Мистериите на Рудолф: Божествените камъни (Снимки)

Известната журналистка

Светослава Рудолф

публикува поредица за

тайните и загадките в

българската история

и действителност.

Четете в събота

“Мистериите на Рудолф”

Междупланетарният бизнес
скоро ще процъфти, смятат
търсачите на метеорити

Няма земни думи, с които да опишеш неземното. Да държиш в ръцете си нещо, дошло от Космоса, е пулс на сърцето. Не виждаш и не чуваш нищо! Освен камъка – тежък и гладък, сякаш топъл. Сякаш жив. Неслучайно го наричат “метеорит” – “божията сгур”.

В много страни по света търсенето и изследването на метеорити се финансира от държавата. Затова намирането им нараства главоломно. У нас няма лаборатория за изследвания, не се знае точно колко са падналите метеорити на наша територия и къде са кратерите. Единствените ентусиасти едва сега, от 4 години насам, се обединяват в асоциация БАТСЗМ и започват сами. И ето, в края на тази благосклонна есен те се събират в тесен кръг от трийсетина човека, за да направят първата на Балканския полуостров експедиция за търсене на метеорити –

на връх Свежен в

Стара планина

Оказва се, че нищо не е случайно. Мястото е посочил тайнствен професор от НАСА... Сутринта на билото на планината си е мраз, а прехвърча и дъжд. Мъжете, жените и децата, които нямат търпение да се впуснат в това приключение, не подозират, че самите те приличат на извънземни. Навлечени като в скафандри, те издухват струи пара, размахвайки металотърсачи и лопати. “Шефът” най-после идва, за да ги инструктира, да им раздаде светлоотразителни жилетки и най-важното! - секретната карта на терена, където преди десетки години се е разбил метеорит. В смисъл – ще търсим парчета от него на площ от 6-7 кв. километра, макар че е паднал в радиус от 100.

- Това е нещо уникално, което не е правено друг път – вика високо Кирил Стаменов, председател на асоциацията, за да го чуят всички.

- Ще търсите метеорити по карта, дадена ми от един американски професор от Калифорнийския университет за космически изследвания и НАСА. Обещах му, че ще му подаря метеорит, ако се намери. Той ми даде данни от сателита, който се намира над България. Още през миналия век тук е засечено паднало тяло, но дали се е пръснало във въздуха, не се знае. Ще вървите през гората. Днес ще търсите в лявата поляна над хижата, а утре – по дясната. Внимавайте! Наоколо бродят три ловджийски дружинки. Вече е 11 часът и може да има пияни ловджии. Съществува опасност да ви вземат за диви прасета в храстите и “бам”!... И друго! Имам официално писмо до директора на районния археологически музей в Пловдив, защото сме в исторически район. Той ме помоли, ако намерим движими предмети на културата – монети отпреди 1800 г., антични апликации и артефакти, да ги документираме и да му ги занесем. На дясната поляна има могила – да не се пипа! Дават времето да се оправи следобед, така че можете да търсите до вечерта.

- И им кажете да направят закон – ако намериш метеорит от Марс, да не те карат да го връщаш там, откъдето е дошъл! – подхвърля Климент Шопов, който е станал център на внимание с невероятния си джип всъдеход с австралийско окачване.

- Как е името на професора? – питам Кирил, преди да потеглим.

- Не мога да ти го кажа, защото той ми даде данните приятелски и може да си има неприятности – отвръща тихо Кирил. – Както виждаш, сме все отбрани хора. Защото не искам утре тук да стане Клондайк! – Кирил раздава няколко радиостанции, за да сме нонстоп в контакт и да не се изгубим в гората. – “Метеорит 1”, чуваш ли? – вика той.

- “Метеорит 2” - ду ю копи? – отвръщам аз, вече в роля.

В началото изглеждаше забавно. Някои носеха кирки, отдолу с магнит – та, като копнат, метеоритът направо да им се залепи. Разправяха, че имало и джипове, които мъкнат магнитни “вършачки” като ремарке. Макар да бе ясно, че по мързеливия начин, без копане, няма да стане.

- “Метеорит 1”! - чуваме гласа на Кирил по пътя. – В гората има мечок. Взима мед и други неща прави, така че си отваряйте очите!

Шегата настрана, за всеки случай се огледахме. Наоколо смайваща есенна шир и цялата Тракийска низина с безброй блестящи езера в краката ни.

- Статистически трябва да има метеорит на всеки 100 километра – обяснява спецът по метеорити Георги Пенев. Малки падат постоянно – те са, дето им викаме „падащи звезди”, а големи падат веднъж на 1000 години. Чувала ли си за проекта “Стар Дъст” на един норвежец Джон Ларсън – той ходи по покривите и събира микрометеорити. Падат всеки ден по много. Това е страшно интересно! Случва се

нещо от небето да ти

удари колата – това е

малък метеорит

Геолозите в България са регистрирали в миналото 6 паднали метеорита и са спрели дотам. Няма кой да плаща за командировки, за да се проверяват другите няколко сериозни сигнала. А и тези, които се знаят, са “българска история” отвсякъде. Първият метеорит е в Разград през 1740 г. Вторият – край с. Върба, Белоградчишко, през 1874 г. Третият край с. Гумошник, Троянско, през 1904-а, четвъртият в Силистра през 1917 г., петият в Коньово през 1931 г. и шестият в с. Павел до Велико Търново през 1966 г. За първия има следа само в някакви летописи, нищо повече. Вторият метеорит е открит от иманяри, които не разбират, че представлява ценност. Те го изоставят, така че после ученици го съзират по време на бригада в сливовата градина на селото. Директорът на гимназията го предава на музея по минералогия в Софийския университет. Но при демокрацията този музей е нападнат от крадци. Най-стойностните метеорити изчезват и се появяват в западни колекции, както и за продажба в e bay. Софийският университет няма снимки на експонатите и не може да докаже собствеността. През 2011 г. пещерняци откриват случайно метеорит край Девин...

Следват няколко часа бъхтене. Това означава да копаеш с кирки и ножове в спечената земя с висока трева и коренища. Да ровиш, превит на две, с голи ръце в пръстта. Но мисълта, че нещо ще блесне там, в дълбокото, ти дава криле... Така накрая един от групата се обяви за спец по подковите – бил събрал цяла торба, друг по гилзите, трети по станиолите. Вече всички различавахме, че капачките от “Шуменско” пищят различно от капачките от “Каменица”. Металните находки, изтърсени от найлоновите торбички пред хижа “Свежен”, показваха хода на събитията по българските земи – римски монети, хайдушки (турски) патрони, комунистически стотинки с петолъчки и лъскави цигански пендарки, сякаш шоуто на историята бе завършило с кючек.

- Един западен професор бе казал, че е голяма привилегия да намериш метеорит от земите на траките – казва Георги Пенев. - Но в България каквото сме намерили напоследък, всичко е шлака. В чужбина се пазят стари записи, хората събират информация, предават я, имат си списания, а тук никой нищо не отбелязва, няма наука, която да следи това.

Тук само една книга има на тая тема – “Камъни от небето” се казва. 1951 г. е преведена от руски и оттогава нищо! Нито някой се интересува, нито някой е засичал данни, нито е събирал свидетелства от населението, защото това играе значителна роля! В чужбина тази наука се развива от ХIХ век, обучават местното население – как да ги разпознават, като ги видят, да ги опишат подробно. Така е и в бившата СССР и резултатите не закъсняват – страшно много метеорити са намерени!

- В България може ли да видиш кратери?

- Има два кратера в България. Единият се казва София – 150 км е и е в гоцеделчевския район, отчасти в Гърция. Отпреди милиони години. Бил е почти със същите размери като този в Мексиканския залив, за който се твърди, че е избил динозаврите. А другият кратер е край с. Мартен, Русенско. Ямата го наричат местните. Не се знае как се е образувал – 21 метра. И още един кратер има, който един наш колега го откри на гугъл мапс, но трябва да се изследват скалите.

Те се разтапят
от удара
- трябва да се вземат проби и да се докаже. Той е 1,6 км. Ако има удар, парчета почти не остават, те се стапят. Големите метеорити навлизат с голяма скорост и атмосферата не може да ги забави много. А по-малките парчета могат да се намерят на около 300 метра от кратера.

Но докато с Жоро говорим, металотърсачите пищят.

- Ами сега, ако открием златна маска, кво праим? – ме поглежда заплашително той.

- Ясно, ще ме закопаете на мястото на маската! – отвръщам аз. Но спасявам кожата. Вместо златна маска от дупката се подава дълга ръждясала тел.

- Ще кажа на тоя от НАСА да си приземи сателита. – ядосва се Жоро. Ядосва се толкова много, че навежда скъпия си фотоапарат и снима в близък план една голяма, лъскава конска дърдонка. – Виж как излиза на снимката – същи метеорит! Какво ще кажеш?

- Абе фъшкия си е! И с фотошоп, и без.

- Ще я наречем “метеория”... През 1986 г. в. “Работническо дело” пише, че в с. Ружица паднал метеорит. Но бил затрупан от дебелия сняг. През пролетта намерили кратера, но никакви парчета. Едва сега в България започва това да се цени. В Япония са направили един паметник на метеорита. В Саудитска Арабия, в Мека – пазят метеорита като божество и го целуват. В Германия има един цял град, разположен в метеоритен кратер - Ньордлинген...

Безславно се завръщаме в хижата. Аз не ща и да чуя вече за американския професор, който ни прати за зелен хайвер. Кирил Стаменов ме успокоява. Показва ми парчета от най-скъпите метеорити – със скъпоценни камъни вътре. Възможно е в тях да се образуват дори диаманти. Човек не знае дали, като ходи и подритне някой камък, не рита милиони. Според Кирил не е далеч времето, когато междупланетарният бизнес ще процъфти. И сега, казва той, e bay е пълен с вселенски артикули на цени от 20 до 70 000 долара.

Георги Пенев измъква от джипа си лъскав черен куфар – така съм си представяла ядреното куфарче в Кремъл. От него вади чудо – мобилен уред за измерване на химичния състав на метеорити, камъни и всякакви природни обекти. Разбирам, че струва 20 000 евро. Заобикалят го лица с блеснали очи – всеки със своя камък, с надеждата за откритие, което, за съжаление, трябва да се провери. Овчарят Димитър Ангелов носи цяла торба. Камъните в нея са толкова странни, колкото и самата история, в която той се кълне.

- Викам си – това ще е извънземно нещо! Взимам един кон. И 6 часа път с кон от Карлово до местността Копените. Знаеш ли какво е да те друса кон 6 часа? Тук имам камъни 20 кила. Снимайте го - то е атракция! Където е паднало това чудовище, кратерът е дълъг 8 метра, широк 1,20 м, дълбок 2-3 метра. Може да е най-големият метеорит, който е паднал преди 500-600 години. Може да е най-голямата атракция за България. Аз съм Димитър Атанасов Ангелов от с. Христо Даново. Тракийско селце. Много хубаво, много прекрасно село. От 40 години съм в Балкана. Познавам го на пръсти. Обичам да ходя по Балкана, сам. Дали моите камъни са метеорити?

- Аз нямам способностите на баба Ванга – дразни се Кирил Стаменов. - Трябва да каже уредът – в метеорита има задължително желязо, никел и кобалт. Ако има желязо, го лови магнитът.

Ако не се залепва
кламерът за него,
не става.

По телефона ми звънкат – намерил съм метеорит! Когато придобия способностите на баба Ванга, мога да кажа какво е! От цяла България носят камъни. За да е метеорит, има три признака - отвън да е черен или кафяв. Да има тънка, разтопявана кора. Отвътре – камък със сребристи метални частици или ръждиви петна.

Личи си, че моите не са от днес или от вчера. Виж как са обгорели – мърмори овчарят, като прехвърля камъните един по един в торбата. Около него се натрупват многознайковци.

- Случайно ги намерих. За боровинки одих. А там няма рудник, затова не може да е шлака. Наоколо няма други камъни като тези. Те са дошли сякаш отдругаде...

- Колко искаш за един камък? – пита любопитен мъж с бомбе.

- Е, по 5 лева...

- Ако са метеорити, много евтино ги даваш. – зорко се обаждам аз.

Мъжът решава да не се мине и приключва преговорите доволен – овчарят му подарява камък, а той го черпи с един огромен топъл хляб и десет кюфтета. Но рано или късно часът на истината настъпва - за всяка ефирна мечта. Измерването показва - манганова руда. Овчарят, натъжен, нарамва торбата, тежка 20 кила, увива хляба и кюфтетата в хартия и отпрашва с тях към своето прекрасно селце. Вярно, току-що бе изгубил попрището на знаменит откривател, но не бе ли направил най-добрата сделка на деня? Ядене за камъни кой дава?

Какво последва ли? Ракийки и салати, бири и скари, чалга за тези, които обичат, тъничка луна и мъртвешки сън. Заради студа, дъжда, слънцето, вятъра, километрите и смеха. Зимен сън до пролетта, когато няма да има трева и метеоритите ще се оголят като на длан.