Дрехата е
невербално
изявление за
отношението
ти към другия,
за това колко
ти е важен
- Г-н Лозанов, и в телевизията ли “по дрехите посрещат, по ума изпращат”? Как трябва да бъде облечен тв водещият?
- Като тв водещ. Което значи не много театрално, но в никакъв случай не и всекидневно, като че ли току-що е дошъл от вкъщи и е седнал пред камерата. Трябва да има нещо, дори само някакъв детайл, който да го прави различен от зрителите му, да им е любопитен. Дрехата е невербално изявление за отношението ти към другия, за това колко ти е важен.
- Има ли значение облеклото на тв водещия? Какви послания крие то на тв екрана?
- Има, но не само по себе си, а като част от екранния образ на водещия - облеклото заедно с домашното възпитание, маниерите, начина на говорене, общата култура и пр. трябва да изграждат органична цялост. За нея са валидни опозиции от типа: консервативен - либерален, сериозен - ироничен, ерудиран - спонтанен, добронамерен - критичен, дистанциран - агресивен... Тоест, ако някой гради образ на консервативен ерудиран водещ, няма как да се яви по тениска, дори да е 30 градуса навън. Или пък когато Милен Цветков е в тъмен костюм, но с червени чорапи, които камерата показва, заявява, че е спонтанен либерално-ироничен водещ, подходящ за малките часове.
Отделен въпрос е, че
малко водещи у нас
знаят или поне искат
да знаят точно кои
са на екрана
Трябва да признаем обаче, че това не е по силите на тях самите, изисква намеса на PR специалисти, стилисти и всякакви други “исти” от кухнята на телевизията днес.
- Преди 20-ина години дрехите на тв водещия бяха доста консервативни. Светът обаче се променя. Трябва ли все още тв водещият да е с костюм и вратовръзка, за да показва уважението си към зрителя? В същото време единственото изискване на италианските тв стилисти е жените тв водещи да са секси. Която и италианска програма да гледаме, ще видим, че се придържа към него.
- Екранните образи зависят, разбира се, от културното време, което в модерните общества тече бързо и непрестанно разширява териториите на приемливото, либерализира вкуса, особено на юг. Зависят и от индивидуалния стил на водещия, но най-много те зависят от предаването.
Новините например задължително трябва да се водят с костюм и вратовръзка от мъжете и с официален тоалет от дамите. Търсенето на еротично въздействие в случая е неуважение към драмите и проблемите на хората, които са основното съдържание тук.
И обратното - има формати, които изискват по-фриволно поведение, а оттам и облекло на водещите. Сещам се, че
Сашо Авджиев, бог
да го прости, въведе
пуловерите в БНТ,
дотогава извън конвенциите на екранното приличие. Той създаде първото предобедно токшоу, което се излъчваше в събота, и с пуловера (английска шарка, на ромбове) се самоозначи като сутрешен водещ от почивните дни със склонност към ирония и спонтанност.
- Дали ако Жени Марчева седеше в студио с нормални мебели - примерно стол и маса, а не на неудобен стол и камера с гледна точка отгоре, някой щеше да каже нещо за “баджаците ѝ”?
- Вярно е, че водещият не е физическо лице, което срещаш на улицата, а двуизмерен образ, изграден със сценични средства - когато в тях има професионални недомислици, той, общо взето, е безпомощен. Но е вярно също така, че прекалено късата пола не стои органично на сериозен и критичен водещ, каквато журналистическа репутация има Жени Марчева. Всичко това обаче няма нищо общо с недопустимото в публичната комуникация мачистко и
откровено просташко
обсъждане на части
от тялото ѝ
Бареков сам си удари звънка плесница с ефект, близък до мъжките откровения на Тръмп, в микроскопичен мащаб, разбира се.
- Как трябва да се държи един политик, евродепутат, обществена личност в тв студио, поканен за интервю?
- Да спазва всички норми на доброто възпитание, например кавалерството. Вие ще кажете - той може да не ги знае. Аз ще ви кажа - ако е така, значи не е политик, евродепутат и пр. и не бива да бъде канен в такова качество. Така че скандалът Марчева - Бареков тръгва още от журналистическите ѝ основания да реши да го интервюира.
- Има ли право да не иска да отговаря на въпроси и дори да си тръгва? Това не е ли вид цензура, когато поставяш условия какво да бъдеш питан, и когато не си доволен, ставаш и правиш цирк?
- Няма право. Когато ставаш политик и взимаш държавна заплата за това,
поемаш отговорност
пред обществото,
което буквално значи
да отговаряш на
въпросите му
А то ги задава чрез журналистите. Ако политикът пък е бил и журналист, няма никакъв шанс да се прави, че не разбира тази логика. Да си излезе от студиото, е равнозначно да слезе доброволно от политическата сцена. Поне в общества с чувствителност за регламентите на двете публични роли и на отношенията между тях.
- В този смисъл какви послания пращат политиците към зрителите с телевизионните си интервюта?
- Трудно е да се обобщава, но има два типа послания, които са на ръба на ритуалното самоубийство. Първият е масовата склонност към самохвалство. В ситуация на отдавна загубено доверие към политическия елит, колкото повече хвалиш сам себе си, толкова по-малко ти вярват. Ако и журналистът ти припява, влизаш в жанра на клоунадата. Именно това е медиен цирк.
Вторият тип послания
са разправия с
водещия
- събеседникът започва да се държи като негов началник и да го кастри в ефир, че не си върши добре работата. Освен за безсилие, подобно поведение е издайническо и за непрежалимата революционна мечта на политиците да овладеят медиите със сила. Сбъдната впрочем.
- Докъде могат да стигат журналистическите въпроси?
- Единствената граница е общественият интерес, а тя е твърде широка, тъй като живеем в представителна демокрация и политикът може да бъде питан за всичко, което да покаже дали има познания, умения и морални качества да ме представлява. В момента, когато от мое име взима важни решения и от тях зависи как ще живея нататък, той съм аз и имам право да знам за него колкото за себе си. Политик е професионална роля, която включва публично разголване. Тъкмо от упоритите опити то да бъде избегнато започва задкулисието.
Коментари (0)
Вашият коментар