Питат Юлия Симеонова дали тя е написала “Том и Джери”

Авторката на романи за тийнейджъри  е номинирана за наградата "Астрид Линдгрен"

“Скорпиончето живееше в колиба, пълна с билки. Колибката не можеше лесно да бъде намерена не за друго, а просто защото никой не искаше да я търси - всички се страхуваха... Така си живееше Скорпиончето - като само се питаше и само си отговаряше. Да, но му беше скучно и самотно. От ден на ден то ставаше все по-тъжно. Така повече не може - каза един ден Скорпиончето”.

“Така повече не може!”, казала си един ден Юлия Спиридонова, седнала и написала приказка за своята зодия Скорпион. А после и за всички зодии. А после и за всички деца... А после ги и изрисувала - доколкото може, признава тя самата, защото е израснала в семейство на художници. Баща ѝ е известният майстор на четката Симеон Спиридонов. Така на бял свят се появили гугулетата и попътечковците, невидимото момченце Джиго, който живее в къщичка за птици, Тина и половина и графиня Батори, Макс, при когото всичко е на макс, Кръстьо - частният детектив, Кронос - тоя нещасник, и др. А когато направили проучвание кои са най-крадените книги от библиотеките, за своя голяма радост научила, че нейните се наредили малко след “Хари Потър” и “Пипи”... (Тя е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта “Аз чета”, 2011 г. - б.а.)

“Срещите ми с читатели вече станаха толкова много! - разказва Юлия Спиридонова, която наричат Юлка. - И въпреки това всяка среща е незабравима. За първи път ме поканиха в библиотеката в Пазарджик. Там ме чакаха едни съвсем мънички дечица, които вече бяха чели гугулската книжка. (Тя е за едни много смешни пернати, ама дали са птичета - никой не знае, а авторката не крие, че си ги е измислила, завиждайки на Радичковите врабчета. Първата книжка с тези герои излиза 1999 г. - б.а.) . Показаха ми я в библиотеката. Книжката на нищо не приличаше от четене, а на мен ми стана хубаво, хубаво… Защото я си представете, че книжката беше нова-новеничка!

Най-много обичам да

давам автографи

върху четени, та

четени книги

Това е най-големият комплимент за писателя. Та, отивам на тази среща (пътувах с влак, голямо приключение беше). И библиотекарките казват: “Ето, това е Юлка, тя е написала не само тази книга за гугулета, ами пише и детски предавания!” И тогава едно момиченце попита: “Вие ли сте написали “Том и Джери”?

Срещите с тийнейджъри също са много забавни. В Шумен стана дума за странните пътища на любовта и аз си нямах работа, та разказах за едно момиче, което беше повърнало на купон върху едно момче и то, моля ви се, се влюбило в нея. И едно момиче веднага ме попита: “Вие например върху кого бихте повърнали?” Е, страшно смешно беше!”

Ако трябва да се опрем на фактите, Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали, на детското седмично предаване “Здравей” за електронни развлечения и интернет. Съсценарист е на филмите Break An Egg и “Златната ябълка”. Инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива “Кой обича приказки” , както и на инициативата за четящи тийнейджъри “Летящо прасе” (към Столична библиотека). Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива “Където живеят деца, трябва да има детски книги”. Посланик е на инициативата “Забавното лятно четене”.

Признанията не закъсняват - лауреат на националната награда “Петко Р. Славейков” за принос в детската литература, носител е на националната награда “Константин Константинов”, номинирана е три пъти за националната награда “Христо Г. Данов”, а тази година книгата ѝ “Бъди ми приятел” печели и националната награда на децата “Бисерче вълшебно”, чиято голяма емоционална стойност за авторите е във факта, че се присъжда от самите малки читатели. Същото томче ѝ донесе първата награда за детска литература на литературен клуб “Перото” при НДК.

А наскоро от Франкфурт дойде и вестта, че тя и художникът Любен Зидаров  са българските предложения в номинациите за мемориалната награда “Астрид Линдгрен” за 2017 г. Общо 226 претенденти от 60 държави ще се борят за гласовете на журито.

Как Юлия

става Юлка?

“Всъщност първо бях Юлка, така ми казват у дома, откакто се помня. Когато написах първата си книжка, Юлия Спиридонова ми се стори много сериозно име, все едно съм професор по математика. Затова реших да я подпиша с домашното си име - Юлка. Само Юлка, но започнаха да ме пишат Юлия Спиридонова-Юлка (като Петър Петров-Пешо). Това никак не ми харесваше. Годините си минаваха, аз пораснах, добре де, поостарях. Срещам се с много тийнейджъри и започнах да се чувствам неловко с тази Юлка. Реших да подписвам книгите си с професорското име, да отговаря на средната ми възраст. Обаче това тире с Юлка продължава да ме преследва”, шегува се писателката.

Децата са нейните герои, те правят света по-щур и по-интересен! Обича да ги наблюдава и още повече обича да ги подслушва. Много често я питат откъде знае така добре жаргона им (това не е точно така, не познавам жаргона толкова добре, но се старая, признава сама). Е, как откъде - подслушва! А уж да подслушваш, било много лошо.

“Децата не са вчерашни, това ще кажа - категорична е Юлка. - Много бърка този, който ги подценява. Ако не разбират нещо, търсете грешката в себе си. Според мен най-важното е да им дадем право на избор - Хари Потър, Ян Бибиян или дръндьото -

нека сами

изберат своята

любима книга

Аз нямах щастливо детство, някой беше скрил рецептата много добре. Книгите бяха моите спасители, утешители и най-добри приятели. Това е причината сега да работя за “разчитането” на децата - не само като писател, но и като организатор и участник в редица инициативи за детското четене. Най-прекрасното място в София за мен е детският отдел на Столичната библиотека. И съвсем не съм пристрастна - идете и вижте сами.”

Последната ѝ книга засяга важни проблеми - за децата и наркотиците. Болката... Изходът? Решението? Може ли да е в книга, с книга?

“Кронос. Тоя нещастник” е четвъртата книга от поредицата за тийнейджъри. Кронос се появи още в “Макс. Всичко на макс” и аз просто не можех да го оставя ей така, затънал до уши в дрогата. Когато започнах работа по романа, мислех, че знам какво правя. Но когато започнах да говоря с тийнейджъри, с родители и учители, разбрах, че съм имала

съвсем бегла

представа за това,

какво става днес в

училищата ни Например това, че най-много дилъри има в най-елитните гимназии. Или това, че дилърите не обикалят като акули около двора на училището, там някъде навън. Много редови дилъри са редовни ученици и немалко от тях са деца на известни или влиятелни личности. Всеки един човек, с когото разговарях, завършваше разговора ни с: “Вие така или иначе няма да посмеете да напишете такава книга, така че…” Това много ме амбицира. Залових се да напиша роман, който да се чете леко. Да бъде едновременно и смешен, и драматичен, и истински… Въпреки тежката тема да се чете с удоволствие. Да се чете от деца, които не обичат да четат. И не на последно място, да се чете от родители и учители. Много съм горда, че “Кронос” има успех.

Идеята за нови герои на Юлия Спиридонова също дошла от поредна среща в уличище. “Наскоро бях на гости на 58-о училище в “Орландовци”. Там петокласниците ме помолиха да напиша книга за тях. Обаче познавам страшно много петокласници и другите май ще се обидят. Така че реших - героят в новата ми книга ще бъде петокласник. Всичко останало ще запазя в тайна”.

“Опиши себе си с “части” от приказни герои - имаш ли червена шапчица или пък играеш куидич?”, попитахме писателката. “Аз съм една фина дама с перка на гърба”, отговори тя. И се чу бръмчене пред прозореца...