Румен Данов избра хаоса в София пред дипломация в Брюксел

Той беше сред създателите на “Екогласност” и СДС

В края на февруари т.г. се обадих на Румен Данов: помолих го за разрешение да цитирам едно суперинтересно писмо от неговия личен архив.

Писмото е на Блага Димитрова до писателя Костадин Кюлюмов, един от “идейните бащи” на Шести отдел в ДС и дългогодишен негов първи зам.-началник.

“Узнах за срещата в столичната община “Средец”, на която ти си изнесъл информация за VI конгрес на писателите - пише голямата поетеса. - Навярно твоята реч така е въодушевила присъстващите, че един от партийния актив е станал и е заявил дословно: “С тези ръце ще удуша Блага Димитрова!” А ти си успокоил разпаления активист с думите: “По-кротко, другари! Има си и други начини и те вече са пуснати в действие!”

Румен, разбира се, великодушно разреши да цитирам писмото, но на мен не ми хареса гласът му - слаб и отпаднал. С такъв глас говореше по телефона мой колега, за когото вече знаех, че се бори с рака, и не посмях да попитам Румен как е.

А той вече също се е борел с коварната болест.

На 10 октомври, за

жалост, тя го надви

Румен Данов е роден в Кърджали на 27 април 1956 г. Завършва пловдивската английска гимназия, Висшия икономически институт “Карл Маркс” (дн. УНСС) и журналистика. Работил е във в. “Кремиковски металург” и в сп. “Отечество”.

Влиза в зараждащата се опозиция без излишен шум, но с ясната убеденост, че тоталитарната държава е изживяла времето си и България трябва да тръгне по демократичен път. Той е сред онези 400-500 човека, които ясно и категорично, дори и писмено заявяват позициите си срещу комунистическата власт още преди падането на Живков, когато се нароиха десетки нови “активни борци”.

На 8 март 1988 г. в Дома на киното Данов се подписва под документа за създаване на Общонароден комитет за защита на Русе. На 11 април 1989 г. е сред съзаклятниците в дома на актьора Петър Слабаков, основали Независимото сдружение “Екогласност”.

Ето какво пише в книгата си “Българските освобождения. Забравените поуки”: “В началото на май 1989 г. “Екогласност” наброява едва трийсетина човека. Поставили сме си цел да привлечем и достигнем членски състав от 100 човека до септември. Участваме активно в инициативите на другите дисидентски организации. Събираме подписи и разпространяваме политически декларации на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Планираме акции за освобождаването на политическите затворници - сред тях е и тази, организирана от Таня Желязкова, съпруга ва младия философ Меди Доганов (такова е българското име на Ахмед Доган - б.а.), който лежи в Пазарджишкия затвор. Провели сме и няколко публични, макар и колебливи и символични, с които тестваме силите си и реакциите на режима...”

Постепенно обаче “Екогласност” се превръща в най-дейната опозиционна сила. На 26 октомври 1989 г. в градинката пред “Кристал” сдружението провокира първия истински сблъсък с властта, а на 3 ноември организира първия публичен протест срещу нея.

Румен Данов е сред

екоактивистите,

които на 14 октомври поставят няколко маси в градинката пред “Кристал” и започват да събират подписи срещу хидропроекта “Рила-Места”. На 3 ноември тетрадките с над 11 500 подписа, събрани и на други места в столицата, са внесени в Народното събрание.

“Изминахме само 500 стъпки от църквата “Света София” до паркинга пред парламента, където ни спряха, но това бяха първите стъпки на свободата. Тогава за първи път се чу викът “Демокрация!”, разказваше Данов.

Има обаче още една акция на “Екогласност”, за която Румен ми разказа преди години. По време на екофорума, започнал на 19 октомври под егидата на държавата, екоактивистите решават да разлепят из София собственоръчно направени позиви срещу номенклатурата и милионерите в България.

В заверата са посветени само 10 души, групирани в 5 двойки. Центърът на столицата е разделен на 5 зони, в които трябва да действа по една двойка. Румен е в “спарка” с Николай Генов, фотограф и негов колега от сп. “Отечество”. В акцията участват още Петър Стайков, Александър Каракачанов, Деян Кюранов, Стефан Гайтанджиев и др.

Екоактивистите използват официални плакати на властта, като изписват своите послания и призиви на гърба им. Румен Данов ми показа един плакат на ДИ “Септември”, дело на художника Л. Кисимов, произведен през 1989 г. в Държавната печатница “Димитър Благоев” в Пловдив.

На плаката пишеше: “Планът - договор, подписан с делата на всички”. На гърба му неформалите бяха написали “Всеки български милионер - спонсор на “Екогласност”.

Румен обясни, че га направили за икономия, но и поради конспиративност. Ако милиционерите спрат лепачите, те можели да се измъкнат, показвайки официалното лице на плакатите.

Румен е и сред

създателите на СДС

на 7 ноември 1989 г. Става депутат в Седмото велико народно събрание, избран със синя бюлетина като мажоритарен кандидат в община “Кремиковци”.

В парламента името му нашумя като зам.-председател на комисията, която трябваше да разсекрети имената на депутатите, сътрудничили на Държавна сигурност. Въпреки тежката политическа битка, която възпламениха досиетата, името на Румен не беше забъркано в нито един скандал.

Данов не се включи в групата на 39-те гладуващи от СДС против новата конституция. В цитираната вече книга той написа: “Следях отблизо работата по отделните текстове. Изучавах отделните образци и не намирах особена разлика при формулирането на основните конституционни норми. След бойкота на 39-те опозицията изгуби едно от процедурните предимства, които ни даваше институтът на ВНС - силата на една трета от депутатите, за да бъде приет всеки текст от конституцията.”

Данов е в залата при гласуването, но не слага своя подпис. Това е личната му оценка за качествата на новия основен документ на държавата.

А може би животът на Румен щеше да се развие по съвсем друг начин, по-леко и безметежно, с по-малко ядове и трошене на нерви,и той нямаше да си тръгне от нас толкова млад. Можеше, ако беше казал “не” на президента Желев.

В един понеделник по обед в средата на септември 1991 г. Румен Данов трябва да замине на дипломатическа работа в Брюксел “по отношение на двустранните отношения с НАТО”. Билетите са купени, куфарите стегнати, синът и дъщерята - отписани от училище. Апартаментът е даден под наем, а парите - вече похарчени.

В петък Данов е на

протоколна аудиенция

при президента

д-р Желю Желев - за довиждане и последен инструктаж и наставления. Тогава обаче Румен още не знае, че д-р Желев завършва седмицата в малката стая за отдих зад президентския кабинет. Там държавният глава разговаря с колеги и приятели, черпи ги с уиски и ядки, но и не пропуска новините по единствената тогава телевизия.

Разговорът във въпросния петък продължава до полунощ. Говорят за изборите в началото на следващата година, за новата конституция и текстовете в нея за възможностите на президентството.

И в един момент д-р Желев се обръща към Румен: “Защо не останеш, ще имам нужда от доверени хора в екипа си. Предстоят избори, трябват ни нови хора, млади - като теб. Трябва да дадем знак на света, че се променяме не само на думи...”

Поставете ръка на сърцето си, уважаеми читатели, и се опитайте да си отговорите честно какво щяхте да изберете - спокойното поприще в Брюксел, столицата на Европа и дипломацията, или България с абсолютно непредсказуемия хаос, в който държавата навлиза след първоначалния ентусиазъм и смътни надежди?

Е, Румен Данов избра България.

Защо го прави?

Прочетете книгата му “Българските освобождения - 1878, 1944, 1989. Изгубените поуки” и ще го разберете. Тази книга предлага един от най-мъдрите, обективни и задълбочени анализи на времето, което изживяхме малко преди и след 1989 г. При това преплетени и сравнени със събитията, последвали страната след другите й две освобождения - през 1878-а и 1944 г.