Стоматолог лее чанове с технология от зъботехниката

Спазарил се с майстор да го научи да кове бакър, а той му направил хубави зъбни протези

Стоматолог от Пазарджик майстори уникални чанове през свободното си време. Любопитното е, че д-р Станимир Куюмджиев няма и представа от старинната технология за направата на звънците, които векове огласят пасищата. Не се е учил и при някой стар майстор на чанове, където тук-там все още са останали.

Неговите чанове се различават от общоприетите със съществен елемент. Всеки е с различни орнаменти по основния си корпус, измислени и направени от доктора в процеса на моделиране на формата, от която ще се отлее звънецът.

И, разбира се, всеки чан е със своя уникален и неповторим звън.

“Всичко стана случайно преди около година, когато се породи интересът ми към чановете”, разказва д-р Куюмджиев.

Бил на изложение на

занаятите в Пловдив,

когато видял на един

от щандовете

подредени чанове

Момичето, което представяло артикулите, обяснило на любопитния мъж, че чановете са направени от баща ѝ в Панагюрище, който наследил занаята от предците си.

По време на разговора д-р Куюмджиев научил, че съпругата на майстора от Панагюрище всъщност е негова пациентка. Чрез нея той установил контакт със специалиста в социалната мрежа, но панагюрецът не бил словоохотлив да издава тайните на занаята.

Това амбицирало зъболекаря да усвои направата на медните звънци, за които единствено знаел, че се леят от месинг.

“Преди да завърша дентална медицина, съм завършил зъботехника и съм работил като зъботехник. Замислих се, че след като чановете се отливат, това може да стане и с технология от зъботехниката.

Чрез стопяеми восъчни модели, както се правят зъбните протези”, обяснява стоматологът.

Така направил и първия си чан. Готовия модел занесъл на леяр в Сопот, с когото нееднократно е работил по други проекти. Още докато подготвял модела, се замислил, че неговата технология позволява върху восъка да се моделират различни орнаменти на бъдещия звънец, които след това ще излязат на отливката.

Още първият готов чан на лекаря се оказал необичайно сполучлив. Издавал и отличен звук. Нещо повече - повърхността му била много по-гладка от тази на чановете, направени от традиционните майстори.

Те изготвят формата в специална формовъчна пръст, поради което повърхността на чановете им е специфично зърнеста след отливането.

За около година д-р Куюмджиев е изработил около 10-ина чана, като всеки от тях е с различен звън. Гледа на тях обаче като на произведения на изкуството, а не като на обикновени звънци.

Признава, че си е правил експерименти, за да разбере как хората оценяват подобно творчество. Показва от своите чанове на пациенти и приятели и ги пита колко биха платили за тях. Получавал необичайно ниски оценки - в порядъка от 20 до 80 лв.

“Оставах неприятно изненадан, при положение че само материалът за един чан е около 40-45 лв. Освен това в специализирани сайтове открих, че чановете се търгуват по няколкостотин лева. И то без каквато и да е декорация”, казва докторът. Смята, че

неговите чанове

биха стояли

перфектно върху

автентични костюми

за кукерски събори

Всъщност направата на чанове не е мимолетен интерес към различното на д-р Станимир Куюмджиев, а е дълъг процес на търсене и реализация в областта на изобразителното изкуство.

Стоматологът разказва, че любовта му към изобразителното изкуство е още от дете. И в това няма нищо случайно. Прадядо му е бил златар, на турски куюмджия, откъдето идва и фамилията.

По-малката му дъщеря е художничка. Преди да завърши медицина, Станимир 2 пъти кандидатствал в Художествената академия скулптура и дърворезба, но не бил приет.

След първия неуспех записал и завършил зъботехника. Докато работел като зъботехник, започнал подготовка при професионален художник за изпитите в Художествената академия. Тогава зъболекарят, с когото работел, му подхвърлил да не си губи времето, защото е само за стоматолог.

Младият тогава мъж се замислил.

“Заминах на курсове по рисуване в София за приемните изпити в Художествената академия. До обед ходех на курс, следобед четях за изпити в Медицинската академия.

Кандидатствах и на двете места. Приеха ме дентална медицина и трябваше да ходя на бригада, а изпитите в Художествената академия бяха през септември. Едва се оправих да отида.

За скулптура и дърворезба имаше само 4 места и не успях. Завърших Медицинската академия и станах зъболекар”, разказва д-р Куюмджиев.

Това обаче не спряло интересите и търсенията му в областта на пластичното изкуство. Като студент усвоил бакърджийския занаят. Спазарил се с майстор да го научи да кове бакър, като за сметка на това му направил хубави зъбни протези.

Обяснява, че и сега може да изкове бакърен сахан без проблем. През 80-те години на миналия век ходил до Грузия, за да се запознае с майсторството и творчеството на местните народни художници, които работят с метал и правят изпъкнали релефи.

Там научил и технологията за работа с емайл.

През годините

д-р Куюмджиев

не е преставал

да се занимава

с изкуство

Интересите и творчеството му са основно в областта на малката пластика от метал и камък.

Експериментирал е и в направата на бижута, активно се занимава и с дърворезба. Създал е малко ателие в жилището си, където вечер след работа твори своите произведения на изкуството.

Стоматологът има участие в много изложби, в това число и национална. Негови работи бяха представени на обща изложба на дружеството на художниците в Пазарджик, в което зъболекарят е подал документи за членство.