Наш скулптор извая два паметника за евреите - в София и в Тел Авив

Момчил Цветков увековечи и първия ни автор на екозакони

8 юли 2016 г.

В градинката между парламента и университета (до Художествената академия) върви церемония по откриването на паметник, посветен на евреите, спасени от българския народ през 1943 г.

Говорят израелският президент Реувен Ривлин, българският му колега Росен Плевнелиев, кметът на София Йорданка Фандъкова и други високопоставени хора.

И никой дори не

споменава името на

автора на паметника

Момчил Цветков

Грешката всъщност е на пиарите на институциите, които просто не са си свършили работата. А Цветков  е широко скроен човек.

След края тържеството при него  идва група възрастни евреи, чиито родители или близки са спасени през онези страшни за Израелевия народ години на геноцид, който влезе в световната история с думата холокост.

Евреите стискат почтително ръката на българския скулптор и му благодарят за силното внушение, което излъчва паметникът. Внушение на спасение и живот, а не на смърт и безнадеждност. Момчил Цветков е впечатлен колко добре хората са разбрали посланието на творбата му.

Паметникът, изработен от бронз, представлява абстрактно разработена прегръдка между мъж и жена. В кухината между техните тела има нещо като сърце. Това е еврейският символ - звездата на Давид, като знак за милост - най-ценното в смелия акт на българите тогава. Знакът е сложен ниско и ненатрапчиво и човек трябва да приближи, за да го види.

Пластиките са две, напълно еднакви. Едната е в София, а другата в Яфа - най-стария квартал в Тел Авив, където живеят около 70 000 евреи с българско потекло. Зад проекта като инвеститор стои фонд “1300 години България”.

Момчил Цветков печели състезанието за паметника в спор с 18 екипа и 22 проекта. Жури от 12 души - художници, архитекти, инициативна група от Министерството на културата, общинари и представители на еврейската общност в България, го класира на първо място като най-близък до темата на конкурса.

Той изработва паметника за 4-5 месеца, но трябва да минат повече от 3 години, докато той бъден поставен край Народното събрание. Причината е в честата смяна на политическото статукво в държавата.

Малко след това приключение Цветков попада на друго предизвикателство. При него

чак от САЩ идва

достолепна дама

и казва, че лично го е избрала да направи баралефа на дядо й Димитър Христов - политик и министър. Дамата напуска България през 1963 г. - веднага след като завършва Политехниката. Архитектка е и иска да увековечи паметта на дядо си, като постави барелеф на стената на кооперацията в София, в която той е живял.

Димитър Христов е много интересна, но малко позната личност в българския политически живот. Роден е в с. Градец, Сливенско. Учи право, финансови и икономически науки в Женева, завършва и Историко-филологическия факултет на СУ. Членува в Прогресивнолибералната партия и 5-6 пъти е министър. От 1926 до 1930 г. ръководи земеделието и създава първите екологични закони в защита на българските гори.

Задачата на Момчил Цветков е трудна, защото няма запазени качествени фотографии на Димитър Цветков, по които да възстанови образа. В крайна сметка внучката приема барелефа без нито една забележка. Сега можете да го видите на сградата на бул. “Васил Левски” малко преди пресечката с ул. “Аксаков”. Обикновено барелеф се прави на празен фон, но Цветков полага главата на министъра на фона на планини в далечината.

Момчил Цветков е син на известния с универсалността и енциклопедичните си знания професор от ВИАС Евлоги Цветков. От баща си наследява рисуването, а във ваятелството се влюбва, след като посещава ателието на керамика Венко Колев и гледа как се ваят фигури от мокра глина.

На изпроводяк Колев му подарява чувал с глина и това предопределя пътя на младежа. “Голям кеф ми правеше да вая триизмерни фигури”, спомня си Момчил Цветков.

Тук му е мястото да кажа, че Микеланджело не обичал да го наричат художник, а ваятел. Според легендата в един разговор с папата той казал, че Господ е създал от глина човека, а той, Микеланджело, от глината създава богове.

Момчил Цветков влиза в Художествената академия от първия път в специалността “Керамика” и преподавател му е същият проф. Венко Колев - първичен, скромен и много талантлив човек. За рисуването го подготвя младият тогава Едмонд Демирджян, току-що е завършил академията. Момчил го помни като креативно емоционален и като човек, който много хубаво обяснява тайните на рисуването.

Момчил е прилежен студент и е късан само веднъж на изпит - по научен комунизъм. Като весел анекдот си спомня случката с един студент на име Боали, който е от Лаос. Той не е особено надарен с творчески възможности, но веднъж с революционен плам в очите заявява на проф. Колев, че е

готов да умре

за изкуството

“А не, не, в никакъв случай! Няма нужда да умирате!” - стреснат казва професорът и така спасява част от лаоската интелигенция.

Момчил Цветков завършва през 1983 г. и започва да прави монументално изкуство: керамични пластики, пана и стени, релефни композиции, из цяла България. Ако днес вече не са разрушени от новите собственици след приватизацията,можете да ги видите на стените на хотели в София, Сандански, Ловеч, Монтана, Русе, Димитровград, Шумен и даже на хотела в Правец.

Тогава има закон за обществените сгради - в стойността на строителната дейност се предвижда и процент за художествена украса. Сега такъв закон няма.

Досега Цветков има шест самостоятелни изложби. На един вернисаж в Дортмунд, Германия, през 1990 г. разпродава всичките си творби и за малко не остава да живее там. Но предпочита децата му да израснат в България.

През 2010 г. прави 2 релефни композиции - “Монетите по българските земи”, оформящи централния вход на Министерството на финансите.

Днес братството на скулпторите оцелява трудно. Художественият живот е в криза, конкурсите са все по-малко. “Докъм 2007-2008 г. хората купуваха изкуство, сега нещата рязко се промениха. Повече от 20 г. не влиза законът за спонсорство в изкуството”, казва Момчил и дава пример с д-р Георги Лазаров.

Докторът -

политемигрант, от

години живее в САЩ

Създава американска фондация “Сейнт Джордж фаундейшън” и чрез нея финансира паметниците на писателя Георги Марков и депутата Светослав Лучников в София. Парите за построяването им се отбиват от данъците му.

Момчил Цветков подготвя нова изложба. Той твори и керамика, и скулптура, и живопис. Като сменя материалите, сменя и мисленето и идеите си. Самопровокира се. Това обогатява и е по-лесно да се върви към нови предизвикателства.

Във вчерашния си брой “24 часа” написа, че големият Тед Кочев ще снима игрален филм за спасяването на българските евреи. Проектът е американско-канадски с немско участие. Наскоро режисьорът бил сред официалните гости на благотворителен концерт за набиране на средства, с които да бъде поставена паметна плоча пред музея на холокоста в Лос Анджелис.

Бих посъветвал екипа на Тед Кочеф да види паметника на Момчил Цветков. Едно негово копие би стояло чудесно пред музея в Ел Ей. А скулпторът Цветков би могъл да стане много полезен консултант на режисьора Кочеф.

СНИМКИ: АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ