Косьо Марков: Пробваха да сложат опиати в кафетата ни в Шумен

Два пъти изтриха всичко, което имаше за група “Тангра” в телевизията.

На 25 декември ще направим коледен концерт

- Преди няколко месеца отново възродихте група “Тангра” и започнахте да правите концерти. Какво ви събра навремето?

- Според моя опит, за да се създаде една група, трябва поне да има някаква взаимна симпатия между хората, които работят в нея. Нужно е и уважение. Иначе е нещо друго, можеш да го наречеш оркестър или по някакъв различен начин. Поне в началото групата започва по този начин, с желанието да свириш с някого, когото харесваш и уважаваш. В “Тангра” винаги са свирили много качествени музиканти и много на брой.

- А защо през годините се смениха доста хора в групата?

- Никога не съм гледал на “Тангра” като на фиксирана величина във времето и пространството. Не е имало някакви скандали. Това е, както е в едно семейство. Харесваш другия човек и в началото има едни вибрации, след това идват други неща. Всеки разкрива част от своя характер. Появяват се моменти, в които това може да продължи, или започват взаимноизключващи се конфликти, настроения и те довеждат до раздяла. Този живот не е лесен. Хората виждат сцените, прожекторите, гледат те по телевизията. А не е точно така. Този живот те изнервя много, намесват се и алкохол, жени, пари, какви ли не неща. Тогава започва и напрежение.

- Когато се събирате като група, не са искали да ви пускат да правите концерти, защото не сте имали клавишни инструменти, защо?

- Имаше определени порядки. Тогава не можеше и с джинси да се ходи, бяха неприемливи. Имаше и едни канадки с двуредно закопчаване, те също не бяха разрешени. Късите поли, конските опашки бяха забранени за жените. Много неща не бяха позволени, смятаха се за някакво влияние, нещо грозно. В музиката, специално в попа и рока, това беше времето, когато се появи дисторшън - изкривява тона на електрическата китара. Превърна се в най-основния ефект от началото на 60-те години. Джими Хендрикс беше първият, който се появи с дисторшън. От гледна точка на тогавашната социалистическа звукотехника и нормите, които имаха тук в студиата, това беше напълно неприемливо. Казваха, че е нелинейно изкривяване,

не можеха да го

приемат и беше

забранено

Като влизахме в студиото, в началото ни питаха дали имаме дисторшън. Първо казвахме, че имаме, и ни отказваха да записваме. После се научихме да отговаряме, че нямаме. Не можеха да приемат този звук, защото е много агресивен, той е в основата на рока. Така по същия начин не можеха да приемат група, която няма клавишни инструменти. Тогава групите се казваха вокално-инструментални състави, трябваше да имат ръководители.

- При вас кой беше ръководител?

- Общо взето аз, въпреки че никога не съм обичал да седя отпред.

Комисиите, които даваха категория, бяха приели вече волю-неволю, че няма брас, но без клавишни им идваше прекалено. Освен това трябваше да имаме индивидуални и колективни категории. Първата я имахме, защото бяхме свирили на други места, но ни липсваше втората. Явихме се на прослушване в читалище “Валентин Андреев”. Бяхме Александър Петрунов (Сашо Гривната) - вокал, Илия Караянев (Личо Стоунса) - китара, Антон Бубев - ударни, и аз на бас китара. Тогава дойде цялата концертна дирекция. Казаха ни: “Много хубаво, но в този вид няма как да пътувате, защото нямате йоника.” Поискахме да се подготвим и да се явим отново след една седмица.

Тогава записахме китарите с други ефекти и не можеше да се определи какъв е тоя звук. Записахме ги на един магнетофон и го скрихме отзад зад сцената. Един приятел седеше зад завесите да го пуска и да го спира.

Свирехме едновременно

с магнетофона,

което не беше лесно, сега е просто със съвременната техника, но тогава не беше така.

Записахме определени партии, но проблемът идва, когато трябва да синхронизираш, да успееш да свириш едновременно със записа.

Явихме се и ги оставихме в пълно мълчание. Звукът беше много по-обемен, по-богат и не можеха да си обяснят как от тези два инструмента - бас и соло китарата, излизаха тези звуци. После ги излъгахме, че сме си купили някакви специални ефекти, супермодерни. Така ни пуснаха да пътуваме за първи път.

- Вярно ли е, че са се опитали да ви сложат наркотици в кафетата?

- Това е доста по-късно. Имаше един човек, който работеше в музикалната дирекция в София и ни симпатизираше. Няколко месеца след самата случка ми каза, че сме имали много голям късмет в Шумен. Разказа ми цялата история. Искали са да ни сложат в кафетата някакви опиати и като излезем на сцената, да започнем да падаме, да не знаем какво правим. И така да кажат, че групата трябва да се разформирова, защото музикантите в нея са наркомани, алкохолици... Но са закъснели. А ние трябваше да тръгнем за саундчека и изобщо не изчакахме кафетата си.

Случвали са се всякакви неща. Идваха да ни арестуват в хотелите. Прибираха ни в 6 часа сутринта.

- Защо, с какви обвинения ви прибираха?

- Питаха ни: “Какво сте правили еди-къде си?”. Как може да помниш какво си правил преди три месеца? Така дойдоха един път в Сандански. От рецепцията се обадиха да слезем долу, че едни хора ни търсят. Беше преди 6 часа сутринта. Само като ги видиш, и вече ти е ясно за какво става въпрос. Не бяха милиционери, а от Държавна сигурност. Прибраха ни в някаква волга. А все пак там ние сме със статут на звезди и беше доста унизително, само дето белезници не ни сложиха. Закараха ни в местната милиция и ни сложиха в отделни стаи, за да не можем нещо да се наговорим. Държаха ни няколко часа така, за психологически ефект. След това дойдоха някакви други и започнаха да ни питат какво сме правили в Ямбол преди три месеца. Как да се сетим, това е един от десетките градове, през които сме минали.

По-късно разбрахме каква е историята. След концерта в Ямбол ни поканиха една група ученици, някой от тях имаше рожден ден. Отидохме ей така, за да ги зарадваме. Поседяхме около половин час и си тръгнахме. Две от момчетата от тази компания месец или два по-късно влезли в казармата, но избягали. Когато ги хванали, обяснили, че “Тангра”

са ги подучили с

“Оловният

войник”

да избягат

Можете ли да си представите? И това става причина да започне разследване.

Имаше момент, в който във Велико Търново ни бяха забранили да влизаме, защото чудовището “Тангра” пристига и носи разрушение по залите. Прибирали са ни да обясняват да правим така, че в залите да няма ексцесии. Тогава започнаха да се правят клубове от фенове на “Тангра”, които си разменяха плакати, слушаха музиката на групата. Но ги нарекоха неформални обединения и представляваха някаква опасност, защото повече от трима души се събират и говорят. То се натрупва във времето и в един момент получаваш имидж на опасен.

Още в самото начало, когато се появихме за първи път с последния състав на групата, в Перник ни обявиха за неофашисти заради дрехите, вида ни. Някак си вече бяха приели дългите коси, джинсовите якета и изведнъж ние се появяваме пълна контра - къси коси, бели ризи, с черни тесни вратовръзки и черни панталони. Бях намерил на дядо ми някакви стари дрехи, костюми и бяхме с тях. И на този концерт в Перник комсомолка започна да ни обяснява, че това е недопустимо, гавра, трябва да се вземат някакви мерки. Мисля, че си беше пийнала, но това няма значение. Решихме, че ще си остане така, но на другия ден тя се обадила в Централния комитет на комсомола в София. Светкавично направили съвещание в отдел “Култура” и решили, че тази група трябва да бъде разформирована. Веднага пишат писма до телевизията, радиото да не ни излъчват, изтриват ни записите. Ние затова нямаме много видеоматериал, два пъти са изтривали всичко, което има за нас в телевизията. Това е все едно да изгориш картините на един художник.

- Как ви реабилитираха?

- Спаси ни това, че бяхме на корицата на списание “Ритми”, което по-късно стана “Ритъм”. Вътре и основният материал беше за нас. Изданието вече беше пуснато в продажба и нямаше как да го спрат, така нямаше как и нас да ни спрат като група. Някак ни се размина, но трябваше да си занесем дрехите да ги видят, че не сме неофашисти.

Абсурдно е, с едно такова колективно решение можеш да бъдеш зачеркнат за цял живот.

- Как определяте периода на новата вълна, която вие въведохте на нашата сцена?

- Музиката е нещо, което търпи постоянно развитие. Ако трябва да го характеризирам, това беше провокация. Рокът също е провокация, но различна, по-брутална. В основата на новата вълна беше иронията и самоиронията, които се изразяваха във всичко. Като се започне от самия начин на свирене и се стигне до това как изглеждат самите артисти. Неслучайно бяха наречени нова вълна, много типичен беше Дейвид Бауи, който мина през всякакви трансформации. Той е един от предвестниците на новата вълна, винаги е бил адски провокативен. Искрено се възхищавах от майсторството им да смесват звуците по различен начин, вече не бяха рок, бяха нещо много по-различно. Беше друг вид контра на наложилата се тогава култура с дългите коси, атрибутите на рока.

В първия момент тази музика беше неочаквана и неразбрана.

- Имало е случаи, в които сте били освирквани и сте пели пред 20 човека. Не ви ли действаше демотивиращо?

- Беше много неприятно, но каквото и да направиш, независимо в каква област, трябва да си убеден в него. Трябва да си вярваш и да следваш своята визия и цел. Много е лесно да се откажеш. Най-голямата награда за един артист е публиката, която идва да го гледа и слуша. И когато нея я няма, ставаш много самотен. Така беше и с нас. Бяха свикнали да ни виждат по един начин - с Чочо Владовски, друга музика, друга визия.

Изведнъж се появяваме

в коренно различен вид

Идваха и си тръгваха най-демонтративно от салона, казваха, че сме някакви мошеници, които са взели името “Тангра”. Беше много трудно.

Много е важно да си искрен и почтен със своите фенове. Свирехме пред тези две шепи хора, все едно залата е препълнена, това стига до тях, няма как да не го забележат. Тръгна мълвата и пак започнахме да правим по два концерта на ден.

- Сега, когато отново се събрахте, обсъждали ли сте да направите концерти с другите двама - Валери Миловански и Емил Герасимов, които живеят в чужбина?

- Опитахме се няколко пъти да се съберем, но е много трудно да се съчетаем с още трима души, които са в различни точки на света. Дани вече е в България и с него няма проблем. Това е като някаква неръждясваща любов. Много ми се иска в скоро време да направим концерт с тях.

- Как избрахте новите членове Иво Чалъков - китари, и Стефан Попов - ударни, от “Гравити Ко”?

- “Гравити Ко” също са провокативна група, в някаква степен продължиха това, което ние бяхме започнали преди години. Знаехме ги отдавна, свирили сме заедно, те са, естествено, подготвени за това нещо. То е като да срещнеш някого и да няма нужда много неща да си кажете, за да се окаже, че се разбирате.

- Защо приключихте с радио “Тангра”?

- Бях 7 години председател на АБРО и много ясно се виждаха проблемите на електронните медии, които съвсем естествено доведоха до това състояние, в което са в момента. Първо, тук бяха раздадени неадекватен брой лицензи. Бил съм в много радиостанции и в Щатите, и в Англия. В Лондон например съм ходил в техния СЕМ. Теоретически в FM обхвата има възможност за 50 честоти. В Лондон има 12. Попитах ги, ако някой се появи и кандидатства за лиценз, ще му дадете ли. Отговориха, че няма да му дадат, освен ако не дойде с абсолютно уникална програмна схема, която да се различава от останалите 12 и не докаже своята мисия в услуга на обществото. Това са две съвършено различни и разминаващи се изисквания от нашите тук. Радиостанциите, медиите изобщо, са търговски дружества, които за да съществуват, трябва да генерират определен приход и съответно печалба. Известно е, че за една радиостанция, среден бизнес, в която има между 20 и 50 души персонал, необходимите средства, които трябва да генерира, са Х. Пазарът на рекламите е толкова и когато се раздели на този Х, много просто се получава броя на нормално съществуващите медии. Ние още тогава имахме над 30 радиостанции. Тогава предупреждавахме парламента и всякакви институции, че това ще доведе до краха на тази индустрия. И какво се случи? Даваха се лицензи, които изобщо не съответстваха на възможностите на пазара да генерира пари, и в един момент цената на радиорекламата стигна до такива пари, че дори през цялото време да звучат само реклами, пак няма да е достатъчно да се издържа медията. Фактът, че продължаваше да съществуват, показваше, че се финансират по някакъв друг начин.

От самато начало ние казахме, че ще сме рок радио. Рейтингите бяха манипулирани в полза на определени медии и тогава се оглеждаш в криво огледало. Доволен съм, че навреме взехме мъдрото решение да спрем, макар и да беше много болезнено.

За 10 години медийното законодателство се смени 11 пъти, това правеше нестабилна тази среда като бизнес.

- Накъде тръгнахте след радио “Тангра”?

- Винаги много съм искал да имам свое студио. Направих го и работех постпродукция - музика и ефекти към видео, към филми, компютърни игри, за театър, реклами. Тези студиа не са големи, когато имаш технически и музикални познания, можеш да свършиш работата на 5-6 човека. Продължавам и сега. Бях председател на SEENAPB - Международна организация, в която членуваха 12 държави с над 750 радиа и телевизии от Югоизточна Европа. Не съм загубил любовта си към радиото. Вече десет години преподавам в Софийския университет Мениджмънт и продуцентство в електронните медии, както и Звуков монтаж и Звуков дизайн. Правя го с огромно удоволствие, заради млади и стойностни хора.