Специален кралски указ позволява на проф. Николай Габровски да оперира в Белгия

След като изпитва на
гърба си уменията
на професорите
Габровски - баща и
син, Екатерина Генова
разказва любопитната
им история
в 54-минутен филм

“Аз обичам да си играя с татко. Но татко е много зает. Когато не е зает, татко спи.” Синът, написал тези къси изречения в свое ученическо съчинение, е проф. Николай Габровски и днес е не по-малко зает от баща си - проф. Стефан Габровски. И двамата известни и талантливи неврохирурзи.

Какво и как го умеят, журналистката Екатерина Генова изпитва на гърба си и това е една от причините да заснеме документален филм за тях двамата.

“Не съм афиширала моята история във филма, тъй като, ако го бях направила много лично, щях да омаловажа тяхната работа”, обяснява тя.

И все пак вижда с очите си и усеща с тялото си съвременната медицина, която се практикува от българските неврохирурзи в момента. Преди 10-15 години неин близък приятел пада и си чупи прешлени на гърба. Лежи в “Пирогов” 6 месеца в гипсово корито, защото така се лекуват счупените прешлени по онова време.

Сега Генова попада в същата клиника с подобно оплакване и

на 5-ия ден е на крака

“Вече се прилагат т.нар. гръбначни стабилизации. Въведени са от Николай Габровски в България и благодарение на тях болните и пациентите са изключително облагодетелствани”, разказва журналистката. “Прогресът в медицинските технологии е огромен и аз с журналистическо удоволствие установих, че той е влязъл и у нас, а специално в неврохирургията е благодарение на двамата професори”, обяснява Генова.

Това, което е изпитала на гърба си, е по-малката причина да реши да снима филма. По-важната е бащата Стефан Габровски. Тя го възприемала като много достолепен и затворен човек, който поставя бариера между себе си и останалия свят. Шест месеца по-късно, когато отива на контролен преглед при него, осъзнава колко сладкодумен и приятен събеседник е той. Проф. Стефан Габровски започва да ѝ разказва такива случки от своята лекарска кариера и за клиниките, които е създал, че тя вече знае как ще направи филм, за да остане всичко това като история.

Заради вечните и дълги операции, правени от бащата, и непрестнното му отсъствие от дома Николай Габровски отказвал и да помисли за медицина докъм 10-и клас. Семейството обаче живее в съседство до известния езиковед проф. Мирослав Янакиев. Един ден той предложил на Стефан Габровски да изпрати буйното момче да види прототипа на компютър, който имал. Днес баща и син Габровски твърдят, че това общуване с проф. Янакиев и светът, в който той е въвел Николай, е бил преломният момент, защото малко по-късно момчето вече е убедено, че иска да стане именно неврохирург. По думите на майка му това желание било трайно, даже доживотно.

Не е особено типично за България децата да наследяват професията на родителите си - нещо, което е естествен и мъдър процес в голяма част от света. Нещо повече, тук на това дори не се гледа с много добро око.

Дали заради тези особености на българските нрави, но точно за да не бъде обвинен, че е син на баща си,

докато е студент,

Николай Габровски

започва да работи

като санитар

После продължава като медицинска сестра в неврохирургията в ИСУЛ, която баща му създава. Таткото бил против, но синът убедено минава по всички стъпала в лекарската кариера. И днес двамата са в интересната ситуация Николай Габровски да е ръководител на клиниката по неврохирургия в “Пирогов”, а баща му - май негов подчинен. Макар че според тях двамата той не му е подчинен, защото е с консултантски договор.

Двете епохи, в които бащата и синът работят, предопределят голямата разлика в лекарските им съдби, забелязва Генова, слушайки разказите им. Въпреки това и двамата стигат до много големи постижения.

Първото пътуване на Стефан Габровски на конгрес по неврохирургия е дълго и трудно - тръгва с колеги и лада за Испания. По онова време разрешението за пътуване се дава от организацията “Туринг клуб”, която отпуска по 100 долара на човек за цялата командировка. Тези пари трудно могат да стигнат за отиване до Испания и връщане с кола, както и за живот там. Затова лекарите тръгват заредени с храна и с втори резервоар с гориво. Разбира се, по пътя ладата се разваля и те я оправят в сервиз в Швейцария, където 100-те долара как ли са изглеждали. В крайна сметка стигат до конгреса.

Проф. Стефан Габровски е участвал в още десетки научни форуми по света. На тях той е равнопоставен като лекар и докладчик, но като възможности да си купи книгата, която иска, или да стигне там, където другите живеят по време на форумите, е било доста трудно и унизително по неговите думи.

“В този смисъл синът му е по-голям късметлия, защото израства по времето, когато пътуванията не са толкова невъзможни”, разказва Генова.

И бащата, и синът

говорят много добре

френски

Съпругата на Стефан Габровски е живяла във Франция, той самият е франкофон. Синът им благодарение на френския си се запознава с белгиеца проф. Брочи - един от най-известните неврохирурзи в момента в света. Впрочем Генова го интервюира във филма. Чрез Николай Габровски го намира в Лос Анджелис и говори с него през скайп.

Българският лекар отива на стаж в клиниката на Брочи в Белгия. Според тамошните закони е забранено стажанти или чужденци да оперират, могат само да наблюдават. Брочи обаче издейства кралски указ, с който на Николай се разрешава да оперира по време на стажа си. Очевидно е видял у него потенциал на неврохирург. Дали и децата му - дъщерята Стефания, която е в 11-и клас, и по-малкият Богдан, ще го последват, още е рано да се каже според семейната традиция.

Голямата разлика между двете лекарски кариери личи още повече в развитието на медицината, показва камерата на оператора Цветан Недков и режисьора Росен Елезов. Екипът на филма присъства и заснема две операции за изваждане на тумори от мозъка. А по времето, когато Стефан Габровски започва да работи, са вземали биопсия да се установи дали туморът е доброкачествен, или злокачествен, и дотам. Туморите на гръбначния мозък също не са били пипани, а днес операцията им е всекидневие, обяснява и проф. Брочи във филма.

Неговото благородство помага много на Николай Габровски, но има

още един важен

жест, свързан със

Стефан Габровски,

който се оказва решаващ за създаването на клиника по неврохирургия в ИСУЛ. Проф. Параскева Стаменова - доайенът на невролозите у нас, се отказва от финансиране на апарати за нейната клиника по неврология. Така е купен модерен операционен микроскоп за неврохирургията. Защото не всичко е пари. И много рядко големите имена сред лекарите се интересуват само и единствено от тях. Напротив, повече ги вълнува развитието на медицината, за да са максимално полезни на пациентите си.

С идеята за документалната лента за двамата Габровски тръгва и поредицата “Съвременници” на БНТ 2. За нея телевизията снима 11 филма. “Дадох си сметка, че има много малко документални портретни филми, посветени на интересни българи, наши съвременници. Хората, които допринасят в своята област и за живота на другите, са малко търсени в медиите. Затова направихме поредицата”, казва Генова, която ръководи БНТ 2 и БНТ Свят.

Сред героите на филмите е млад българин, който се връща от Америка, за да отглежда пчели в родното си село и в София. Също аниматор, който прави анимационен сериал по българските народни приказки. Юрий Дачев снима филм за световноизвестния български художник Андрей Лекарски, който живее в Париж. Все още не е излъчена лентата за Аглика Генова и Любен Димитров - известното по света клавирно дуо.

“Още от времето на “Ах, тези муцуни” се интересувам от хората, които има какво да разкажат и които наистина допринасят за духовното и физическото развитие на останалите”, казва Екатерина Генова.