Голи или обути да са баджаците по телевизията

Как да са облечени

тв водещите, защо

не бива да са в

неудобен фотьойл

и защо не е добре

косите да падат

в очите им

Телевизията е изкуство на впечатлението. Веднъж да те покажат, и познатите веднага отбелязват: “Гледах те по телевизията”. В повечето случаи не си спомнят какво сте говорили, но със сигурност остават с впечатление. Добро или лошо? Истината е, че обикновено зависи от дрехите и косата ви, колкото и тривиално да звучи. Защото на малкия екран зрителите наистина по дрехите посрещат.

А дали изобщо ще чуят какво казвате, за да ви изпратят по ума?

Когато трябва, чуват. Така беше и преди седмица, когато евродепутатът Николай Бареков - уж от висотата на парламентарния си пост, но с удоволствие използвайки българския махленски жаргон, изрече в ефира: “Приключваме разговора, ще оставя хората да се насладят на хубавите ви баджаци тази сутрин и приключваме.”

Баджаците са на Жени Марчева, която покани евродепутата да прочете едно изречение от английски вестник и ако може, да го преведе. Обиден, че го изпитват, той стана от стола и напусна студиото. С думите за баджаците.

Фейсбук пламна от коментари за и против и единия, и другия. Макар че имаше и хора от различни краища на страната, които не разбраха значението на думата. Тълковният речник обяснява, че множественото ѝ число има две значения - разговорно - бедро на животно или човек, и

жаргонно - бедро на

девойка или младеж

А Бареков ги видя, тъй като малката черна рокля на Жени Марчева кокетно се беше вдигнала леко нагоре, тъй като водещата сяда на фотьойл срещу събеседника си в “Тази неделя” по Би Ти Ви. Маса, бюро, преграда или каквото и да е пред краката ѝ няма. По същия начин е разположен и интервюираният.

Трябва да се отбележи, че макар и с панталон, той не седи особено прилично, преметнал по мъжки крак, широко разкрачен. Вероятно позата трябва да излъчва мачизъм, но по-скоро показва разпищолване.

Цяла седмица телевизионната случка беше обсъждана, осъждана, коментирана, осмивана, окарикатурявана. Едва ли има смисъл от повече оценки кой е крив и кой е прав - един се радва на тв водещата, друг защитава Бареков.

Защо обаче той се взря в баджаците? Как трябва да бъде облечена тв водещата в днешно време? И как - бившият телевизионен водещ, поканен в ефира на живо?

В момента, в който тя се изправи, всички зрители на Би Ти Ви видяха колко прилично и подходящо е облечена водещата за публицистичното интервю - с черна малка рокля по нея, без разголени ръце и деколтета и с дължина два пръста над коляното.

Проблемът всъщност

идва от стола и

мизансцена на предаването,

което поставя и водещия, и събеседника му в крайно неудобната поза да седят един срещу друг и да се чудят как да поставят краката си и какво да правят с ръцете си.

“Големият проблем на визията в телевизията идва от липсата на професионални режисьори. Режисурата е това, което облича в картина думите на редакторите и журналистите. Режисьорът е този, който казва как ще бъдат облечени водещите, как ще са сресани и гримирани, къде и как ще са в студиото”, обяснява тв режисьорът Стилиян Иванов.

В професионалната си биография той има десетки тв предавания, бил е директор на две телевизии, а в момента снима документални филми.

Той е ученик на легендарния проф. Хачо Бояджиев - един от най-добрите тв режисьори, който имаше ясни и строги правила как трябва да изглежда студиото и водещите според вида на предаването. И никога не е правил компромиси. “Хачо винаги влизаше в гримьорната преди предаване и казваше на водещия или госта - махни това, сложи онова. Няма кой друг да прецени как ще изглежда един човек или мизансценът пред камерата. Режисьорът казва”, обяснява Иванов.

Според него столът в случая с Жени Марчева е абсолютно неприемлив. “Хубава жена, която говори с политици, не върви да я позиционираш на един стол. Милен Цветков - друг много добър водещ - кой се подиграва с него да постави тялото му в един стол? Добрият пример бе Димитър Цонев”, смята Стилиян Иванов.

В “Още от деня” по БНТ той винаги е седял пред бюро, както и гостите му. Камерата ги показва в близки планове - това са хора, които говорят и именно думите им са важни, не са пейзаж, който може да бъде показан и отдалече.

Близките планове

бяха запазена марка

на “Всяка неделя” и

прочутия ѝ водещ

Кеворк Кеворкян

Именно защото разбира от правене на телевизия.

Публицистиката е труден жанр, защото е скучен за снимане - в него няма екшън, нито случки, които камерата да следи. Обикновено има водещ в тв студио, който разговаря с гости по определена тема.

Публицистиката е труден жанр, защото е скучен за снимане - в него няма екшън, нито случки, които камерата да следи. Обикновено има водещ в тв студио, който разговаря с гости по определена тема.

Т.е. вниманието на зрителя трябва да е погълнато основно от съдържанието, тъй като разсейването би било убийствено за предаването. То едва ли ще има сериозен рейтинг, ако човек погледа-погледа косата или полата на водещата, пък смени канала, без да е чул и една дума от разговора.

Но и когато се снима репортаж от улицата или документален филм, много нагласеният водещ пак няма да изглежда подходящо. Засуканата прическа и тежкият грим подсказват, че журналистът е отделил два часа за външния си вид, вместо да приказва с хора и да събира информация за събитията, които ще покаже на зрителя. Добрите примери са на водещи или репортери, които са я с кални ботуши, я леко намачкани, чак порите по лицето им се виждат - грим никакъв. Тогава можеш да повярваш, че той предава едва ли не от окопа. Така например изглежда

Елена Йончева във всеки

един от документалните

си филми,

снимани в горещи точки по света.

Също и Светослав Иванов (“120 минути”) не се свени да се покаже като истински репортер. В противен случай журналистът прилича на човек, застанал на терасата на хотела си и предаващ за телевизията си. Пак е на живо, но някак не е достоверно.

Има основни правила за режисурата на едно предаване, които включват и това как трябва да изглежда водещият. Неговият образ и посланията, които носи, зависят изцяло от типа предаване - дали е водещ на информационна емисия, на публицистично токшоу, на забавно шоу или риалити.

Защо обаче повечето водещи на новините у нас се обличат и гримират като водещи на риалити формати, забелязал е Иванов. Добрият пример за него е водещата на Би Ти Ви Ирина Костадинова. Останалите в повечето случаи излизат на екрана с тежък сценичен грим. Слагат тежки сенки и дебело подчертават очите. Произходът на този грим идва от средните векове, когато артистът излиза на сцената, но е далеч от публиката, която трябва да го разпознае от голямо разстояние. Още по-рано с дебело подчертани очи са били жреците в Древен Египет, които са изпълнявали религиозните мистерии. По този начин са били гримирани и фараонът и жена му. Прави се заради множеството хора, събрани в религиозните храмове, които трябва да разпознаят лицето - затова са дебело подчертани очите и устните.

При информационните емисии това е недопустимо. Да, гримът е задължителен, но трябва да е телесен, да не личи, че го има. Той е нужен, за да не “потъват” очите от осветлението.

Тежкият грим не е забранен в телевизията, но е подходящ за риалити формати и забавни предавания. Той на практика представлява сценична маска, която, от своя страна, предполага вид игра или театър. Именно тази характеристика на тежкия грим го прави неуместен в новините, защото

изпраща подсъзнателното

послание, че това, което

водещият говори, може и

да не е истина,

обяснява Иванов.

Косите - разпуснати до кръста, с бретон или масури около ушите - не може. Косата, която скрива лицето, както и тежкият грим на практика карат водещия да гримасничи. Ефектът е психологически - общуването е по-спокойно, когато си освободен от тежки сенки и очни линии, както и от коса, която се навира в очите ти. Тогава гримасниченето спира, което пък е важно за зрителя - той започва да слуша какво се говори, вместо да гледа как водещият прилича на анимационен герой.

Масурите около ушите са даже неприлични, ако се проследи и тяхната история в сценичното изкуство. Те са запазена марка на френските религиозни драми моралите от XIII-XIV век и на италианския театрален жанр комедия дел арте, който процъфтява през XVI век, разпространяван от пътуващи артисти. Тогава в тях са участвали само мъже, а когато актьорът е трябвало да изиграе блудница, неговият образ задължително е бил с масури около ушите.

Проф. Хачо Бояджиев много се дразнеше от криенето на лицето чрез коса или грим, разказва Стилиян Иванов.

Някои от американските тв стилисти твърдят, че черното не е подходящо за малкия екран. Към него обаче има и друга гледна точка - точно обратната. Черното и тъмносиньото са добри цветове за телевизията, тъй като позволяват операторът да използва светлината в студиото, обяснява Иванов. Според него в момента повечето български телевизии абсолютно неправилно използват т.нар. заливащо осветление, което означава, че във всяка точка в студиото светлината е с еднакъв интензитет. Това

прави картината плоска

и човек не се харесва, когато се гледа на екрана.

Затова дипломираните оператори “изсичат” чрез конкретно насочена светлина тялото отзад, отстрани и отгоре (т.нар. контрово осветление) и чак тогава го осветяват отпред. “Защо хората гледат италианска телевизия и им харесва как изглеждат всички? Там да не би да са по-хубави от нас? Не. Просто операторите използват т.нар. повишаващи филтри на осветителните тела в студиото. У нас не си играят така, защото е по-скъпо”, казва Иванов.

“Единственото, което ме притеснява в тази история, е, че през последните 24 часа моите крака заживяха отделен живот. И аз си искам краката обратно”, каза Жени Марчева в “Шоуто на Слави” ден след злополучното интервю. Тв водещата не пожела да коментира повече пред “24 часа” с обяснението, че за нея този случай е приключил.

“Николай Бареков е евродепутат. Ние всички плащаме неговата заплата. Т.е. ние имаме правото да питаме Николай Бареков знае ли добре английски, за да може добре да върши работата си. Точка. Това е единственият журналистически мотив, единственият журналистически повод, по който този човек е поканен”, каза накрая в шоуто Марчева.