Полк. Стефан Нойков описва в мемоари защо загубихме в Първата световна война?

Издателство “Труд” преиздаде книгата на полк. Стефан Нойков

“Защо не победихме?”, пита и дава своя отговор от първо лице полк. Стефан Нойков – един от началниците на Оперативния отдел на действащата армия по време на Първата световна война (1914-1918 г.) в мемоарите си (КК “Труд”). Полк. Нойков е тежко ранен при атентата в катедралата “Св. Неделя” през 1925 г. и умира от раните си.

През 2015 г. се навършиха 100 години от участието на България в Първата световна война. Годишнината не бе съпроводена от дискусии или широко отразяване. Коя е причината? Дългият срок, който ни дели от това събитие, ли? Полковник Нойков определя своята истина като “обществен дълг” - да разкаже какво се е случило преди и след “отварянето на вратата на противника” в операцията при Добро поле: “Да се командва, значи да се предвижда. И тази предвидливост не липсваше на българското главно командване, само че то беше безсилно да накара да се възприемат неговите разбирания по воденето на операциите на Балканите и да направи да се зачита неговата воля. По този начин много работи бяха оставени на случая и всичкото упование за добрия изход на войната се градеше върху надеждата, че на Западния фронт Германия ще победи - надежда, която самото германско Главно командване беше изгубило много месеци по-рано от датата на българското поражение”.

Стефан Нойков сочи две основни причини за погрома на страната ни - умората на българския войник и факта, че България е оставена сама да се отбранява от Съглашението. Да припомним, че нейните съюзници - Германия и Австро-Унгария, изтеглят от Южния фронт войсковите си части.

“Защо не победихме” не е само мемоарна книга. Тя рязко се отличава и от появилите се след края на Първата световна война подобни на десетки други български военачалници. Книгата на полк. Нойков е по-скоро разширен вариант на доклад, който той подготвя и връчва на военния министър още през ноември 1918 г. Този факт придава на труда значение повече на документално, отколкото на мемоарно съчинение.

Сегашното второ издание е с предговор на проф. Милен Куманов.