Романите на Радичков не са това, което са

“България досега не е създала един голям роман и аз мисля, че тя няма таланта да създаде един голям роман....”

Това заявява Йордан Радичков в интервю с Атанас Свиленов през 1974 г. , публикувано в сп. “Съвременник”. “Само да не разлае кучетата", казва главният редактор Павел Вежинов, когато разписва интервюто.

Но кучетата започват не само да лаят, а и да вият. Най-напред Стоян Ц. Даскалов във в. “Народна младеж”, след това и неподписана статия в органа на СБП - значи е продиктувана от ЦК на БКП. Привикват писателя, за да му “набиват канчето”. Срещу написаното в “Литфронт” по радио “Свободна Европа” с яростен текст излиза Георги Марков.

Не знам какво си е мислел за всичко това писателят и какво е било в душата му, но през следващата 1975 г. излиза книгата му “Всички и никой”, през 1977 г. - “Прашка” и през 1988 г. - “Ноев ковчег”. С времето критиката ги утвръждава като романи, макар че те физиономично и като обем не отговарят на изискванията на този жанр. Трите произведения са събрани в том №7 от пълните събрани съчинения на писателя и той вече е на пазара.

Но Радичков не би бил Радичков, ако седнеше да пише роман според класическите изисквания на жанра и със сюжет, който утвръждава “социалистическия начин на живот”. Но пък ще се насладите на безграничния полет на авторовото въображение, библейска мъдрост, гротески и пародии, зашеметяващи метафори...