Графичните приказки на Петър Чуклев

Художникът направи 5-дневна изложба,

но за него не е юбилейна,

въпреки че малко преди това навърши 80

Можеш дълго време да съзерцаваш всяка една графика на Петър Чуклев. Вероятно той е единственият български художник, който населява всяка своя картина с толкова много детайли, прецизно изпипани и майсторски вплетени в цялостен образ.

А образите му са пищни, пленителни, невиждани, многозначителни, красиви. Всички, които се опитат да ги опишат с думи, казват, че са приказни, вероятно заради онези любими детски книжки, които той е изрисувал - “Зайчето и момичето” на Кина Къдрева (1966), “Хобит: Билбо Бегинс или Дотам и обратно” на Дж. Р. Р. Толкин (1975), “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол (1989) и “Приказки” на Шарл Перо (1990).

Сега десетки от неговите графики са в софийската галерия “2.0” на ул. “6 септември” 23, събрала ги за 5-дневна изложба на големия Чуклев. И е видно, че

не е изменил

приказния си стил

През март художникът навърши 80 години и много от неговите почитатели сметнаха, че това е юбилейна изложба. Той обаче не я приема по този начин, което всъщност няма никакво значение. По-важна е срещата на зрителя с огромния талант на Чуклев в графиката и рисунката.

По този повод писателят и изкуствовед Георги Шапкаров пише: “Преди повече от 40 години за пръв път видях творба на Петър Чуклев. Казваше се “Старият клоун” по Шарл Бодлер, изпълнена с графичната техника “суха игла” - лицето изпито и набраздено от дълбоки бръчки, погледът изразителен, с някаква затаена тъга, дългите пръсти на ръката чувствено извити нагоре. Онзи, който забавляваше и разсмиваше хората, излъчваше някаква скрита болка и умора от живота.

И днес не мога да обясня чувството, което изпитах тогава. Стоях онемял и потресен от дълбоката човечност на образа. Оттогава се привързах към изкуството на Петър Чуклев.”

Зад могъщото въображение на художника се крие скромен и учтив човек, който дори се притеснява от чуждото внимание. Затова оставя рисунките си да говорят вместо него.