Улици и градове с имена на национални предатели

Някои като Г. М. Димитров имат и паметници

Ние сме единствената държава, която уважава националните предатели. Имената им красят улици и градове, на някои са вдигнати и паметници. Славословят ги, поднасят им венци, скланят чела пред срамните им дела. Такъв резил няма в аналите на друг народ!

Става дума за мушмороци, които по необясними причини са влезли в пантеона на българската история. Емблематичен е примерът с Драган Цанков, по чийто булевард крачим всеки ден. Викали му Великият манго, защото като циганин се въртял да калайдисва политиката.

През игото

Драган Цанков

е турски чиновник

За вярност към империята е награден с орден “Меджидие”. До него свети и католически от Ватикана. Защото Цанков усърдно работи за откъсване от православието. През 1860 г. депозира молба до папата за приобщаване на българския народ към католицизма.

След Освобождението калайджията се обръща със задника напред. Става платен агент на православна Русия.

На 2 април 1886 г. директорът на Азиатския департамент в Петербург информира консула в Русе, че ще бъдат отпуснати средства за агитация против княза и правителството.

“Потребните суми ще се дават в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София г. г. Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов”, нарежда братушката.

Днес улици “Тодор Бурмов” има в София и Пловдив. Марко Балабанов е с табелки в столицата и Варна.

Тома Кърджиев

е гордост за Русе

Същата пролет адвокатът Тома Кърджиев отива в русенското консулство и откровено предлага да устройва конспиративни комитети. Азиатският департамент намира старанието му за похвално. За услугата неверният към отечеството Тома иска 20 000 франка. Издайнически документ сочи, че в крайна сметка прибира 45 000 франка.

Сега Кърджиев е гордост за Русе. Улица плюс музей и училище прославят името му. В школото азбукарчетата изучават родолюбивото му дело.

Ето го и Коста Паница… Минава за герой от Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. Хронистът на оная епоха Добри Ганчев пише:

“Майор Паница тогава бе взел командата на един доброволчески отряд. В тоз отряд участва и друг пияница и негодяй, русинът Неболсин. Воюването им бе кокошарство. Пиянстваха, развратничестваха, гуляеха. В с. Старопатица бяха изнасилили много моми и невести. Паница сам давал на сподвижниците си пример на разврат и разпътство.”

След войната

Петко Каравелов

иска да съди

Коста Паница

Спасява го патриотичното офицерство. Вместо злодея в затвора влиза самият Каравелов. Арестуван е през 1887 г. като подбудител на русофилските бунтове в Силистра и Русе. Тикат го в зандана “Черната джамия”.

Петко Каравелов обитава най-тъмната и влажна килия. Бай Добри свидетелства:

“Когато последният бе затворен в Черната джамия, Паница влиза в затвора, придружен от друг като него негодяй, от македонеца Робчето, съдържател на шантан, влиза и започва да бие нещастния затворник. Бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата. Хвалеше се по-после Паница, че бил накарал Робчето да содомиса бившия държавник.”

Името на насилника свети на улици в Банкя, Перник и Пловдив.

Свети Врач

става Сандански

С указ от 28 септември 1949 г. Свети Врач е преименуван на град Сандански. Свети Врач е празник на лечителите, отбелязва се на 1 юли. Яне Сандански е национален предател.

“Крайно жесток и отмъстителен - рисува го войводата Михаил Думбалаков, - както и безгранично подъл, той бе успял да обедини около себе си еднa група от несполучили честолюбци и полуинтелигенти, които върху безскрупулната революционна етика на Яне и подлостта на оръжието му градяха всичките си забъркани и недоносени социалистически идеали във връзка с македонските освободителни борби.”

През 1908 г. е извършена Младотурската революция, чиято цел е да запази териториалната цялост на империята. Младотурците прокламират създаване на единна османска нация от отделните народности в държавата. С нея османизмът ще пребъде през вековете!

Срещу 50 златни

лири месечно

Пиринският орел

е агитатор

на етническия компот за претопяване на българщината. Забележителна е неговата реч, изнесена на 17 юли в Неврокоп. Яне оглежда тълпата и се провиква:

“Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на Отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата."

“Ей, братя! - продължава платеният. - Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний - турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др., дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем...”

Отечеството с главна буква на Сандански се нарича Османска империя.

Благоевград

е резилът

на македонския край

През 1950 г. партията решава да преименуват и Горна Джумая. Името е турско, но вместо да сложат българско, комунистите избират големия родоотстъпник Димитър Благоев.

Той е от село Загоричане, но се отрича от българския си корен. На 10 декември 1917 г. депутатът Благоев заявява в Народното събрание: “Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете - уверява залата той, - аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.”

Апостолът на социализма по нашенско е апологет на македонизма. Македонската нация му е потребна за утопичната червена Балканска федерация. Освен македонската в нея трябвало да влязат добруджанската, тракийската и шопската нация. Името на България е заличено!

Диверсантът

Г. М. Димитров

Неговото име носи столичен булевард и метростанция. Има и паметник в двора на храма “Св. Седмочисленици”.

Гемето, както е известен, участва в антифашистката съпротива през Втората световна война. Автор е на диверсия за отравяне на водата на София. Да изгинат всички фашисти заедно с децата, бащите, майките, бабите и дядовците.

На 23 февруари 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: “Оказа се, че полицията заловила при резервоара на Боянския водопад в една барака чувалче с доста взривове, фитили и някакви съмнителни ампули.” “Откриването станало случайно от един ловец, чието куче влязло в бараката”, допълва Филов.

На това куче трябва

да се вдигне

паметник

на мястото на бронзовия Геме в църковния двор. Атентатът е финансиран от английските тайни служби. С над 100 килограма експлозив и радиостанция са екипирани заговорниците. Гемето пише манифест с девиза на Левски: “Ако загубя, губя себе си, ако спечеля, печели цял народ!”.

Г. М. Димитров не се затрива, остава в историята. На 25 февруари се мушка в английски дипломатически багаж и като пощенска пратка е експедиран в Истанбул.

По същото време действа друг национален предател. Кимон Георгиев е професионален превратаджия, участва в три пуча. През нощта на 19 май 1934 г. отива в двореца да съобщи, че законното правителство е свалено.

Царица Йоанна

разказва:

“Заговорниците влязоха в салона за аудиенции. Очакваха да заварят царя току-що събуден, объркан и по пижама. Трябваше обаче да се явят пред Борис, който беше облякъл униформата, прав до бюрото, облегнал ръце върху ефеса на сабята. Споровете продължиха до зори. Борис отказа да одобри новото правителство и предложи абдикация. Този разговор, така драматичен, има един любопитен завършек и ако се вярва на някои признаци, показваше бъдещето.”

“Случи се - документира царицата, - че излизайки от залата за аудиенции, подполковник Георгиев, който бе измежду най-радикалните и настъпателен, се подхлъзна на паркета, който бе лъснат предишния деен. Ботушът му остави на прага на кабинета на моя съпруг един дълъг черен отпечатък. Борис нареди да остане там, на това място, никога да не бъде измит.”

Скандалът

с ул. “Богдан Филов”

Той избухна през 2009 г., когато ул. “202” беше преименувана на бележития археолог и злополучен политик.

Израелското посолство веднага изготви протест: “Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население.”

Цифровата улица “202” е в столичния район “Витоша”. Пак там има улица “Йордан Бакалов-Стубел”. Ул. “Йордан Стубел” минава и през кв. “Витоша”. Ребус за пощальоните, които трябва да са шампиони по туристическо ориентиране.

Друг парадокс е ул. “Александър Божинов”. Бащата на българската карикатура е окарикатурен. Магистралата с неговото име е 21 крачки и я няма на картите!

Столичани крачат по

бул. “Адолф Хитлер”

В годините на Втората световна война софиянци крачат по улици с имената на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Виктор Емануил III. Това е израз на признателност, че тримата са помогнали да си върнем Южна Добруджа.

На 1 октомври 1940 г. е свикано тържествено заседание на Столичния общински съвет. Кметът Иван Иванов се изправя на трибуната, прави чупка в кръста и съобщава на аудиторията какво ще се преименува:

“С августейшето име на Негово кралско и императорско величество кралят на Италия и Албания и император на Етиопия Виктор Емануил III - сегашната ул. “Регентска” от паметника на най-светлия ни народен герой Васил Левски до моста на сегашния бул. “Евлогий Георгиев”; тази улица води към Мизия и Добруджа и занапред ще бъде преустроена в един от най-просторните и красиви булеварди на столицата.”

“С името на великия водач на победна Германия и райхсканцлер господин Адолф Хитлер - продължава Иванов - досегашния крайречен бул. “Евлогий Георгиев” от булевард “Виктор Емануил III” до улицата “Генерал Гурко”; на този булевард се намира германското училище и най-прекрасният кът на столицата - Борисовата градина.”

“С името на създателя на Италианската империя - финализира кметът, - великият водач на нова Италия, господин Бенито Мусолини - досегашният крайречен булевард “Евлогий Георгиев” от ул. “Гурко” до моста на бул. “Фритьоф Нансен”; по цялото протежение на този булевард е възправена прекрасната Витоша планина, на чиято хубост София дължи неувяхващата си слава още от времето на Древния Рим, за да бъде назован градът от римския император Константин Велики Моят Рим.”

Бурни и продължителни ръкопляскания!