Сянката на генерал Каулбарс зад образа на генерал Решетников

Кой е човекът, първо воювал за българското освобождение, а след това настоявал Русия да ни окупира

За генерал Александър Каулбарс си спомнихме покрай скандала преди месец с един друг руски генерал - Леонид Решетников.

Сравни ги Светлана Шаренкова, която никой не може да обвини в русофобство. Напротив - тя е председател на форума “България - Русия” и член на ръководството на движение “Русофили”. Шаренкова напомни как руският генерал губернатор Александър Каулбарс, министър на войната на Княжество България в първите години след Освобождението,

прави неуспешен

заговор срещу

властта и е позорно

изгонен от България

Подобни грехове Шаренкова съзря и в поведението на генерала от КГБ, отговарял за България в руското външно разузнаване.

Дали Решетников се е месил във вътрешните дела на България и дали се е провалил в опитите да насочи страната ни в нова руска орбита, е рано да се каже. Факт е обаче, че той произведе скандал с непредизвиканото признание, че лидерът на БСП Корнелия Нинова е съгласувала с него - човека на Москва, номинацията на ген. Румен Радев за кандидат-президент. Обясненията на Нинова, че разговорът с Решетников за Радев се е случил 20 дни след официалната му номинация, потънаха в остри междупартийни разправии. И като че ли това бе целта.

Подобна е била и ситуацията преди 135 г. През август 1882 г. Каулбарс пристига в Княжество България, за да оглави министерството на войната.

По това време дипломацията на руския император Александър III застава зад идеята, че

руското влияние в

България може да се

възстанови само чрез

заплахи и груб натиск

Срещу уверенията на монарха, че ще се грижи бащински за интересите на братята българи, е поставена линията за пълно и безусловно подчинение. И тази линия в България трябвало да прокарва именно ген. Каулбарс, който е министър на отбраната в кабинета на Соболев в периода 1882-1883 г. В акцията по-късно се включва и неговият брат Николай Каулбарс, също генерал, който идва в София като дипломатически представител през август 1886 г.

Едва пристигнал, той започва да бомбардира българските управници с ултимативни ноти и заплашителни писма, с които иска да се отложат изборите за Велико народно събрание. По-късно настоява за освобождаването от арестите на офицерите, участвали в заговора срещу Батенберг. Дори предприема обиколка из Северна България, където открито зове военните гарнизони към пряка съпротива срещу регентството, което “не се съобразява с волята на императора”. Нещо повече - по настояване на Каулбарс

два руски военни

кораба акостират в

пристанище Варна

като демонстрация

на сила

В официален Петербург се разнесли и призиви за спешна окупация на България.

В тази взривоопасна ситуация българското правителство проявява рядка търпимост и отстъпва пред повечето ноти на Каулбарс. За император Александър III обаче възстановяването на руското влияние в България може да стане не чрез избор на княз, а “чрез свалянето на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър”. Водачите на опозицията начело с русофила Драган Цанков, дори молят Каулбарс да изпрати в България руска военна бригада във Варна, както и основно да се подмени българският офицерски състав с руски. За реализацията на своя замисъл Каулбарс залага и на корпуса български офицери, получили образованието си в нейни военни училища. Те организират бунтове в Русе и Силистра за сваляне на временното правителство.

След като опитът за пълно подчиняване на Петербург не успява, почти целият руски дипломатически корпус напуска България.

По ирония на съдбата 30 г. по-късно Александър Каулбарс се връща в България, бягайки през Турция от болшевишката революция. Не се застоява обаче дълго и продължава към Франция. Няма точни данни защо не се е установил в България - дали заради лошия му спомен от престоя у нас, или заради лошите спомени на българите за неговите подвизи.

В българската военна история Каулбарс остава с опита си да реорганизира новата ни армия, формирайки пехотни и кавалерийски бригади. На него до голяма степен се дължи и определението на Сръбско-българската война от 1885 г. като “войната на капитаните”. В годините на своето министерстване Каулбарс фаворизира руските командири във войската и

постоянно отказва

повишения на

български офицери Така армията се командва главно от капитани и тук-там някой майор. Което обаче не им попречва да отблъснат сръбското нашествие и да гонят неприятеля дълбоко в неговата територия.

Александър и Николай Каулбарс са потомствени дворяни от немско-шведски произход. Предците им са се заселили в Русия по времето на Петър I. И двамата участват активно в Руско-турската освободителна война.

През Първата световна война Александър Каулбарс командва авиацията на руската армия. Умира на 81-годишна възраст в Париж, Франция. Николай си отива по-рано - през 1905 г. в Петербург.

Захари Стоянов: Русия, нашата фатална освободителка!

Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля?

Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци, с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България?

Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?

Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация?

Кой унизи и се подигра с България, като ѝ препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и Великото народно събрание, обяви за незаконни с единствена цел да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: “Дойдете и ни спасете”.

Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!”

(Из статията “Кой?” на Захари Стоянов, 1886 г.)