Наследството на Николай Добрев

Бившият вътрешен министър е политикът, спасил България от гражданска война и национална катастрофа

Малко политици наистина заслужават мястото си в историята, но Николай Добрев със сигурност е един от тях. И един ден със сигурност ще влезе в учебниците като политика, взел едно от най-тежките решения за себе си и за БСП - да се откаже от властта в името на това държавата излезе от дълбока политическа криза и да се възстанови мирът между гражданите. Той е човекът, спасил страната от гражданска война след протестите от януари и февруари 1997 г.

Днес, 20 години по-късно, историята показа, че малко политици са способни да поставят националния интерес над партийния.

Да започнем от началото.

Годината е 1996-а. На власт е правителството на Жан Виденов. Николай Добрев е вътрешен министър в кабинета в оставка на Виденов. Той е наследил на този пост Любомир Начев, който е принуден да подаде оставка, след като е уловен от медии да се весели с манекенки няколко часа след като в столичния квартал “Люлин” са застреляни трима полицаи. Именно при Добрев започва реформирането на МВР.

Управлението на Виденов ще бъде запомнено със съсипването на банките, хиперинфлацията и връщането на плановата икономика, то е съпътствано от поредица скандали. Първо е смъртта на 14-те войничета през август предната година. В същия ден като първа новина е показан премиерът, който рипа хоро на центъра на Копривщица. Следва зърнената криза, после идва провалената икономическа политика, недоволство срещу повишените цени на парното. Извършено е първото политическо убийство в най-новата ни история - на бившия премиер Андрей Луканов. Страната е в най-голямата криза изобщо в историята, сравнима е само с падането под турско робство.

През есента на 1996 г.

огромното

недоволство от

властта прераства

в масови протести

и уличен натиск

Държавата е фалирала, изправена е пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца в началото на 1997 г. цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лева. Унищожени са спестяванията на мнозинството българи, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

Кризата е толкова голяма, че на извънреден конгрес на БСП навръх Коледа - 21-23 декември,

Виденов подава

оставка като

премиер и лидер

В партията го наследява Георги Първанов. Дни по-късно извънредно се събира и 37-ото НС, за да приеме оставката на кабинета.

На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев. Той приема след доста колебания, защото, както сам признава: “Хората на улицата са гладни и до това дередже ги докарахме ние.” Надделява обаче желанието му да успее да състави заедно с коалиционни партньори и с експерти силен управленски екип, който да подготви и да реализира програма за излизане от кризата.

Два дни по-късно - на 10 януари, президентът Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари, отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по конституция. Опозицията в парламента обявява национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с

обкръжаване на сградата и

с опит за погром и палеж

Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват демонстрантите. Десетки са ранени.

10 януари е върховното изпитание за Добрев като вътрешен министър - само една негова заповед в онези часове можеше да превърне площада в бойно поле, а България в арена на гражданска война.

Протестите продължават и в следващите дни. На 28 януари новият президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство.

Той започва срещи с всички партии, с експерти и синдикати, за да направи широк експертен кабинет, тъй като е убеден, че еднопартийно правителство няма шанс. Бързо обаче става ясно, че ресурсът на доверие към БСП и вътре, и извън страната е изчерпан.

Петър Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата. Иван Костов пък предупреждава, че опозицията ще насочи целия си натиск върху Добрев, за да не успее да направи второ правителство на левицата.

Три дни в началото на февруари БСП провежда мъчителни заседания как да постъпи. Добрев нееднократно обявява, че няма как да състави кабинет, че вътрешната и международната изолация на партията е факт.

Предупреждава, че ако все пак успее да прокара правителство в парламента, то ще трябва да хвърли полицията срещу улицата.

Не така мислят обаче

хардлайнерите в БСП,

които настояват левицата

да има втори кабинет

Червеният пленум го притиска на всяка цена да сформира и прокара правителство.

Добрев вече е взел решение да върне мандата. Късно на 3 февруари казва в интервю за Ройтерс: “Моето мнение за решаване на кризата в България е в пълна хармония с позицията на ЕС. Тя има три пункта - политиците да се разберат за датата на изборите, аз подкрепям и съм радетел за предсрочните избори. Второ, да се споразумеят по програмно, преходно или коалиционно правителство. И трето, да се възстановят разговорите с МВФ. Ще върна мандата при тези условия.”

Така на 4 февруари Добрев и Георги Първанов

отиват при президента

с 2 папки,

около които има много легенди, но и с решение да върнат мандата. Което и правят. Така Добрев спасява България от четвърта национална катастрофа. По-късно препотвърждава решението си и пред членовете на Консултативния съвет по национална сигурност, който Стоянов спешно събира още същия ден. КСНС завършва с подписване на декларация за национално съгласие между всички партии и споразумение за провеждане на предсрочни избори. С това се слага край на продължителните масови протести.

На 12 февруари президентът Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37-ото НС и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април. Първото решение на служебния кабинет на Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.

Така след 4 февруари Николай Добрев

печели хората по улиците,

но губи много другари

на “Позитано”

Заради решението си Добрев е подложен на другарски съд и нарочен за предател от много от съпартийците си. Те не могат да му простят, че предава доброволно властта в ръцете на СДС и не позволява на партията да довърши мандата си. Чуват се гласове да бъде изключен от партията.

Самият Добрев по-късно казва: “Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това.” Остава редови член на БСП до смъртта си две години по-късно.

Кирил Добрев взе кабинета на баща си на “Позитано”

Името Добрев носи отговорност. Това признават наследниците на Николай Добрев и днес, 18 години след смъртта на баща си.

Синът му Кирил Добрев го наследи в политиката и днес седи в неговия кабинет на “Позитано” 20. Той е организационен секретар на БСП и депутат от левицата няколко мандата. Кабинетът прилича на музей в памет на баща му - с негови снимки, тефтерчето със записки от събитията отпреди 20 г., първия му мобифон.

“В първия момент винаги ме приемат като сина на Добрев, но излизам от среща или разговор като Киро Добрев. По-скоро името ми помага, но има и моменти, в които действително ми тежи”, споделя той.

Кирил казва, че никога не е излизал от политиката и е бил неотлъчно до баща си през последните години. От онези години познава повечето хора, с които работи днес. “Влизането ми в политиката стана естествено, без предварителни уговорки. След като баща ми почина, бях привлечен в партията”, казва Добрев. Признава, че не му е комфортно непрекъснато да го сравняват с баща му, защото е по-различен и с друг темперамент. Но пък вижда много от качествата на баща си в сина си Николай. Той ще навърши 20 години този февруари. Учи мениджмънт на инвестиционния и финансовия риск в City University of London.

Кирил Добрев има и дъщеря - 10-годишната Ема.

Като точно копие на Николай Добрев обаче приятелите му сочат дъщерята Марияна. Тя направо е одрала кожата на баща си - само за миг да се навъси, и всява страх като него.

Самата тя признава, че много си приличат. Не само на външен вид, но и по характер: “Наследих от него критичността. Като него мразя излишните приказки и казвам всичко директно. Винаги имам готов отговор и готово решение. Не се захващам с неща, които не са ми по силите.”

10 г. Марияна бе дясна ръка на Георги Първанов в президентството. Но няма интерес към политиката и не обича публичността. “Това за политиката не се предава по наследство. Когато съм имала за пример човек, за който със сигурност мога да кажа, че бе политик от класа и държавник, ми е трудно да възприема сегашните политици”, казва тя.

След излизането си от “Дондуков” 2 Марияна мина в частния бизнес. Има фирма и с единия от синовете на Първанов. А днес е в отпуск по майчинство, за да гледа двумесечната си дъщеричка Димана.

Съпругата на Добрев - Елка, почина преди година.

Като малък внукът Николай рецитирал и пеел на дядо си в болницата

Николай Добрев - внукът на известния политик, наследил изцяло имената му, е бил на 2 години и няколко месеца, когато именитият му дядо почива. Затова и няма свой реален спомен от него, а си е съставил образ по разказите на близките си.

“Николай беше първия внук в семейството, още повече - носеше неговото име. Никога няма да забравя как го качваше на нощното шкафче в болницата да му рецитира стихчета и да му пее детски песнички. И му даваше по 5 лв.”, връща се назад в годините Кирил Добрев.

“Знам, че е бил изключително авторитетен човек. И винаги се е стремил да помогне на хората, дори така да загърби семейството си или да ги постави на втори план”, казва за дядо си Николай Добрев-младши. А баща му го допълва, че винаги е поставял проблемите на хората пред тези на семейството. Особено като кмет на “Надежда”.

Днешните млади не знаят кой е Николай Добрев, категоричен е внукът му. “Повече приятели от близки семейства са слушали за него от родителите си. Иначе сами да се поинтересуват - не ми се е случвало. Много малко от младите хора днес се интересуват от политика, а още по-малко от това, което се е случвало в България в онези години”, разказва той. Но пък знаят кой е баща му, тъй като с цветистия си език Кирил Добрев неведнъж е попадал дори в “Господари на ефира”.

Кирил Добрев: Николай прилича на баща ми и ще бъде по-добър политик от мен

Николай Добрев: Рано ми е за политика, нека направя кариера

-Навършват се 20 г. от знаковата дата 10 януари, предстои и друг важен за семейството ви ден - 4 февруари. Какво знаеш ти, Ники, за онези дни?

Кирил Добрев: Ники се роди на 9 февруари 1997 г. - 5 дни след като баща ми върна мандата. И беше голяма радост за семейството след всичко, което преживяхме тогава.

Николай Добрев: Имам идея какво се е случило тогава, но само от разкази на хората около мен.

- Какво разказвате на сина си за онези времена преди 20 г., г-н Добрев?

К. Д.: Много сме говорили за онези дни. Разказвал съм му всичко, което съм усетил и знам от баща ми. За партията, за ситуацията в държавата тогава, как и кой я източваше, за фалита на банките, за зърнената криза... И за това, че баща ми бе човекът, който трябваше да извади горещия картоф - хем да запази партията, хем да спаси народа от гражданска война.

Дълги години постъпката му беше осъждана от хардлайнерите в партията, наричаха го предател, искаха да бъде изключен. Защото те “тая власт с кръв са я взели и само с кръв могат да я дадат”. Но днес, в модерните демократични общества, вече виждаме, че когато едно управление не върви, е най-нормално да подадеш оставка и да дойдат следващите.

Ако се замислим, поколението, родено тогава, което нищо не помни за онези времена, днес вече гласува. Затова е важно какви впечатления придобива той за нашата партия. Когато съм излизал и съм критикувал ставащото в БСП, това съм имал предвид. Защото онова поколение, свързано политически с 1997 г., продължаваше да управлява партията допреди няколко месеца. Опитваха се да бъдат ментори и преди 20 г., и днес - на поколението на моя син. Няма да стане. Срещу това съм се борил - както идват нови поколения, така да идват и нови лица в БСП.

 - Опитвате ли се да убедите сина си да влезе в БСП?

К. Д.: Не. Искам той да е наш симпатизант, да харесва политиците в БСП, действията на БСП, да му допада - на него и на неговото поколение, начинът, по който БСП утре ще управлява. А не да гласува за БСП само защото баща му е в тази партия. Ще ви кажа нещо съвсем честно - когато Ники гласува за първи път на местните избори 2015 г., той се бе спрял първо на ВМРО. Но след дълги разговори в крайна сметка гласува за БСП.

Н. Д.: Държа да подчертая, че това беше при старото управление на БСП, на т.нар. фараони. Техните послания бяха доста овехтели и лишени от всякаква градивност. Като 18-годишен човек нямаше как да ми допаднат тези хора като политици, както и нещата, които те предлагаха, говорейки основно за пенсии и социални помощи. Нито дума за образование, реализация, перспектива. Как това може да грабне един млад човек? Затова нямаше никаква причина да гласувам за БСП, освен това, че баща ми и дядо ми са свързани с тази партия. Но в крайна сметка надделя чувството, че трябва да се подкрепяме. Нали в това е смисълът на семейството...

- Ники, ще станеш ли член на БСП?

Н. Д.: Един ден може и да стана. Рано е за това. Интересувам се много от политика и един ден би било чест за мен да се занимавам с това. Но за да си качествен политик, първо трябва да се изградиш в кариерата си. Политиката трябва да има интерес от това дадена личност да участва в нея, а не обратното. Нали в това е смисълът - да си способен да помогнеш на другите да имат по-добър живот. Затова на 20 г. е рано да мисля за политическа кариера.

К. Д.: Опитвам се да не се бъркам. Не съм вземал отношение дори, като избираше специалност в университета. Сам реши да учи финанси и рискови инвестиции. Факт е, че рискът го привлича много.

- Но мечтаете да го видите един ден в политиката?

К. Д.: Да. Той има качества за това.

Единствен Николай

от цялото семейство

проявява интерес

към политиката

и с него си говорим на такива теми. Той е моят лакмус за реакцията на младите хора към определени политически процеси - как изглеждаме през очите на неговото поколение.

Иначе се опитвам да държа семейството си далеч от политиката. Винаги ми е тежало как глупостите в интернет ще се отразят на децата.

Н. Д.: Никога не са ми се отразявали, не ги вземам на сърце. Дори на шега съм показвал такива писания на приятели да видят, че съм син на мутра. Знам истината и нищо от това, което се пише, не може да ме засегне.

К. Д.: Ще ви разкажа нещо, което той не знае. Каквито и бели да е правил в училище, защото там са ме викали само по лоши поводи, веднъж ме дръпна класната и ми каза: “Толкова е харизматичен, толкова обаятелно и добре говори. Когато презентира нещо, класът го гледа зяпнал. И обратно - когато на него му е безинтересно, ми разваля часа.” Това е най-важното качество за един политик - да може да задържа вниманието на хората, да го слушат с интерес. Баща ми беше същият - гледаха го и го слушаха със затаен дъх.

Но е важно да напълни със съдържание това, което говори, затова го натискам да учи. За мен няма съмнение, че би бил добър в политиката, но искам преди това да е много добър в професията си.

- Като гледате Николай, какво друго от баща си виждате у него?

К. Д.: Също като баща ми е природно интелигентен. Интересува се от странични неща, далеч от ежедневието. Отдава му се да е център на внимание, да е закачлив в разговорите, да привлича хората. Лесно общува, обаятелен е. Освен това всяка дума при него е премерена, както беше при баща ми. Аз говоря повече джаста-праста, повече с емоции. И

тази емоция

винаги ми изиграва

лоша шега

Докато Ники е като баща ми - по-умерен. Думите и на двамата са като жълтици. И съм сигурен, че той ще стане по-добър политик от мен.

- Ники, с баща ти често сме говорили за тежестта на фамилията Добрев. Как се чувстваш ти - внукът на Николай Добрев?

Н. Д.: Не ми тежи фамилията. Може би някои хора смятат, че трябва да нося по-голяма отговорност заради фамилията си от моите връстници, но аз не съм съгласен. Всяка личност е индивидуална. Никога не съм се притеснявал да казвам кой съм, това не ми е пречело.

- В какви ситуации критикуваш баща си?

Н. Д.: Понякога има поведение, което не подхожда на сериозен политик. Веднъж нарече депутат от ГЕРБ плешив и грозен. Или изказването му за жените, че ги предпочитал за други неща. Не отива на един политик да говори така, олеква в очите на хората.

К. Д.: Критикува ме често. Не се сърдя, напротив. Освен че ми е син, Ники ми е и приятел.

- Чух ви да си говорите на “брат”?

К. Д.: Да, на “брат” сме си. Майка ми беше много потресена от начина, по който общуваме двамата. Не го намираше за нормално. Не можеше да си представи как син може да вика на баща си “брат”.

- Представяте ли си да се обръщате към Николай Добрев-старши на брато?

К. Д.: Абсурд! Та аз заставах мирно дори когато говорех с него по телефона.

Аз се опитвам да компенсирам с Ники всичко, което не съм имал като отношения между баща и син. Не че баща ми е бил лош. Но той беше изключително строг, винаги съм го възприемал като последна инстанция. И съм знаел, че колкото и да объркам нещата, той ще ги оправи. Т.е. е човек, на когото можеш да се облегнеш.

Днес ме е яд

най-много, че не съм

имал възможност да

общувам достатъчно

с баща си,

както се опитвам да общувам с Николай. Чувствах баща си много близък, но той не ми беше в ежедневието. Докато аз се опитвам да съм в ежедневието на сина си и да си говорим и споделяме дори дребни проблеми. Баща ми нямаше такова време за мен. И се опитвам да компенсирам. Въпреки всичко живея с угризението, че мога да направя още за децата си като време и отношение.

- Какъв баща е Кирил Добрев?

Н. Д.: Като баща е строг, но когато има защо. По принцип той е доброто ченге в семейството. Майка ми повече ни строява. Но когато има нещо наистина сериозно, за което трябва да ни се карат - той въдворява ред. И все пак отношенията между мен и него са различни от тези между сестра ми и него. От малък ми стигаше само един поглед, за да замръзна, докато сестра ми изобщо не го отразява.

- Тя е галеното момиче на тате, така ли?

Н. Д.: Да. Тя изобщо не му се плаши и шашка. Докато аз, когато направех нещо, той само ме поглеждаше и разбирах, че работата не е на добре.

- За какво ти се е карал?

Н. Д.: Най-сериозно ми се е карал за училище. За него най-важното са учението и поведението ми в училище. По тази тема най-много сме си имали проблеми. И често сме ходили и при директора.

К. Д.: Тази буйна кръв, която кипи във вените ни, ни се отразява. И както и аз съм имал проблеми в училище, така и Ники. Радвам се, че в крайна сметка нещата минаха благополучно и завърши добре.

- За цигари, алкохол, момичета разправяли ли сте се?

Н. Д.: За тези неща по-малко. Не че не ходя по дискотеки и съм от най-примерните, но не сме имали проблеми. Били сме точни един към друг и затова не се е стигало до скандали.

К. Д.: По тази тема съм либерален. Всички сме били на 18-20 г. и знаем как се купонясва. Радвам се, че не се крие и не ми заляга. Когато си е пийнал, си е пийнал, не го крие. Пак се опитвам да компенсирам - аз е трябвало да се прибирам в 22 ч, тръгвал съм си първи от купон. Криех цигарите в асансьора до 24-25 г. Няма нужда да се крием, по-добре да говорим.

- Кога слагате политиката пред семейството?

К. Д.: Семейството ми винаги е разбирало политическите ми ангажименти.

Н. Д.: Никога не е поставял политиката пред семейството, особено когато става въпрос за нещо сериозно или за здравето на някой от нас. Но това не важи за семейните отпуски и почивните дни например. Цялото семейство сме се опитвали да го разбираме, когато не можем да отидем на почивка заедно заради негови ангажименти. Правим опит на всички семейни празници да сме заедно и успяваме. За другите неща не е толкова драматично, никога не сме го правили на проблем.

К. Д.: Това е нещото, за което полагам максимално усилия - да не ощетявам семейството си заради работата. Защото като дете, ако нещо ми е липсвало по празници и ваканции, това е бил винаги баща ми. Ние на море никога не сме ходили четиримата - баща ми, Елка, аз и Марияна. Винаги сме били в различен състав. Това се опитвам да компенсирам със семейството си. И, като слушам Ники, явно пак не успявам.