Малин Кръстев показва депресаря от ХХI век в пиесата "Иванов"

Стефан Мавродиев постави Чеховата пиеса в Младежкия театър

“Иванов” в режисурата на Стефан Мавродиев и Младежкия театър заслужава специално внимание по две причини. Първата е етична. Мавро би могъл да избере комерчески текст, който предварително да увери, че дълго време ще има публика заради обичайните комични положения, искрящи като шампанско реплики и характерното отпускане на актьорите, представящи атрактивни човешки типове.

Никой няма да

откаже на

Мавродиев,

след Бинев той е легендата на този театър. Той обаче избира Чехов, отдал се на мечтата да го осъществи целия в Младежкия, след като преди години изнесе там “Вуйчо Ваньо”. “Иванов” е трудна пиеса, защото съдържа трохи от бъдещите главни персонажи в основните пиеси на Чехов, без да ги завършва категорично.

Мавродиев отказва режисьорски приумици, за да блесне с този спектакъл, и се раздава изцяло на колегите си. Той се отказва и от досегашното обяснение (особено в руската традиция) на дълбоката меланхолия на Иванов, който очевидно е по-рефлективен и по-извисен от останалите в провинциалното общество.

Този Иванов лесно беше преместван от едно социално време в друго, за да “изобличава” средата, осигурила си безгрижен живот с повърхностни битови грижи, занимания за разтуха, интереси единствено за себе си.

Но душевната

битка между

пошлата среда

и неприспособимия индивидуализъм на Иванов не интересува режисьора. В ролята на мрачния, оплакващ се от себе си Иванов Малин Кръстев показва живия паметник на най-масовия болник на ХХIІ век, депресирания човек. Рационално мислещият зрител има да се чуди какво му е на този Чехов герой.

Така, както се чуди и самият Иванов. Останалите ще си обясняват неговата неспирна тревожност и чувство за вина с елементарните рефлекси на собствения живот – липса на пари, болестта на жена му (Гергана Христова) и забежките при красивата и далеч по-млада Саша (Рая Пеева), като лекарство срещу всеобщата самота. Чехов изпреварва собствената си епоха и предлага дисекция на депресирания човек, който не знае причините за загубата на енергията на живеене и пътя за превъзмогването ѝ.

Малин Кръстев толкова потъва в ролята си, че в един момент нататък и на нас става антипатичен. Мъжките изпълнения в това представление са по-живописни и разнообразни от дамските, сведени до находчиво избраните, но без промяна маски.

Над всички

блести Ивайло

Христов

в ролята на бащата на Саша, който изпомпва до дъно комичната сцена като пиян гостенин на Иванов и веднага след нея като свръхсериозен баща на булката, стъписан от срива на церемонията и неясното бъдеще на дъщеря си. Контрастът на емоциите е майсторски урок на Ивайло Христов. В спектакъла ярко се усеща грижата на Мавродиев за всекиго от колегите му. Той е намерил точния актьор за всяка роля, така че да се изпълни мантрата за това представление като чисто актьорско.

Можете да гледате “Иванов” на 15 и 21.12. и на 11 и 31 януари в Камерната зала на Младежкия театър.