Португалците са нацията, която се наслаждава на собственото си недоволство, споделят от БиБиСи. За разлика от американците, които изключително много държат на своето щастие или поне претендират да изглежда така, меланхолията в португалската култура е трудно да бъде подмината.
Никой от обитателите на най-южната част на Западна Европа няма да ви пожелае "приятен ден". Всъщност и никой от тях реално не го интересува дали имат добро ежедневие околните. Ако пък някога се случи да сме в ролята на питащи и да се позаинтересуваме как я кара даден португалец, най-ентусиазираният отговор, който можем да получим е "Долу горе".
Ако често срещаме мрачни изражения върху лицата на местните - най-вероятно сме попаднали в Португалия. Това издават и самите статуи, красящи обществените им площади. В никакъв случай обаче не трябва да изпитваме някакво съжаление към тях, а напротив. 
Тези хора определено имат на какво да ни научат относно скритата красота и наслада в тъгата. Това удовлетворение от меланхоличните чувства, които властват в душата на португалеца, се капсулира в една единствена дума saudade. Друга такава, с абсолютно същото значение, не съществува, в който и да е чужд език. Тя е просто непреведима.
В подкрепа на португалското разбиране за меланхолията, изследване през 2008 г. показва, че тъгата подобрява нашата памет. По време на мрачни и дъждовни дни хората често си припомнят и преповтарят детайли, които са срещнали около тях, много повече в сравнение със слънчевите и топли. Дори тъжната музика има своите преимущества, понеже провокира въображението.
Превод и редакция: Зорница Йосифова
Коментари (0)
Вашият коментар