса бившия държавник.”

Екатерина търси

помощ

от гръцкия

пълномощен

министър

Моли го да осведоми Европа какво се случва в България. Иде комисия, пред която Петко Каравелов заявява: “В моето отечество такива работи не стават!”

За втори път Каравелов влиза в джамията през 1891 г. Тогава е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Той се разхождал с премиера Стамболов, който бил истинската мишена на атентата. Тиранина, както го наричат, използва покушението за разправа с опозицията.

Никой адвокат не иска да поеме защитата на Каравелов. Само Алеко Константинов проявява гражданска доблест. Въпреки блестящата му реч Каравелов без вина е осъден на 5 години тъмница. Коста Паница вече го няма да повтори перверзията. През 1890 г. е разстрелян за заговор срещу Фердинанд и Стамболов. Днес неговото име носят улици в Банкя, Перник и Пловдив.

Искат смъртна

присъда

за държавна измяна

През 1892 г. и Екатерина Каравелова е на подсъдимата скамейка. Обвинена е, че клевети правителството пред чуждите консулства.

“Мястото на изменничката е на ешафода!”, зъби се прокурорът. Страх от международен скандал спира стамболовистите да я екзекутират.

Екатерина моли Екзархията за учителско място в Солун. Чернокапците отказват, със зор е назначена в Русе с 50 лева заплата. По онова време полицейски пристав получава 268 лева месечно.

През 1903 г. умира Петко Каравелов. “Разчитайте на мен за всичко през тези горчиви дни, които настъпиха за вас и за вашите чада тъй неочаквано”, изказва съболезнованията си князът. Екатерина продава къщата, ипотекирана за дългове. През 1911 г. пенсията й е намалена наполовина.

По следите

на безследно

изчезналите

През 1925 г. Екатерина Каравелова дръзва да потърси сметка за безследно изчезналите интелектуалци. Сред тях са Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и журналистът Йосиф Хербст, който е съпруг на дъщеря й Виола. Те са жертва на белия терор, който е функция на червения.

На 29 април тя пише на княгиня Евдокия: “Утре две седмици откак десетки стотици - по обща мярка - са арестувани, без никой досега точно да знае где техният арестант се намира. Зловещи слухове се пръскат…”

И по-нататък: “Всички сме и днес и всякога: виновниците, злодеите да се съдят и накажат посред бял ден най-строго. Но… неотговорни фактори произволно да се разпореждат с българските граждани и да решават - в мрака на нощите - кой да живее и кой да мре - бива ли да допусне правителството на Негово Величество Царя? По тоя ли начин ще се умири и успокои злочестата ни изтерзана страна!?”

Към писмото е приложен списък със 151 имена, чиято диря се губи.

Дори Георги

Димитров

й сваля шапка

Екатерина Каравелова надживява съпруг, деца и внуци. Драмата на дъщеря й Лора с Яворов е през 1913 г. Изчезването на Йосиф Хербст поболява душата на Виола, която умира през 1934 г.

Екатерина, пропуснатият шанс за наша Екатерина Велика, склапя очи на 1 април 1947 г. Този ден дори Георги Димитров си снема шапката. С негово разрешение тази изключителна българка е погребана до своя съпруг зад църквата “Св. Седмочисленици”. Някогашната Черна джамия.

Цар Борис пуска жените

Екатерина Каравелова не стана Екатерина Велика, защото живя в абсурдна страна. Малцина знаят, че у нас жените гласуват чак през 1938 г. По това време дори туркините имат избирателни права и влизат в тамошния парламент!

Цар Борис III решава да премахне неправдата. Той обаче е предпазлив и първо насрочва “пробни избори” само за майките. Вотът е общински и на него те трябва да засвидетелстват политическа зрелост. На 13 октомври 1937 г. вътрешният министър Иван Красновски съобщава резултата във “Вестник на жената”:

“Опитът с общинските избори ни доказа, че българската жена е здрав елемент в държавата, че тя има съзнанието за отговорностите, с които се нагърбва, като й се дава правото за участие в посочване ония, които трябва да поемат решаването на различните въпроси, засягащи общините.

Това беше

само опит

В повечето страни на Европа жената има вече избирателни права, а в някои от тях и права на избираема.”

“С новия избирателен закон - обещава министърът - не само ще продължим тоя опит и за законодателните избори, но и ще разширим правата на жената. Ще получи право на избирателка не вече само българската майка, но и съпругата изобщо без оглед на това дали тя има деца, или не, дали е вдовица, или не и, уверени сме, че гражданското съзнание, което тя прояви в общинските избори, ще прояви и сега.”

На 20 октомври с постановление на Министерския съвет е приета Наредба закон за избиране народни представители за Обикновено народно събрание.

На следващия ден документът е докладван на царя, който го утвърждава с Указ 264.

“Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици”, гласи член 8.

Девойките и старите моми

не влизат в сметката

“Гласуването е задължително за избирателите от мъжки пол и незадължително за избирателите от женски пол”, добавено е в наредбата през януари 1938 г.

Законът пуска жените до урните, но сочи, че за народни представители може да се кандидатират само мъже. Те трябва да имат завършено първоначално образование, пише в документа. Значи Екатерина Каравелова не може да кандидатства за депутат, но Пешо, който eдва е изкарал отделенията, може да влезе в парламента.

“По вестниците вече почнаха да се появяват хвалебни за българката статии, чиито автори, когато бяха министри и депутати, се отнасяха с насмешка и пренебрежение към нейните стремежи да участва в управлението на страната”, хроникира през януари 1938 г. “Вестник на жената”. Изданието предупреждава, че

из родината шетат

“депутати по професия”,

които разчитат на късата памет на избирателите. Тези персони искат отново да яхнат народа в името на своите лични интереси.

През март българките зарязват манджите и се нареждат на опашка пред урните. Най-масов е женският вот в София, Бургас, Плевен, Пловдив, Враца и Разград.