Режисьорски дебют на Юън Макгрегър по роман с “Пулицър”

СЮЖЕТЪТ НА “АМЕРИКАНСКА ИДИЛИЯ”

“Американска идилия” е режисьорският дебют на Юън Макгрегър. Филмът е по романа на Филип Рот със същото име (“Пулицър” за 1998 г.). Бизнесменът Сиймор Левов (Макгрегър) е доволен от живота си - прочут спортист от гимназията, женен за бившата Мис Америка (Конъли), развива успешен бизнес. Но всичко се обърква, когато любимата му дъщеря тийнейджърка Мери (Дакота Фанинг) изчезва. Търсенето ѝ предизвиква хаос в живота на Левов.

Режисьор: Юън Макгрегър

В ролите: Юън Макгрегър, Дженифър Конъли, Дакота Фанинг, Моли Паркър, Валъри Къри и др.

Мери Кокс,

Film Book

Филмът, както и мечтата на Левов се преобръща в кошмар, когато дъщеря му Мери се включва в антивоенните протести и една нощ изчезва. Когато Мери се бори със заекването си, терапевтът предполага, че дефектът е причинен подсъзнателно от Фройдова сексуална ревност спрямо красивата ѝ майка. Това насочва към прозрението, че нещастието на Мери, както и интересът ѝ към революционните политически акции е заради това, че тя не е толкова красива. Този мотив се повтаря няколко пъти във филма. Чувството на жалост у Левов към дъщеря му е реминисценция на “Блед огън” от Набоков, където в един епизод Шейд плаче в мъжката тоалетна, след като грозноватата му дъщеря е принудена да играе ролята на стара прислужница в училищното представление. Филмът може да се приеме като предупреждение, че всеки американец - дори почитан капитан на футболен тим или Мис Америка - може да стане жертва на либерализма. Моралният призив е - пазете дъщерите си, защото лесбийки терористи ще промият мозъците им със своите брошури и купонджийски цигари!

Джеймс

Берардинели,

Reel Views

“Американска идилия” е нов пример на адаптация на роман, която загубва нещо съществено в превода от страниците към екрана. Дебютът на Юън Макгрегър е изненадващо почтен и верен към текста, обаче филмът е станал конвенционален и разочарова. Изчезнали са ключови аспекти на романа като например мотиви и линии при жителите на предградията. “Американска идилия” е адекватна реализация само ако приемем, че идеята му е отровното отношение между бизнесмена от средната класа на 60-те Сиймор Левов и неговата революционизираща се дъщеря Мери. Изминава доста време в развитието на това взаимоотношение през детството на Мери до навлизането ѝ в пубертета, преди тя да намрази уредения еснафски живот. Присъствието на Мери обхваща почти половината от филма, причинявайки досада. При това положение продукцията не е знаела какво да прави с един от най-амбициозните персонажи на Рот, борбената Рита Коен (Валъри Къри). Освен това фимът почти непрекъснато се опира върху реминисценции от живота на Сиймор и се връща към настоящето в края, оставяйки зрителя объркан и затруднен. Най-разочароващото в продукцията е, че Макгрегър и Дженифър Конъли не играят фронтално срещу камерата, а си намират пространства наоколо. Късметлийското попадение е участието на Дакота Фанинг, която беше детето звезда, а сега не е загубила чара и сръчността си.