Оперен режисьор написа либрето и музика на “Винету”

Проф. Румен Нейков пази в дома си 200 тома на Карл Май, някои са в оригинал на немски

Носител на Златен кръст за заслуги към Република Австрия, организатор на традиционния Виенски бал в София и върл почитател на писателя Карл Май - това е оперният режисьор проф. Румен Нейков, който на 15 ноември навършва 70 години.

“Златният кръст е от президента на Австрия, той ми бе връчен миналата година. Съпругата ми Мария Нейкова е шеф на Виенския клуб в София, заедно с нея досега сме организирали 16 виенски бала. Догодина на 11 февруари ще бъде17-ия. Идеята за него е на австрийския бизнес, който е изключително добре представен в България. В основата е удоволствието от танца, от запознанствата, от общуването”, разказва професорът.

Любовта му към книгите на Карл Май останала от детството. “Вкъщи имам 200 негови книги, различни издания, някои от тях - в оригинал на немски. Бум в издаването на творбите му беше през 1992-1994 г. - тогава жена ми преведе 5 тома на български език. Една от книгите - “През дивия Кюрдистан”, излезе в мой превод. Разбира се, Винету е великият му герой”, разказва проф. Румен Нейков.

Преди 20 г. той обяви, че е написал либрето за мюзикъл на името на героя и че очаква композитор, у когото да заговори детското, за да напише музиката. Днес обобщава: “Не се намери композитор. Някои, към които се обърнах, се отнесоха несериозно, а един направо ми поиска 100 хиляди лева, за да започнел...

Принудих се сам да

напиша и музиката

После преведох всичко, и стиховете, на немски език. Колега от Музикалния театър - Людмил Горчев, направи аранжимента за оркестъра и записахме мюзикъла със студенти от Музикалната академия. 40 диска с това студийно изпълнение занесох през октомври м.г. на конгреса на Карл Май обществото в Бамберг, Бавария, където изнесох доклад. Всички слушаха с невероятно внимание, после разграбиха дисковете. Обществото на Карл Май обединява около 1800 негови почитатели, почти всички немскоговорещи по рождение. От България сме само двама - моя милост и преводачът германист Веселин Радков”, разказва още проф. Нейков.

Засега не е поставял на сцена “Винету”, тъй като съзнава, че това ще бъде много труден за осъществяване спектакъл. “Събрал съм в едно сценично действие 3 тома на Карл Май. Това са 16 картини. В мюзикъла има

около 30 мъжки роли

и само една за дама

- Карл Май е писал за мъже. Всичко това сме го гледали на кино, но да се постави на сцена би било изключително скъпо и без да се вкарват на нея коне”, дава си сметка режисьорът.

Почитателите му обаче бяха зарадвани с премиерата на постановката му “Парижки живот” от Офенбах в Старозагорската опера.

“Това е моята 81-а постановка. Досега съм правил 6 пъти “Тоска” - винаги спектаклите са били различни, 4 пъти “Моята прекрасна лейди”... “Парижки живот” - оперетата, която Офенбах композира за Парижкото изложение, се е играла един-единствен път в България - през 1961 г. в Музикалния театър в столицата. В нея темата за корупцията е номер 1. При Офенбах тя е поднесена по един ненатрапчив, много симпатичен, направо хумористичен начин”, разказва проф. Нейков.

Творческият му път започва през 1976-а с “Гергана” на маестро Георги Атанасов в Плевенската опера.

“Току-що се бях завърнал в България от Източен Берлин, където завърших цигулка и оперна режисура. Разпределиха ме в Плевен, а с “Гергана” трябваше да легализирам немската си диплома у нас”, обяснява днешният преподавател по режисура и актьорско майсторство в Националната музикална академия.

Като студент той трупал опит и като сценичен работник. Тъй като им плащали по 5 марки на час, най-много се радвал, когато в Щаатсопер поставяли Рихард Вагнер. “Залезът на боговете” продължава 5 часа, така ни се събираха 12-13 ч на работен ден със строителството и развалянето на декорите.

Това бяха парите

за един чифт

хубави обувки

Заминал за тогавашната ГДР заради баща си - арх. Любомир Нейков е немски възпитаник, той ръководил колектива, който изработил генералния план на София през шейсетте години на миналия век.

В България той е работил с почти всички оперни знаменитости. Определя Гена Димитрова като много добър човек. За него Райна Кабаиванска е изумителна актриса, режисирал любимата ѝ “Тоска” - спектакъла, с който певицата отбелязала 40-годишния си юбилей на сцената.

“Александрина

Пендачанска,

Джиджи, както ѝ

викаме,

с мен направи за първи път “Травиата”, Дарина Такова също при мен игра за първи път в тази опера на Верди”, изброява не без гордост Румен Нейков. И добавя Анна Томова-Синтова, “също великолепна актриса, певица, жена и педагог”.

Едно от най-любопитните заглавия, в подготовката на което взима участие, е “Кайзерът на Атлантида” на Виктор Улман.

“Между 1994 и 1998 г. бях директор на Старозагорската опера. По това време тя нямаше своя сцена след големия пожар през 1991 г. Но въпреки това за този период имахме общо 19 премиери и 352 представления. “Кайзерът...” е специален, защото

се игра в изгорялата

зрителна зала -

черна, опушена,

все още цялата в сажди. За зрителите донесоха столове, които подредиха направо върху останките от пода. Беше много вълнуващо и... потискащо, още повече че самият автор Улман е загинал в германски концлагер по време на войната.

Така обърнахме отново вниманието на обществеността върху съдбата на изгорялата опера. Идеята за уникалната постановка беше на моя приятел Ханс Юрген Нагел, тогава шеф на Гьоте институт - той намери нотите и сам дирижира операта, чийто режисьор беше Иван Савов”, припомня проф. Нейков.

Мечтата му сега е да постави “Порги и Бес” на Гершуин”, играна преди двайсетина години в България само в Бургас.

Проф. Румен Нейков пази в дома си 200 тома на Карл Май, някои са в оригинал на немски