Димитър Талев отказва по-голям хонорар за книга

(Продължение на разговора с дългогодишния шеф на книгоиздаването в България до 1990 г. Валентин Караманчев от броя от 21 декември)

-Г-н Караманчев, в предишната част на разговора ни казахте, че Богомил Райнов бил много достолепен човек. На мен обаче ми разказаха следната случка. В канцеларията на Симеон Султанов, директор на издателство “Български писател”, Богомил Райнов настоява да се удвои хонорарът за току-що отпечатаната му книга. “Богомиле - казва Султанов, - хонорувахме ти криминалния роман по най-високата точка от таблицата. Сега искаш още пари. А колко ще платим на оня, дето ще напише книгата на нашето време?” “А, Симеоне, ти за него не бери грижа, той ще я напише без пари!” - спокойно отговаря Богомил Райнов. И си тръгва доволен, хонорарът му е удвоен. Бил ли е възможен такъв разговор в онова време?

- Такъв разговор е възможен, но да ви кажа какво не е възможно в случая. Тарифата действаше и не е могло да му напишат хонорар над нея. Ако утре дойдат от държавен контрол, ще питат защо плащате толкова над тарифата. Друг беше механизмът да получават много пари, който беше безконтролен. Може да ти сложат максимума. Други биха се съгласили да бъдат доста под максимума, но тиражът да е голям!

- Как се плащаха хонорарите?

- За художествена литература основният тираж е примерно 4 000 броя. А като хонорар е писан максимумът от тарифната таблица. За всяка кола на първия тираж авторът получава съответния хонорар. За втория тираж получава още веднъж същите пари. При третия тираж получава 80% от сумата и т.н. при всеки следващ тираж. Затова борбата беше той да е голям.

Ако искаш пари,

трябва да имаш

тираж!

- Вярно ли е, че Димитър Талев веднъж отказал по-голям хонорар?

- Да, вярно е. Малко преди да стана директор на издателство “Народна младеж”, излезе книгата на Димитър Талев “Хилендарският монах”. Изненадах се, като видях, че тя беше пусната в раздела за детско-юношеска литература, а не като белетристика. Оказа се, че това е направено, за да се плати по-малък хонорар на автора, а издателството да реализира по-голяма печалба.

- В какъв тираж е издаден романът на Талев?

- 15 хиляди. По тогавашната хонорарна тарифа за него Талев беше получил 3-4 пъти по-малък хонорар. Срещнах се с него и му обясних, че издателството е постъпило нечестно към книгата му, но сме готови да поправим грешката си.

Без да се замисли, писателят каза: “Моля те, не прави подобна стъпка! Хонорарът ме задоволява и смятай въпроса за приключен. Да гледаме напред...” Ако се беше съгласил, Талев щеше да вземе поне три пъти повече пари.

По това време вече беше излязла неговата гениална тетралогия за българското възраждане в Македония, чиято художествена стойност и въздействие не можеха да се измерят с финикийски знаци.

- За съжаление малко писатели са мислели като него...

- И да се върнем към случая с Богомил Райнов. Не мога да си представя, че са могли да му платят двоен хонорар за книга. Сигурно е действал за тираж. Не 15 000, а 30-40 хиляди, а може би и за 50 хиляди.

- Според вас Георги Марков голям писател ли е?

- Много голям.

- Приживе писателят Любен Станев веднъж ми каза, че Марков бил свръхамбициозен, викали му Джери Лудото...

- Лудото не знам да са му викали, Джери го наричаха. Беше изключителна личност като характер. Човек, който не се съобразяваше с много работи. Прям и нестандартен.

В книгата си го наричам “Скитник между два свята”. Веднъж по нареждане на Живков бившият партизанин от отряда “Чавдар” Желязко Колев звъни по телефона на Джери, за да го покани на излет в планината в компанията на Първия.

И между двамата се провежда следният разговор: “Търся Георги Марков.” На телефона. “Нали не сте съименникът му, асистентът на Пантелей Зарев?” Не съм, оня е с един крак и ходи с бастун. Аз вчера си счупих ръката и е гипсирана. Така че съм с една ръка. Има и трети наш съименник, но той е без глава - председател е на Съюза на съветските писатели... Ето това в две-три фризи е Георги Марков - като смелост и находчивост. Иначе аз съм единственият, който не го пускаше да замине в чужбина...

- Как така не го пускахте?

- С Георги се заварихме в младежкото издателство на ул. “Калоян” 10. Той завеждаше отдела за фантастика и приключенска литература.

Един ден някъде към шестата година дойде при мен и ми каза, че трябва да замине по лична работа в чужбина. Според тогавашната практика трябваше и аз да подпиша формуляра от 6-7 страници, с който му се разрешаваше да пътува. Казах му, че няма да го подпиша, докато не приключи работата си в редакцията с ръкописите и съпътстващите ги документация. Той каза, че е много зает и няма никакво време.

Скоро след това една сутрин при мен дойде служител от паспортния отдел на МВР да ходатайства за Джери. После пристигна и Костадин Кюлюмов, мой земляк и съавтор на Георги в сериала “На всеки километър”. А

следобед ми

се обади самият

вътрешен министър

и шеф на Комитета за държавна сигурност Ангел Солаков: “Защо усложняваш работата с Георги Марков, с такъв голям писател. Знаеш, че и без тебе ще замине, но не може така...”

Извиках Георги Марков да дойде с формуляра и преди да го подпиша му казах един нашенски лаф: “Защо не кажеш, че си горски, за да ти дам брадвата си веднага?!” Той се почувства неудобно.

- Имали ли сте срещи с Тодор Живков?

- Да. Първият път беше, когато ние като младежко издателство отпечатахме за един от конгресите на Комсомола избрани произведения на Тодор Живков. Книгата се казваше “Тезиси на ЦКна БКП за работа с младежта и Комсомола” и трябваше да се раздаде на делегатите.

Милко Балев нареди да се изчисли хонорарът и да се занесе на др. Живков. Тогава още нямаше специална тарифа, тя се появи по-късно. Сумата беше 10 000 лв. Сложих ги в една чанта и право в Партийния дом. При Тодор Живков имаше един възрастен човек - касиера на ЦК. “По тоя човек тука - посочи Живков касиера, - пращам хонорарите за благотворителни цели. Една голяма част отиват в Правец за читалището...”

Нареди ми да занеса парите на Георги Атанасов, който тогава беше първи секретар на ЦК на ДКМС. Отстъпва ги на комсомолците, а те сами да преценят за какво да ги използват. Отивам при Георги Атанасов и му казвам какво е наредил Живков. “Браво - казва той. - И за какво можем да ги използваме?”

Казах му, че не бива да ги сложи в общия кюп и там те да се загубят. По-добре е с тези пари да стимулират млади научни работници за разработване на младежката тема. “Ако ги беше върнал на издателството, така щях да постъпя. Но Живков заръча да ги дам на вас”, казвам още на колебаещия се Атанасов.

Той ме послуша и мисля, че първата награда беше дадена на младия тогава социолог Стоян Михайлов, който по това време беше сътрудник на ЦК на Комсомола.

- А после се издигна до секретар на ЦК на БКП...

- Да. А от “Партиздат”

парите от хонорарите

на Тодор Живков

ги носеше главният счетоводител. Той вършеше това с голямо удоволствие, защото Живков го приемаше лично, черпеше го с кафе и коняк и си говореха.

- А как подготвяхте томовете на Тодор Живков?

- Аз бях задължен всеки ръкопис, след като е редактиран, и всяка, дори най-малката, брошура да занеса на Милко Балев в ЦК. Носех и три варианта на корицата и той да каже кой да пуснем. За събраните съчинения на Георги Димитров или Карл Маркс никого не питахме.

За едно такова съгласуване понякога съм висял с часове пред кабинета му, там винаги беше тарапана. Когато ми дойдеше редът влизах с трите варианта на корица и той обикновено ме питаше аз кой вариант харесвам. Посочвах му кой сме избрали и той обикновено се съгласяваше.

Веднъж ми каза: “Валентине, искам да знаеш едно. Смисълът на моя живот е дейността ми като помощник в творческото дело на Тодор Живков. Аз съм заявил, че ако прецени може да ме махне от Политбюро, да ме пенсионира, но да ме остави да се грижа и да редактирам неговите творби...”

(Край)

Цялото интервю можете да прочетете в електронното издание на "24 часа".