Боб Дилън - първият поет с китара с Нобелова награда

Ранната му поезия включва политически, социални и философски елементи, прави революция в писането на поп песни

Певецът, музикант и поет Боб Дилън получи Нобеловата награда за литература, съобщиха от комитета, присъждащ отличията. Дилън е награден “заради това, че създаде нов поетичен начин на изразяване в рамките на великата американска музикална традиция”, гласи официалното съобщение.

Боб Дилън, който в момента е на 75 години, е първият текстописец, който получава престижното отличие. Така наградата се връща в САЩ 23 години по-късно, откакто я получи Тони Морисън. В устава на Нобеловия комитет пише, че

“литература е

не само

белетристиката, но и други произведения, които по форма или стил се явяват литературни ценности”. Въпреки това някои наблюдатели са изненадани от избора на тазгодишен лауреат.

Според букмейкърската компания “Ладброукс”, известна с няколко точни удара през последните години, с най-големи шансове за Нобеловата награда за литература е бил кенийският писател Нгуги Ва Тхионго. През последната седмица той дори изпреварил традиционния фаворит Харуки Мураками. Сред водещите претенденти за приза се появи и името на американския писател Дон ДеЛило, известен у нас с романи като “Бял шум” и “Космополис”.

Понякога

спекулациите

около наградата

са извор на

неприятни

емоции

за писателите. Мураками заяви, че постоянното спрягане на името му “е наистина досадно”. Но според критици това ще продължи, докато той действително не спечели.

Нобеловата награда за литература миналата година бе присъдена на беларуската журналистка и писателка Светлана Алексиевич за нейните “многопластови произведения - паметник на страданието и смелостта на нашето време”.

Дилън е роден на 24 май 1941 в Дълут, Минесота САЩ. Смятан е за американската фигура, оказала най-голямо влияние в поп музиката. Голяма част от най-популярните му работи са създадени през 60-те години на ХХ век, когато той се превръща в една от знаковите фигури на общественото недоволство в Съединените щати. Някои от песните му, като Blowin’ in the Wind и The Times They Are a-Changin’, се превръщат в химни както на движението за граждански права, така и на антивоенното движение.

Дилън въвежда революция в писането на поп песни, като използва по-откровени и дълги текстове, често причислявани като поеми. Ранната поезия на Дилън включва много политически, социални и философски елементи, които са част от контракултурата, преживяваща нов разцвет през този период.

Боб Дилън оглави класацията на сп. “Ролинг стоун” за

100-те

най-велики

автори на песни за всички времена, съобщи “Ню Йорк дейли нюз”. “Никой не постави летвата по-високо, нито е имал по-голямо влияние от него. Дилън не се бои да опитва нови жанрове, преминава лесно от фолк към рок, от балади към електропоп. Някои от песните му, например Blowin' in the Wind, стават образец за другите”, написа списанието. На второ място е Пол Маккартни. Същото списание го определя като втория по значение изпълнител в историята на популярната музика след “Бийтълс”.

Напоследък

Дилън се

отдаде и на

литературата, като неговите “Хроники” са неизменен бестселър и са смятани за едни от най-важните литературни произведения, писани от музиканти. “Ключова творба, чието разтърсващо въздействие е сравнимо с това на “По пътя” на Джак Керуак - библията на самия Дилън... Смразяващи кръвта метафори изникват една след друга: полунощ, убийства, огън. Четенето на тази книга е равносилно на това да влезеш под кожата на поета на нашето време”, пише Кайл Смит в “Пийпъл”.

“Хроники” - това е истинска наслада. Не става дума за типичната автобиография, проследяваща един живот отначало докрай, а за едно

ярко,

очарователно и

невероятно

откровено

четиво

Дилън изземва собствената си история от ръцете на биографите си... Хиляда професори, събрани накуп, не носят в себе си толкова истинска литература, колкото самият той”, добавя Дейвид Секстън от “Ивнинг стандарт” (Лондон).

“Изливах си бутилка уиски на главата и влизах в някой магазин, правейки се на мъртвопиян, с ясното съзнание, че после целият град ще ме одумва. Идеята бе да разхлабя обръча около най-близките си, за да дишат по-свободно.” Това признава Боб Дилън за годините, когато популярността му носи повече негативи, отколкото семейството му може да понесе. Музикантът разголва душата си в своите “Хроники” (издадени са на български от ИК “Изток-Запад”, в момента се превежда втората им част - б.р.). За разлика от други звезди не се изкушава да се представи по-добър или по-умен, отколкото смята, че е. Тази честност придава на спомените му автентичност, която завладява веднага, при това Дилън не се ограничава само с личните си преживявания, а описва всичко, оказало влияние върху характера му - политическите промени, социалните вълнения, сексуалната революция, превратностите в музиката… Той бил сред децата, четящи книги до припадък, и толкова се запленил от военната история, че решил да кандидатства в Уест Пойнт.

Но чичо му го обезкуражил: “Защо ти е да работиш за държавата? Войникът е като покорна съпруга, морско свинче. По-добре иди в мините!” За щастие на милионите си почитатели не последвал този съвет, а продължил да анализира света около себе си, за да намери точното си място в него. От малък Дилън имал точен поглед върху обществото.

На фона на тези обществени вълнения той споделя за първите си стъпки в музиката и в любовта. Но над всичко се откроява желанието му да бъде различен:

“Песните ми

бяха всичко

друго, но не и

развлекателни

Те в никакъв случай не бяха комерсиални.”

И това ще се превърне в част от магията, която ще го направи световноизвестен - включен е в Залата на славата на рокендрола, и ще му донесе много награди, сред които “Оскар”, “Грами”, “Златен глобус”. А вече и Нобелова награда за литература.

Черновата на песента на легендарния американски музикант - Like A Rolling Stone, бе продадена на търг на аукционната къща “Сотбис” в Ню Йорк за 2 млн. долара. “Тази песен промени следвоенната история на музиката. Само една песен на Боб Дилън превърна рок музиката в средство младите хора да изразяват себе си”, казва експерт по ръкописи от аукционната къща. В песента авторът се пита как се чувства неизвестен бездомник, подобен на търкалящ се без посока камък.