Самозванци се изкарват роднини на Ботев

Поетът няма кръвни наследници

По волята на съдбата Христо Ботев няма кръвни наследници. Самозванци обаче си имплантират негови гени. Пишат спомени и чертаят фамилни дървета. Стават медийни звезди, трупат слава и пари. Народът им вярва!

Корените на Ботевия род са в Карлово, Сопот и Калофер. Дядото на поета се казвал Петко. Бил бояджия и гайтанджия, държал кръчма. “Дядо Петко беше едър, напет и с бяла брада - портретува го един съвременник. - Кръчмата му в Карлово беше в Табашката махала до реката. До вратата имаше чешма с два чучура и вътре - градина с голям висок кестен, който всяка година много раждаше и под който лете гостите пиеха вино и ракия…”

Петко взема за жена сопотненката Ана, сестра на протосингел Кирил Нектариев. Раждат им се две дъщери, а през 1815 г. и син Ботйо. Това е многозаслужилият просветител Ботйо Петков. Със солидно образование, той е поканен за учител в Калофер. Реформира та мошното школо като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Урежда библиотека и книжарница. Превежда, преработва и издава полезни четива.Най-значителното е “Критически издиряния за историята българска” от Юри Венелин.

През 1845 г. даскал Ботйо отива под венчило с калоферката Иванка Дрянкова. Някои приятели пропускат да му честитят и той пише на един в Одеса: “А вий, ако и да ми не пожелахте, аз съм благополучен и щастлив, защо взех една българка, която нищо друго не знае, освен да ме люби искрено и да ме слуша. У мене сиромашия до колене, но съм щастлив.”

Сиромашията мъчи Ботйо Петков до края на дните му. През 1862 г. калоферските чорбаджии намаляват заплатата му от 13 000 на 9000 гроша. По-грозното е, че го унижават. На 3 септември

даскал Ботйо се

оплаква на Станчо

Радинов в Цариград:

“Вий познавате, че по Велики Заговезни, кога калоферци ходят на монастиря, то се събират на еснафи. В едно събрание от по-първите в Калофер предложих въпрос: с кой еснаф е по-прилично да отида и аз на монастиря? Един отговори: “Телчарите, говедарите, камзамалите и учителите са един еснаф, съберете се, та идете на монастиря.” По-прав ответ от тоя не може да бъде. Въистина у нас гледат на учителя като на говедаря: както викат на говедаря, също така и най-долний има право да вика върху учителя.”

Омерзен духовно и сломен физически от туберкулоза, Ботйо Петков умира на 26 юли 1869 г. Въпреки недоимъка заедно с Иванка дават живот на девет деца. Първородният е Христо на 25 декември 1847 г. После идат шест братя и две сестри. Момичетата и две момчета бащата погребва приживе. Петко, кръстен на дядо си, умира парализиран през 1872 г. От братята остават Христо, Стефан, Кирил и Боян.

Парашкева Шушулова

е от първите

либета на Ботев

Другата е Мария Горанова, на която посвещава “Пристанала”. Тези сърдечни увлечения не стигат до брак. Съпруга на поета става Венета Рашева. С моминско име Везирева, тя е родом от Търново. Там била омъжена за Дончо Петров, от когото има син Димитър.

През 1868 г. го напуска и отива да живее в Букурещ при вуйчо си, митрополит Панарет Рашев. В неговия дом е българското училище, където учителства Ботев. Тук двамата се срещат. “Безпаричието ще да ме принуди да се оженя, за да мога да работя, но недей мисли, че моята шия влиза в хомота”, пише Ботев на Иван Драсов.

Поетът разчита на вуйчото владика, но той отказва благословия. Против волята му през юли 1875 г. Христо и Венета заживяват под един покрив. Църковен обред няма, Ботев заявява, че неговата дума е достатъчна.

“Вечерта станало и нещо като увеселение - хроникираЗахари Стоянов, - гдето присъствали и всичките хъшлаци. Играло се хора, пели се песни и пр. Доктор Странски, съотечественикът на младоженика, присъствал още и като кум, и като побащима, и като свидетел.”

Семейството

се настанява в

покрайнините

на ул. “Румеора” 15

Със спестяванията на Венета е изплатена печатарската машина на в. “Знаме”, но Ботев не може да се отърве от безпаричието. В края на годината той посреща двама емигранти. Иван Андонов разказва:

“Тръгнахме и тримата заедно, вървяхме доста надалеч от центъра, в един краен квартал, и влязохме в къщата му, която се състоеше от една стая, с едно малко килерче до нея. В стаята имаше само един креват, до него един шкаф, пълен с книги, и една малка масичка. Бае Христо ни препоръча на жена си Венета, която беше бременна и доста напреднала, и на нейното момченце Димитър, от първия ѝ мъж. Грубата сиромашия беше ударила своя отпечатък в жилището на безсмъртния поет, публицист и велик революционер; всичко около нас беше потънало в най-голяма мизерия.”

На 12 април 1876 г. Венета ражда момиче. Кръщават го на баба Иванка. Преди да потегли с “Радецки”, Христо Ботев отива в съда и декларира, че детето е негово. Уговаря с приятели да плащат на семейството му 100 франка месечно. А в случай че загине, да издействат на съпругата му пенсия.

На 12 май вечерта

поетът се прощава

с майка си

Тя върти домакинството в дома на Евлогий Георгиев, с когото са роднини. На другия ден Ботев целува Иванка, а на Венета казва, че отива за няколко дни до Браила и Галац. Всъщност заминава за Гюргево, откъдето се качва на “Радецки”.

След Освобождението Народното събрание отпуска на Венета Ботева 30 лева пенсия. На себе си депутатите гласуват 15 лева дневна надница. Значи за два дни мъдреците в камарата получават толкова, с колкото вдовицата на поета трябва да преживее цял месец.

Тя е в Търново с две деца на ръце. Парите стигат само за хляб и сирене, принудена е да пере и чисти по чужди къщи. В крайна сметка продава печатарската машина - същата, която навремето е изплатила!

През 1885 г. Венета решава да се унижи и пуска молба за увеличение на пенсията от 30 поне на 60 лева."Както Ви е известно, господин председателю, покойният герой Христо Ботев след смъртта си оставя едно малолетно момиченце - Иванка. Грижата за отхраната и възпитанието на това дете беше възложена на мене - неговата майка…"

Председател

на парламента е

Стефан Стамболов

Той остава сляп за молбата, макар че в хъшовските времена Ботев е поделял с него залъка и поезията си. Името му стои върху “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”.

През 1894 г. на власт идва Народната партия, партията на милионерите. На председателското място в Народното събрание сяда Теодор Теодоров. Той си брои парите три пъти на ден. Сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане.

Венета Ботева си пробва късмета и при народняците. Сега Иванка учи в Женева със стипендия на княз Фердинанд, но парите не стигат. На 12 ноември майката удря чело с просба до Теодоров.

Няма кой да я чуе! Венета демонстративно се отказва от 30-те сребърника, а Иванка завършва висшето си образование без подкрепата на българската държава. Дипломира се като лисансие по социални науки. Стройна, с волеви профил, искрящи очи и буйна коса, така я помнят съвременниците.“Когато вървеше, святкаше земята”, възхищава ѝ се Симеон Радев.

През 1901 г.

Иванка се венчава

за хирурга

Христо Аджаров

До сватба обаче не се стига. “Годежът между Иванка и Аджаров - пише Стоян Христов, - както после тя ми обясняваше, бил разтурен, защото Аджаров настоявал непременно да се настанят в Пловдив, където вече е бил установен като лекар, и не искал да се мести другаде, а пък тя желаела София и никъде другаде.”

Стоян е женихът на Иванка Ботева. Родом от Горноджумайско, той е доктор по икономика, работи в Българската земеделска банка. Сватбата е на 8 януари 1906 г. в Търново. През септември двамата се местят в София и отсядат в хотел “Континентал”. Тук заедно с Иван Клинчаров подготвят второто издание на Ботевите съчинения.

Книгата вече е в печатницата, когато Иванка започва да се оплаква от гърло. Преглеждат я двама доктори, които не откриват нищо сериозно.

После Стефан Сарафов я съветва да постъпи в неговата клиника. По онова време тя е най-модерната в страната. Там консулт от светила в медицината поставя диагноза “синя пъпка”, тоест антракс.

За да пребори болестта,

Сарафов слага

пиявици зад ушите,

лед на челото, компреси около врата плюс промивки на гърлото и впръскване на серуми. Състоянието обаче видимо се влошава. Налага се операция, а Иванка е бременна и не може да се постави упойка. Стоян Христов свидетелства:

“Операцията се извърши привечер, почти на тъмно. Лекарите накараха Иванка да сложи главата си върху лявата ми ръка, като с дясната аз държах ръцете ѝ. Иванка първа даде своето съгласие за операция, защото тя имаше пълното съзнание, че операцията е неизбежна. Когато Иванка отвори устата си, лекарят хирург Михайловски бръкна бързо в гърлото ѝ със своя инструмент. Това бе миг, толкова бързо стана. Бликна из устата струя кръв, смесена с бяла, вероятно гнойна материя. В него момент аз си правех илюзия, че слава богу, опасността е вече преминала и Иванка ще бъде спасена. Напротив, излезе обратното.

Наскоро след операцията настъпи голямо усложнение и след няколкодневни мъки при висока температура, види се от отравянето на кръвта, на 7 ноември 1906 г. през нощта Иванка почина.”

Покрусената

майка поръчва

два гроба в Търново

В единия полагат Иванка заедно с неродения потомък на Христо Ботев. Другия Венета оставя за себе си. Ботевата съпруга умира от мозъчен кръвоизлив на 27 февруари 1919 г. Преди да издъхне, предава прощалното писмо от “Радецки” на сина си Димитър.

По това време по пряка линия е оцелял само Кирил Ботев. Най-малкият брат Боян се сражава в Сръбско-българската война. Тежко ранен, умира на 10 ноември 1885 г. Другият брат Стефан издъхва от туберкулоза в Пловдив на 15 април 1890 г.

През 1876 г. Кирил Ботев се качва на “Радецки” от Турну Мъгуреле. Болен от треска, трудно следва четата до Веслец, където се отделя и тръгва обратно към Дунава. Заловен в Лом и осъден в Русе, той е пратен в цариградския зандан Мехтерхане. После е заточен в крепостта Сен Жан д'Акр. Тук е в групата на Никола Обретенов, която е в конфликт с тази на Иваница Данчов. А тъкмо с него той бяга към Лом…

След Освобождението поведението на Кирил Ботев е още по-странно. Учителства във Враца, но не полага усилия да издири сведения за гибелта на Христо Ботев. През 1890 г., когато умира брат му Стефан, пак във Враца е открит първият паметник на войводата. На тържеството са съпругата и дъщерята. Кирил обаче мистериозно отсъства!

Кирил Ботев

прави бляскава

военна кариера

Минава през Военното училище в София, Кавалерийската школа в Сомюр и Военната академия в Брюксел. Заема висши армейски постове, слага пагоните на генерал-лейтенант. Високи отличия светят на гърдите му. В заника на живота си заявява: “Личноне съм писал спомени и нямам намерение да пиша, защото онези истини, които зная, ще засегнат мнозина, а пък аз не искам да наскърбявам никого.”

Най-странното в странната биография на Кирил Ботев е неговият наследник. Офицерът има един неосъществен брак през 1880 г. с българката Добра Брегова и един успешен през 1886 г. с белгийката Мари Оли Шарл. Кирил иска да продължи родовата хроника, но семейството е бездетно. Проф. Стефан Каракостов пише:

“Цели пет години нямат деца и Кирил Ботев прави опит да осинови в Калофер Въла Минчева, която е оставила своите спомени, записани в Калоферския музей на Христо Ботев. Момичето не било малко, разплаква се и се връща при родителите си. Тогава, през 1890 г., пристига сестрата на Мария Оли Шарл и дава за осиновяване своя син, белгийския гражданин Ноел Шарл, и той става с кръщелно свидетелство Христо Кирилов Ботев, обявен за рожден син на Кирил и Мария Оли. Това твърдят редица съвременници и по този повод Калоферският музей на Христо Ботев с помощта на Иван Винаров предприе обширна анкета, която се съхранява в музея. От тази анкета се вижда, че самият Христо Кирилов Ботев не е криел, че е осиновен.”

Професорът

изнася тези

факти,

защото е

разгневен

от безочието на онези, които се представят за кръвни наследници на Христо Ботев. През 1919 г. осиновеният Христо взема за жена генералската дъщеря Надежда Маркова. Ражда се Мария, самопреименувала се на Венета. След 9 септември 1944 г. тя логично е първата служителка в Научния институт “Христо Ботев” при БАН.

През 1959 г. Венета сключва брак с д-р Боян Брънчев. Няма и брънка от кръвно родство с Христо Ботев, но семейството прави каквото може. Синът Боян зачерква бащината си фамилия и се подписва Ботйов. Къщата на ул. “Шипка” 23 става обител за освещаването на една лъжа в истина.

През 1979 г. журналистка от в. “Поглед” прекрачва прага на дома. Посрещат я тримата Брънчеви. “Тук и сега живеят единствените преки потомци на голямото някога семейство на даскал Ботйо и Иванка Петкови”, научава целокупният български народ. После е затрупан от спомени, които са преразказ на известната мемоарна литература.

“Люба Лазарова Саулска - сочи Каракостов, - която гледа дълги години стария и болен генерал Кирил Ботев заедно със сина си Йордан Ангелов Немски, знаят добре, че има осиновяване на племенника на Мария Оли. Майката на Немски - Саулска, е видяла кръщелното свидетелство - белгийско, на което осиновеният

Христо Кирилов

Ботев фигурира

като Ноел Шарл

Генерал Ботев е бил толкова благодарен на Саулска и нейния син, че в завещанието си оставя един етаж от къщата си на тази жена. За това се води дело 63/1948 и тя спечелва делото. През 1957 г. съдебен състав ѝ признава правото на “домашна помощница, готвачка и болногледачка в дома на генерал Кирил Ботев”.

“Нападам фронтално Боян Брънчев Ботйов. Обвинявам те, че ти си един самозванец!”, провикна се през 2015 г. ИванПечев във в. “168 часа”. Това е вторият вик в човешката история след “Аз обвинявам!” на Емил Зола.

Според историческите извори Печев е трети братовчед на Христо Ботев. Негова прапрабаба е сестра на даскал Ботйо Петков. Печев е единственият кръвен, пряк, директен и прочие потомък на Христо Ботев.

“Много хора лъжат, че са от Ботевия род, да минат на детектор”, мъдро предложи автентичният Иван Печев, който миналата година се пресели в отвъдното.