Един от най-знаковите участници в прехода от епохата на студентските протести сам подбра и разказа историите зад кадрите
На 26 октомври Емил Кошлуков навърши 51 г. Каквото и да е правил този човек, винаги е бил забележителен и интересен.
Той е едно от най-знаковите лица на прехода от епохата на студентските протести, СДС, митингите и първите стъпки на демокрацията. Роден е в Пазарджик, завършва английската гимназия в Пловдив, а по време на военната му служба го осъждат на 6 години затвор за “предизвикване на бунт”. Така младият Емил попада в Старозагорския затвор заедно с още редица дисиденти и врагове на социализма.
После записва английска филология в СУ, основава Независимото студентско дружество, става член на Координационния съвет на СДС, участва в историческата Национална кръгла маса през 1990 г. По-късно Кошлуков завършва Калифорнийския университет в Санта Барбара със специалност “Политология” и през 1997 г. се завръща в България. Четири години по-късно става депутат от групата на НДСВ, а през 2004 г. основава партията “Новото време”.
След царския мандат тази космополитна, магнетична, ерудирана и надарена с изключително чувство за хумор личност слага точка на политическите си занимания и се влива в четвъртата власт.
Четири години беше водещ на предаването “Факторът Кошлуков”, а днес е един от най-успешните, популярни и актуални анализатори в България. Помолихме го да коментира 20 свои снимки, запечатали част от най-знаковите моменти в миналото му, и той с радост откликна.
Тук сме с Миро Севлиевски на тайна среща в Сан Франциско. Аз съм ученик в Санта Барбара, той е на някаква конференция, мисля, че беше поканен от Демократическата партия. Годината е 90-а или 91-ва, то се разбира по наличието на коса. Тъкмо съм кацнал от Санта Барбара, която е на 5 часа път оттам, и се виждаме, за да обсъдим политиките в България. Даже съм с чантата от университета.Пак от летището в Сан Франциско, показвам си самолетния билет. Зад мен има уличен телефон, във времената, когато това беше единственият начин за връзка. Можеше да звъннеш от този телефон и до България, ако искаш, само че разговорът трябваше да е за сметка на приемащата страна.Тук съм с баща ми и майка ми на кръщенето на дъщеря ми. По обясними причини, които отразяват моя безкраен нарцисизъм, детето е отрязано, за да съм аз в цял ръст.Баща ми имаше мотор, купиха кола, когато бях вече в гимназията. Моторът ни беше основното средство за придвижване.Под бодрия поглед на Георги Димитров Дядо Мраз ми подарява камион в детската градина в Пазарджик. Надявам се жената да не е Снежанка, защото ако е Снежанка, това е било достатъчно основание да се отървем от комунизма. Предполагам, че е учителката.Тази е някаква бебешка, не знам защо рева.Тук съм вече излязъл от затвора. Пуснаха ме на 30 декември 1988 г. Любопитното е, че съм 65 кг, а съм 1,85 м висок. И две години по-късно на първата ми шофьорска книжка в Калифорния през 1990 г. пише, че съм 65 килограма, в паунди обаче.Ето ме в казармата, благонадежден гражданин, враг на народа, син на осъждан от Народния съд. Тази снимка е правена в Елхово, черния полк. Елхово, Грудово и Звездец тогава бяха известни като “триъгълника на смъртта”.Надявам се искрено, че аз съм детето вдясно, което е далеч по-симпатично от другия плондер. Имах много светла коса като малък.Някаква детска, не помня.Това е сестра ми като булка, разликата ни е 14 години, аз явно съм бил шафер.Пак сватбата на сестра ми, мъжът и родителите ни. Тогава бях първи или втори клас.Първото забранено шествие, организирано от студентските дружества, на “Витошка” сме. Тогавашният кмет Нинов, последният от комунистическо време, го беше забранил и ние казахме “Гледай си работата”.Не знам какво точно става на снимката, но явно сме на море. Не ходехме много често на море, но баща ми правеше силови далекопроводи и имаха някаква станция близо до Несебър.Още оттогава е ясно, че съм модна икона, виждате панталоните чарлстон, които очевидно са изработени, защото платът не е еднакъв. Явно тази част надолу се е появила след шиваческа намеса и огромно мое врънкане. Много модерно беше. Майка ми намери шивачка в махалата и от два кадифени панталона комбинираха това чудо, с което съм се разкарвал не веднъж с гордост из Пазарджик. Разбира се, всеки има своите падения.Студентски митинг, вече съм лидер и говоря. Пак от първия митинг, този с очилата е Петър Гогов, той изчезна някъде, виждат се Петър Берон и част от Александър Каракачанов.т първите избори през 1990-а, когато БСП откраднаха изборите. От СДС даваме пресконференция, Петко Симеонов показва намерени на улицата явно изхвърлени бюлетини. Въпросът обаче е друг: откъде съм намерил аз тази оранжева риза? “Шок и ужас в НДК”, така трябва да се казва този епизод в историята.Това е моя отколешна мечта - с дъщеря ми в дома на Едгар Алан По, пред уникалния посмъртен портрет на Вирджиния По, а защо Алис се лендзи - никой не знае.От архивите на “Панорама” преди 20-25 години. Блузата ми е акцентът тук, с копчета диагонално, много е странна. Неведоми са модните тенденции.
Коментари (0)
Вашият коментар