Изборите за президент приключиха, но споровете и дебатите “за” и “против” мажоритарните избори в България ще продължат поне до следващия парламентарен вот.
А и след това.
Привържениците на мажоритарната система ще твърдят, че тя ще изхвърли от политиката мижитурките и партийните безличия и в парламента ще влязат стойностни хора и известни личности с вече доказани качества.
Противниците й ще настояват, че тя ще вкара в Народното събране купени от олигарси и мафията кукли на конци.
Исторически погледнато, първата прилагана в света избирателна система е мажоритарната и дълго време тя е единствената. Сега в различни варианти се прилага в около 90 държави. Тя е по-лесно разбираема за избирателите.
Постепенно обаче
избирателната
система е облечена
в партийни дрешки
и доспехи и решаващ фактор става партийната принадлежност на кандидата.
Хората гласуват не за отделната личност, а по списъци, имената в които се редят по тайни доби някъде в партийните централи.
За последните години в България има два опита за използване на мажоритарната система. Първият е при вота за 7-ото Велико народно събрание, когато 200 депутати бяха избрани чрез нея, а останалите 200 - по пропорционалната.
Вторият опит е при парламентарните избори през 2009 г. Тогава с промяна на закона беше вкаран и мажоритарен елемент - от 240 депутати 209 бяха избрани по пропорционалната система, а осталите 31 - по мажоритарната.
После депутатите и политиците заметоха мажоритаризма под килима на партийните си интереси и развяха знамето на чистия пропорционализъм.
На кръглата маса (3 януари - 14 май 1990 г.) представителите на БКП и хората от прохождащата опозиция се договарят за избиране на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.
Комунистите държат на пропорционалната система, опозиционерите - на мажоритарната. И за накрая
постигат компромис
за по 50% от
двете системи
Първата е наречена многомандатна, създадени са 28 избирателни района и за тях се състезават хората от партийните списъци.
За втората са направени 200 едномандатни изборни района (ЕИР) и там се състезават личностите. Личностите, но... предложени от партиите. Такава е и официалната формулировка.
Тогава има две силни партии - БКП (БСП) и СДС, в който членуват 14 отделни организации. Бързо набира сили и Движението за права и свободи (ДПС). Отделно в политическия живот бръмчат като НЛО куп маломерни съюзи, движения и партийки - над 35 са. От Либералната партия на Кире Либерало от Перник та до Съюз на безпартийните.
И когато след изборите се тегли чертата става ясно, че вече преименуваната в БСП комунистическа партия има 114 мажоритарни депутати - 75 на първия и 39 на втория тур.
СДС е с 69 победи в ЕИР - съответно 32 и 37. ДПС има 11 мажоритаристи, съответно 9 и 2.
Има още двама депутати, предложени от новосъздадени партии, и двама, издигнати от Отечествения съюз. Под това име мимикрира Отечественият фронт, който беше най-масовата обществена организация преди 1989 г.
Политическият
затворник Янко Янков
е издигнат от СДП-немарксисти, чийто председател е, в 8-и сунгурларски избирателен район. Районът е населен предимно с български турци и после се разбра, че лидерът на ДПС Ахмед Доган кратко заповядал: “Изберете тогоз!”
А Янков преименува СДП-немарксисти в Партия “Либерален конгрес”.
Вторият е Димитър Арнаудов от Кърджали, издигнат от ОПТ (Обединена партия на труда). Под това име пък на изборите се явява Общонародният комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ).
От ОПТ чрез пернишката листа се кандидатира и Георги Първанов, но опитът му е неуспешен. За следващите избори вече си е в състава на партията майка и така започва неговата политическа кариера, извела го до два президентски мандата.
Отечественият съюз
има двама депутати
От 155-и мъглижки избирателен район в парламента влиза Старозагорският митрополит Панкратий. А от 53-и избирателен район Левски - Гиньо Гочев Ганев, вече оглавил Отечествения съюз. Този хлевоуст юрист по-късно ще бъде наречен “Човекът парламент”, защото като зам.-председател на парламента успяваше с красноречие и убийствена ирония да озаптява буйните страсти на депутатите, пред които председателят акад. Николай Тодоров, наречен Кольо Ватмана, беше безсилен.
Ето няколко от репликите бисери на г-н Ганев:
- Вие поискахте думата, а сега се отказвате, така ли? Благодаря ви за разкаянието.
- Това не е алея, а алинея, г-н Карамфилов, и то грапава.
- Продължавате ли да искате думата, г-н Куманов? Да? Тогава аз ви я давам, елате, вземете я и я изразходвайте пред микрофона.
- Микрофоните, господине, могат да коригират гласа ви, но не и мислите ви.
- Г-н Кисьов, приближете се до микрофона, без го захапвате, разбира се.
И всъщност независимите кандидати, които би трябвало да представят мажираторната система в най-чистия й вид, са само двама. Роденият в Скравена Стоян Михайлов е избран в Ботевградския район. Той още има славата на опълчил се срещу Тодор Живков и свален като секретар на ЦК на БКП през 1988 г. Но продължава да си е марксист.
Росен Карадимов
спечели във
фаталния 13-и район
в родния си Ямбол. По това време той не само е лидер на префасонирания в БДМ (Българска демократична младеж) някогашен Комсомол (ДКМС), но и член на БСП.
Така че Карадимов кротко си седна в групата на социалистите и дори успя да стане зет на червената депутатка Соня Младенова. После бракът им се разпадна, както отиде в небитието БДМ, или Бадема, както го нарекоха завзеците.
Все още се твърди, че 7-ото Велико народно е било с най-качествения състав на депутатското тяло. Сред народните избраници наистина имаше утвърдени уважавани личности, както хора, които стартираха своята бъдеща известност и популярност.
В онова преломно време понятието известна личност не се припокрива със значението, което се утвърди в последните години. Тогава например още нямаше породата плейметки, които “са известни с това, че са известни”. Нито фолкпевици, нито герои от реалити тв предавания.
Тогава нямаше и толкова медии - вестници, телевизии, радиа, интернет със сайтовете, фейсбук и социалните си мрежи. Най-известни бяха артистите, писателите и естрадните певци, макар че за тях не се пишеше както сега - от професионалните им качества до чаршафите и чашките им.
Най-известните хора преди 1989 г., с малки изключения, бяха големците от БКП. По-малко поради убеждения и повече заради кариерното развитие. Неслучайно в мажоритарното състезание за парламента БСП, наследникът на БКП, надви.
На СДС му беше трудно да извади хора с национална известност, но се представя достойно. Хвърля в боя достойни хора и нови лица, станали популярни от митингите след 10 ноември 1989 г. и от кръглата маса.
Изключителна победа постигна литературният критик Йордан Василев, по-известен като съпруг на Блага Димитрова, който в Троян победи не кого да е, а ген. Добри Джуров, един от главните превратаджии срещу Тодор Живков.
Но самата Блага загуби от Васил Михайлов, популярността му след сериала “Капитан Петко войвода” по БНТ е пословична. Впечатляващи са и победите на Александър Каракачанов над Стефан Продев, на Димитър Луджев над проф. Стефан Стоилов, на Тодор Колев над проф. Петър-Емил Митов, на неизвестния Иван Костов - мастития сценарист и писател Анжел Вагенщайн, и др.
На обратната среда беше двубоят Александър Лилов - Волен Сидеров в Белоградчишкия район. Лилов победи с над 90%, но той в оня край е като митичен герой.
Популярността на Клара Маринова от телевезията излезе по-силна от известността на актьора Петър Слабаков и тя го победи в Свиленградския район.
Голямата треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева беше победена от седесаря Трифон Георгиев, популярният художник Борис Димовски пък беше надвит от Георги Игнатов. А земеделският водач Милан Дренчев - от червения Любен Грозданов.
Почти всички от загубилите в многомандатните райони влизат в парламенти от партийните листи по пропорционалната система.
Гледам албума на 7-ото ВНС с 200 личности според мажоритарния вот. Повече от половината от тях
днес никой не помни
като велики народни
представители
Ето обаче и няколко значими имена от двете най-големи партии.
От БСП - проф. Александър Янков, посланик в Англия и постоянен представител на България в ООН, зам.-председател на БАН. Генерал Васил Василев, началник на Строителните войски. Проф. Светлин Русев, Андрей Луканов, Васил Михайлов, ген. Атанас Семерджиев, Белчо Белчев, дългогодишен министър на финансите, Румен Сербезов, посланик в Япония, министър на леката промишленост, и др. Заради днешната й известност ще добавя и името на Ирина Бокова, коато тогава “работи в кабинета на министъра на външните работи”.
В СДС е по-скромно - проф. Александър Чирков, художникът от Бургас Георги Баев-Джурлата, актьорът Тодор Колев, поетът Едвин Сугарев, сценаристът Боян Папазов, нашумял с филмите си “Всичко е любов” и “Една жена на 33”.
Но пък тук са хора, които станаха известни и се вписаха в историята на прехода: Стефан Савов, Петко Симеонов, Александър Йорданов, Димитър Луджев, Стоян Ганев, Александър Каракачанов, Георги Марков, Румен Данов, Румен Воденичаров, Венцеслав Димитров, Красен Станчев, Валентин Церовски, Николай Слатински, Александър Праматарски...
Значими имена
има и сред
200-те депутати,
влезли в парламента по пропорционалната система. В червения стан са Валери Петров, Нешка Робева, Стефан Продев, проф. Азаря Поликаров, проф. Чавдар Кюранов, проф. Константин Косев, Борис Димовски, Иван Абаджиев, космонавтът Георги Иванов, Анжел Вагенщайн, Георги Константинов, Любен Гоцев, Елена Поптодорова, Леда Милева... И Йордан Радичков, който напуска парламента по собствено желание на 26 октомври 1990 г.
За синия отбор игрят д-р Петър Дертлиев, д-р Петър Берон, Петър Слабаков, Михаил Неделчев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Йосиф Петров, Вили Цанков, Соломон Паси, Леа Коен, Милан Дренчев, Иван Пушкаров, Елка Константинова, Кирил Маричков...
В първия тур на изборите за ВНС право на глас имат 6 820 296 и от тях пред урните се явяват 5 658 570 души, което е 83 на сто. На втория тур избирателна активност спада до 75,2%.
След изборите 7-ото Велико народно събрание започва работа при следния брой и вид на депутатите:
Българска социалистическа партия- 211
Съюз на демократичните сили- 144
Движение за права и свободи- 23
Български земеделски народен съюз- 16
Отечествен съюз - 2
Независими - 2
Отечествена партия на труда- 1
Социалдемократическа партия (немарксисти) - 1
Общо - 400
Дълги години след провеждането на тези избори се говореше, че те са “тотолно фалшифицирани”. Основната теза на един от глашатаите на това - проф. Михаил Константинов, твърди, че според ЦИК са гласували 6, 333 млн., а в България нямало толкова жители, навършили 18 години. И броят на пуснатите тогава бюлетини е с 600 хиляди повече от реалните избиратели.
Юристът Димитър Попов нарече твърденията на проф. Константинов “безотговорни приказки”. Той каза, че още след втория тур заедно с тогавашния председател на ЦИК проф. Живко Сталев предали на президента Петър Младенов списъка с протоколите за избраните депутати. А списъкът бил подписан от всички членове на избирателната комисия. Копия от резултатите били предадени на всички политически сили и те не ги оспорили.
Честни или фалшифицирани изборите са признати от международните наблюдатели и ВНС започна своята работа. Първото му заседание е на 10 юли 1990 г., последното - на 2 октомври 1991 г.
Въпреки качествения състав на депутатството новата конституция не беше качествана. На 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета. Между 10 и 19 юли по идея на Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, 27 от тези
39 депутати
провеждат гладна
стачка
Исканията им са да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след референдум и ВНС да се саморазпусне. От 11 юли към тях се присъединяват и 21 столични кметове, които гладуват в извънработно време.
На 16 юли президентът Желев насрочва следващите избори - парламентарни и местни, но отхвърля идеята за референдум и приканва гладуващите да прекратят протеста си.
В такава обстановка на 12 юли 1991 г. останалите в залата народни представители (с малки изключения) подписват основния закон на републиката.
След години някои от тях признаха, че тогава били притиснати от срокове и ултиматуми и претупали последните глави от конституцията, а това се отразило на силата й.
Четвърт век по-късно тази конституция явно се нуждае от основен ремонт.
Коментари (0)
Вашият коментар